Тактиката на анакондата: Новата стратегия на САЩ към Кремъл

САЩ за първи път в историята си прилагат така мащабно „тактиката на анакондата“ срещу друга имперска сила

Ключови думи: тактика на анакондата, стратегия на САЩ срещу Русия, Доналд Тръмп външна политика, преговори в Женева Украйна, Елвира Набиулина, икономика

Докато днес и утре в Женева протичат поредните преговори за постигане на мир в Украйна, Америка тихомълком промени стратегията си към Кремъл. От една страна САЩ действително искат тази война да приключи. Тя им пречи да се концентрират върху предстоящите действия срещу Европейския съюз, който е най-важният преходен враг преди Китай. От друга, публично изглежда, че като че ли притискат Украйна да подпише мир на всяка цена, съгласявайки се на болезнени териториални отстъпки. Световната русофилия, българската също, продължава да си вярва, че Доналд Тръмп е най-големият приятел на Кремъл и се чуди как да си раздели света с него. Събитията обаче подсказват съвсем различна стратегия. Задкулисно САЩ предприеха действия за постепенно подкопаване влиянието на Москва навсякъде, където то все още съществуваше.

Някои анализатори сравняват удачно този нов подход с тактиката на анакондата: прегръдка от всички страни и постепенно свиване на примката, докато жертвата бъде задушена, сломена и готова за поглъщане. Това се случва паралелно с действията на управителката на Централната банка на Русия, Елвира Набиулина. Политиката ѝ все по-застрашаващо деиндустриализира страната и изостря уязвимостта ѝ, на практика помагайки на „анакондата“. Не всичко случващо се е така публично, поради което заслужава да му се обърне по-специално внимание.
 
Преговорите в Женева, както официално е обявено, са конкретизирани основно върху териториалните спорове, които остават най-трудните за разрешаване елементи на конфликта. Но докато бе на Конференцията за сигурността в Мюнхен преди два дни, държавният секретар на САЩ Марко Рубио включи в изявленията си някои важни думи и изрази, които разкриват много повече за истинските „творчески планове“ на САЩ. Г-н Рубио се появи в германския град само за 6 минути – ярка демонстрация какво е цялостното отношение на Америка към западноевропейските държави, превзети от либерал-глобалистката идеология.

Такова рекордно кратко участие нямаше как да не остане незабелязано. Още повече че след като си изнесе речта, отговори само на един-два кратки въпроса. Държавният секретар бързаше за по-интересната за него европейска територия – бившите комунистически страни. Той посети Словакия и Унгария. Това е важен сигнал как са се променили приоритетите на САЩ и кои държави Америка смята за по-правилни съюзници в променящия се световен дневен ред. Засега г-н Рубио умишлено подмина България, макар за наблюдателните да е видна коренната промяна в отношенията между двете страни, но за това си има съответно обяснение. Америка все още „пази“ балканската държава като скрит коз, който ще извади съвсем скоро.

В Мюнхен г-н Рубио подчерта, че макар никой да не се противопоставя на мира по принцип, всяко споразумение трябва да е в съответствие с принципите на справедливост и жизнеспособност. Тази реторика отразява по-широкото стратегическо мислене на САЩ, което избягва твърдо идеологическо говорене, така характерно за либерал-глобалистите. Например, понятията за справедливост са прекалено разтегливи. За някои справедлив мир означава Москва да прибере от Украйна всичко, което си науми. За други – дори окупацията на Крим е неприемлива.

Но да се върнем към така наречената тактика „анаконда“ – постоянно нарастващ натиск за задушаване на възможностите на противника. Тази концепция за първи път бе изговорена от пенсионирания американски генерал Дейвид Петреъс въз основа на опита му в Ирак и Афганистан. В руския случай тя не включва агресивни изявления, нито използване на прекомерна сила. Проявява се чрез продължителни санкции, много по-структурирана военна подкрепа за Киев и възползване от вътрешните слабости на Русия. Според формулата на Петреъс САЩ не бива да се опитват да „прегърнат необхватното“, а вместо това да се захванат с постепенно затягане.

В момента Америка бавно обгражда Русия от почти всички възможни страни. Доналд Тръмп се погрижи да помири Азербайджан и Армения. САЩ подписаха, или са в процес на оформяне, на сделки и с двете страни, за да ги отдалечат максимално от руската зависимост. Това се отнася в много по-голяма степен за Армения, която се нуждаеше животоспасяващо от руската енергийна помощ, за да оцелее. Сега ѝ се гарантират американски технологии за изграждане на малки модулни реактори, които да заменят старата руска АЕЦ „Мецамор“.

Икономическото положение на Русия играе пряка роля в тази стратегия. Какво е то може да се види в докладите на губернатори на различни области в Русия. Медиите по принцип им обръщат слабо или никакво внимание. Голяма част от руските региони са в рецесия. В Северна Осетия имаме спад на производствените мощности с -9,9 %, в Мурманска област той е -8,9 % . Има документирани и конкретни заводски примери. Производителят на цимент „Кемрос“ е затворил завода си в Белгород и е намалил работното време в останалите си мощности. „Ростелмаш“ е съкратил работната седмица до три дни след спад на производството с 30 %. Производителят на плоскости „Свеза“ е закрил завода в Тюмен и е уволнил всички работници.

Няколко големи индустриални компании — от автомобилни гиганти до минни и металургични предприятия — също са пуснали служителите в неплатен отпуск или са уволнили част от тях. Посочваната от губернаторите причина е идентична: сринат вътрешен пазар и прекратен износ. Нещо повече – всичко това се случва и с активното съдействие на важен играч в днешната руска политика: председателката на Централната банка Елвира Набиулина.

Тази госпожа, която редовно е възхвалявана от русофилските медии у нас и по света, с бързи стъпки деиндустриализира Русия. Поведението ѝ повече набодобява агентурна дейност по команда от Вашингтон. Г-жа Набиулина поддържа основния лихвен процент изключително висок – напоследък е стигнал 15-16%. Нейните привърженици винаги подчертават, че така се контролира инфлацията в условията на война. Известно е какво се случи с паричната единица на нацистка Германия преди краха. Но подобна монетарна политика възпрепятства каквато и да е възможност за получаване на изгодни кредити, жизненоважен елемент за всеки бизнес.

Това прави ипотеките и бизнес заемите недостъпни за повечето хора. Именно действията на обичаната и възхвалявана сред проруските среди г-жа Набиулина доведоха на четвъртата година от началото на войната до обезлюдяване на цели региони, където заводите са вече спрени или едва кретат. Жителите им мигрират, ускорявайки процеса на деиндустриализация в Русия.
 
Ако разглеждаме поведението на Елвира Набиулина в рамките на световния либерал-глобализъм, то е изключително синхронно с тази идеология. Руската централна банка действа в съответствие с глобалните финансови интереси, които харесват Русия без заводи, без никакво производство, превърната единствено в суровинен придатък. Какво се случваше с източноевропейските страни, които превзетият от либерал-глобализма Европейски съюз поглъщаше една след друга след началото на новия век? Същото. Присъединените към „клуба на богатите“ се деиндустриализираха и обезлюдяваха с експресни темпове. Бяха превърнати от давоската идеология в придатък за суровинни и човешки доставки на Запад. На всички тези места Давос инсталира свои послушници, които вярно изпълняваха тази задача. Абсолютно същото виждаме да се случва сега в Русия.

Като защитава единствено добивния сектор, помагайки на производството да загива, политиката на г-жа Набиулина е на път да сведе огромната страна до статут, подобен на Венецуела. Без при това да е нужен американски десант, за да се отвлече вожда. Богата на ресурси, но индустриално куха Русия е напълно в целите на САЩ. Следващата крачка е да се прекъсне суровинния поток към Китай, и той да се пренасочи на Запад с посредничеството на американски фирми. Именно това бе направено в последния месец във Венецуела. Режимът бе оставен непокътнат, макар и без знаковия си вожд, но неговите наследници се подчиниха изцяло на Вашингтон и му връчиха всичко, което си поиска. Пекин бе отрязан от доставки на евтин венецуелски нефт, който вече може да се купи само през американски посредници.

Към този икономически натиск се добавят и още някои дребни подробности, които допълнително тормозят Русия на фронта. Илон Мъск спря достъпа на руската армия до интернет чрез „Старлинк“. Това можеше да стане още на първия ден от войната, но бе извършено сега при Доналд Тръмп. Така руснаците са изключително затруднени да използват подобрените ирански дронове „Шахед“, чието насочване се случва с помощта на „Старлинк“. Кремъл блокира „Телеграм“, а това бе основното средство за комуникация на военните. Месинджърът се ползваше масово и от т. нар. И активно следени „Z кореспонденти“, които предаваха патриотични и проруски новини от фронтовата линия.

Властите в Москва препоръчаха на военните и фронтовите журналисти да ползват руския месинджър „Макс“. Но изтекли съобщения от армейските командири говорят, че блокирането на „Телеграм“ е върнало руските сили назад с четири години, нарушавайки координацията и оперативната ефективност. Този вътрешен саботаж, независимо дали е умишлен или не, допълнително намалява преговорните карти на Москва днес и утре в Женева. Независимо че официалната руска пропаганда, и русофилските медии в България и по света, твърдят фанфарно обратното.
 
Но има и още един елемент, на който също не се обръща внимание. Това е огромната откъснатост на руския властващ елит от реалното положение – и в страната, и на фронта. Да вземем само говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, като типичен пример за разлом между народ и върхушка. Официално той критикува Запада и често е цитиран в медиите на русофилията с „правилните“ си изказвания. Ние обаче поглеждаме към семейството му. Г-н Песков има пет деца от различни жени, което не се вписва твърде много в „традиционните ценности“, изискващи и моногамност.

Дъщеря му Елизавета Пескова е прекарала е по-голямата част от съзнателния си живот във Франция, където завършва образованието си и дори стажува в Европейския парламент. Лиза често споделя в социалните мрежи предпочитанията си към европейския начин на живот и либералните ценности, въпреки официалната реторика на баща си.

Големият син Николай Чоулз е получил образованието си във Великобритания, където живее дълги години с майка си (първата съпруга на Песков). Той носи фамилията на своя британски пастрок и стана обект на медийно внимание през 2023 г. с твърденията, че е служил в ЧВК „Вагнер“, макар журналистически разследвания да поставиха това под съмнение. Мик и Дени (по-малките синове) са от втория брак на Песков с Екатерина Солоцинска, която след развода им се установи в Париж, и също са тясно свързани с френската култура и образование. Твърдо в Русия засега остава най-малката дъщеря Надежда от настоящия му брак с фигуристката Татяна Навка. Но има време да изведе и нея в омразния Запад.

С тези стъпки Америка на Доналд Тръмп се доближава до важна цел – руската делегация пристигна днес в Женева с намаляващо влияние, изправена пред твърд американски екип, готов да наложи всяко споразумение. Тактиката на анакондата, усилена от вътрешната (предателска?) политика на г-жа Набиулина, предполага необратими промени към мир при американски условия. Мир, който се вписва в девиза на г-н Тръмп „Да направим Америка отново велика“: закачане на Русия към икономиката на САЩ като суровинен придатък.