Българите нямат нужда от нов Орбан, а от прероден Стефан Стамболов

Ключови думи: Румен Стоянов, Стефан Стамболов, новини, Флагман

Бъдещата партия на Румен Радев ще е лявопопулистка, с евроскептичен уклон, прогнозира проф. Росен Стоянов. Стоянов е категоричен, че глашатаите на Радев и добре информирани уж независими комуникатори и наблюдатели ще ни обясняват кое и как ще стане, кога и защо ще се случи, като се представят едва ли не за оракули. Профисорът смята още, че от самото начало предизентът Илияна Йотова е прекроила „навиците“ на Радев. Първият жест бе приемането на представителите на съкратената листа потенциални министър-председатели, тя лично излезе да ги посрещне, което бе нечувано при нейния предшественик. От всяко нейно действие до края на този мандат ще зависи дали ще има основания да претендира за следващ редовен такъв, твърди проф. Стоянов в интервю за вестник "Труд".

Росен К. Стоянов е преподавател по политически комуникации в НБУ. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на четири научни монографии. Работи в сферата на социологията на интернет, политическите комуникации, теорията на масовите комуникации и др. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически лидери, участва и в подготовка на политически кампании. Роден е на 2 май 1972 г. Става студент в НБУ през 1991 г. От 2017 г. е редовен професор. От 2011 до 2015 г. е декан на Магистърски факултет. От ноември 2024 г. е и директор “Политически анализи и прогнози” в “Галъп интернешънъл Болкан”.

- Професор Стоянов, как ще коментирате 50-минутната изява на гражданина Радев в т. нар. обществена телевизия? Всъщност стана ли ясно защо той е абдикирал от президентството, по думите на предшественика му Росен Плевнелиев?
- С първото си участие на избори Радев ще опита да превземе политическото пространство на абордаж, но атакуващ от кораб под чужд флаг. Ще разполага с „тайното“ оръжие на скритите дълбоко в трюмовете загадъчни „войни“, изчакващ момента да разкрие експертната в боя и моралната в убеждаването тяхна мощ, с което да срази враговете си. Засега стратегическата му визия е обгърната в тайнство и мистерия, с претенцията за енигматичност. Отказът от президентския пост бе „оправдана“ с „хората“. Нищо ново под слънцето.

- Той ще се бори с олигархията, иска нов общесвен договор. Като как ще стане това?
- Нищо от гореспоменатото не е и няма да бъде възможно, ако един политически лидер или управлявана от него коалиция не успее да постигне невероятните към момента 2/3 мнозинство в Парламента, или 160 гласа. Всичко друго представлява кампанийно политическо говорене, некоректно представяне на собствен потенциал и възможности по демократичен път да се постигне съответен резултат. „Нов обществен договор“ всъщност означава нова Конституция. А заявката за премахване на олигархията от управлението - да направим бързо и кратко уточнение на понятията и термините. Радев заявява, че иска да премахне от управлението богатите хора, знатните хора, хората с произход, хората с икономическа мощ или политически позиции, всъщност елита (или елитите). Да не забравяме, че освен финансова съществува и политическа олигархия и такава, притежаваща военна сила и контрол върху ресурси или партии...

- Във фейсбук зададохте въпроса дали бившият президент е част от демократичната общност или не и че чакате разяснения. От кого ги чакате и имате ли вече яснота по въпроса? Стана ли ясно от „интервюто“ по БНТ?
- Това е въпрос към самонареклите се „демократична общност“. Те трябва да си и да ни отговорят на този, може би най-важен към момента, въпрос. Приемането на Радев за потенциален коалиционен партньор ще предефинира съществуващи днес коалиции, но и пропорции в представителството на обществени нагласи и очаквания. По-скоро ще наблюдаваме опит припознаването на бившия президент на републиката като проекция на идеологически различия да бъде все по-неглижирано. Темите, свързани с оценка на мястото ни в демократичния свят и необходимостта от категоричност по отношение на мястото ни в Европа, НАТО, международни организации и договори, както и мнението по отношение на войната в Украйна, кризата в Газа, Иран, Китай и т. н., ще бъдат „заметени“ под килима, за да има същите тези - „добрите сили“, аргумент защо ще правят каквото и да е с него. От първото интервю на Радев в предаването „Панорама“ по обществената телевизия стана ясно, че той ще „работи“ с всички, че няма непреодолими граници, невъзможни компромиси и невероятни коалиции. А нали щеше да се променя моделът, да се стърже „олигархията“?

- Кого, според, вас изпръска камъкът в блатото Румен Радев?
- Ако мога да си позволя мисъл в същата метафорична посока - засега Радев само е замахнал. Докато не представи пред широката общественост партийния си проект, неговата конфигурация, своята „свита“, програмата си, с която ще иска доверие за бъдещо управление, и докато не започне да дава отговори на неудобни въпроси и да дебатира, всичко ще бъде в сферата на догадките. Разбира се, неговите глашатаи и добре информирани уж независими комуникатори и наблюдатели ще ни обясняват кое и как ще стане, кога и защо ще се случи, като се представят едва ли не за оракули.

- Стана ли според вас ясно що за партия ще бъде това НЛО на Радев - лява, дясна, проруска, проевропейска, тръмпистка? И защо отлага партията си за след изборите? 
- С висока вероятност може да прогнозираме, че тази партия ще е лявопопулистка, с евроскептичен уклон. Това ще е лидерска партия, със структура на управление сходна с тази в субординационни системи, като военизираните например. Основните лица в нея предстои да ни се представят. За тях Радев мълчи засега. Най-вероятно ще ни каже кои са „когато най-малко очакваме...“, нали така заяви самият той и за намеренията си, оставката и заявката си. Ще ни представи и идеите си горе-долу по същото време. И те ще са най-вероятно такива, „каквито най-малко очакваме...“, нали? А оправданието, че политическа партия е невъзможно да се направи в този момент, защото, видите ли, съдебната корумпирана и завладяна система ще попречи и то подкрепена от олигархията е, меко казано, несъстоятелно. Всъщност за тези избори просто няма технологично време. И това е истината.

- Нов политик ли е Радев, според вас? Кои избиратели са неговата таргет група? 
- Радев никога не е бил политик. Дали ще стане - предстои да разберем. Радев бе институционален представител. Когато влезе в президентската институция, той бе високопоставен военен с несъмнени лични, професионални и нравствени качества, но без абсолютно никакъв политически опит, експертиза или компетенции. Това от своя страна би следвало да е определено предимство пред останалите - не бе опетнен от грешни политически решения, несъстоятелни коалиционни компромиси, политически гафове, грешки и кризи. Но поради ограниченията в българската Конституция, Радев бе „принуден“ просто и всекидневно да изпълнява служебните си задължения, което правеше с коректност и педантично. Особено през първия си мандат. Но вследствие политическата немощ на партиите в поредица парламенти, недалновидността им, липсата на коалиционна култура и издигането на стени, препятстващи всякакви възможности за компромиси, за сметка на личностни противоречия, Радев получи правото да управлява. Макар и посредством служебни правителства. Точно в този момент у него се зароди и апетита за реална власт. Опитите му в упражняване на властта не се родеят с особени успехи и резултатност. Политическите умения, които показа през това време, са компромисни.

- Защо според анализатори хората щели да гласуват за тази засега котка в чувал? Как да разбираме това ваше „Коментатори се преобръщат в агитатори, анализатори станаха апологети“?
- Независимостта на публичните говорители винаги е била под въпрос. Да, никой не е абсолютно независим. Но не смятате ли, че хора с неясна професионална реализация и лично CV, с ясна политическа обвързаност и зависимости, с компрометирана експертиза и съмнителна компетентност, ни се представят като независими политически коментатори, само защото са завършили бакалавър или магистър нещо си, някога си. В публичното пространство понякога ни се представят за обяснители на политическите процеси и живота ни въобще, като „социолози“ лица, само защото са собственици или аватари на собствениците на социологически агенции. Данните от техните или други изследвания се интерпретират радушно според това накъде е повял вятърът. Но тъй като рано или късно всичко става ясно, най-добре е по-рано, отколкото късно, всеки един от тези публични персони да заяви ако не личните си пристрастия и подкрепа, то поне ценностите и идеологията, които подкрепя. За да е честно. В противен случай опасността за манипулиране и шантажиране на общественото мнение се увеличава експоненциално.

- Поведе ли Радев в битката кой да бъде българският Орбан? Ами ако Орбан загуби изборите през април, на кого ще се оприличават мераклиите? 
- „Българският Орбан“ все повече се превръща в метафора, описваща мека диктатура. Ако някой иска да нарече някого по този начин, рискува да се подведе по добре битуващото по нашите ширини очакване от десетилетия за управник с твърда ръка, решимост и смелост, който да ни изведе от кризите, да ни спаси и да ни даде бъдеще. Едно такова нашенско си очакване на поредния месия. Проблемът е, че това очакване може да се окаже очакване на Годо. Или по-лошо - отново да заложим на „дядя Ваня“, на батюшката. А ние, българите, всъщност имаме нужда от нов Стамболов...

- Пак във фейсбук имаше един ваш пост, който ми направи силно впечатление - „И Ренесанс ни трябва, и Реформация дори, но най-вече Просвещение, Реставрация, обаче, хич“. Пропуснали ли сме някои от тези етапи в развитието ни?
- Светът, в който живеем, не е същият. Всяко едно достижение на цивилизацията се поставя под съмнение, изправено е пред потенциална криза и рискува да бъде разрушено. Вече все по-малко се интересуваме от знанието и познанието, от мъдростта и личния опит. Отричането на авторитетите се превърна в начин на мислене - днес знаещите и можещите не заслужават признание, за сметка на онези, които „дават всичко от себе си“ и поради само този факт заслужават даром всичко, тук и сега, самото защото съществуват. Вече не е престижно да си най-добър, най-можещ, пръв дори - на всекиго дължим награда, преклонение дори. Екзалтираното предоверяване на т. нар. изкуствен „интелект“ създаде нови кумири, нови влияещи (инфлуенсъри). Всеки днес е творец - автор, поет и писател, всеки е компетентен в политика, философия, обществени дела и най-вече по въпроси, свързани с „международното“ положение. А дали всеки може да прави високоинтелектуални анализи, само защото притежава „умно“ устройство, като че ли е реторичен въпрос.

- Преди десетина години един висш кадър на ДС ми каза - пишете си вие срещу ченгетата, но през 2025 година реставрацията ще бъде пълна. Май че е бил прав?
- Натам вървят нещата. За тази реставрация говоря. Не съм сигурен, че такъв е бил планът от самото начало, но важен е крайният резултат. Почти приехме децата и внуците на предишните власт, номенклатура и фаворити, да проимат власт, влияние и пари и в новите демократични условия. Но за някои това явно не е достатъчно, както казва народът, апетитът идва с яденето. Тоталитарният недемократичен модел на управление не трябва да бъде допускан никога отново в България. „Цивилизационният избор на България“, както го определи президентът Петър Стоянов, не бива да бъде поставян от никого под съмнение.

- ППДБ искат 121 депутати, толкова някои социолози дават и на Радев. Тези две формации ли ще водят основната битка на изборите? Какво остава за Борисов и Пеевски?
- Кампанията започна. За тези „социолози“ ставаше дума по-рано - за пропагандаторите апологети. Към момента не е проведено социологическо изследване, отчитащо партия на Радев, защото такава няма. Личен потенциал и партийна политическа перспектива може да се коментира, но не и да се се изследва към днешна дата. Първо - такава партия няма, второ необходимо е технологично време, за да се направи терен, да се получат и анализират данните от такова изследване, да не говорим, че харесването и одобрението са едно, друго е очакването и надеждата, а трето и четвърто е реалното участие и крайния резултат. Всичко останало е спекула, целенасочена манипулативна комуникация и не на последно място - самопредлагане с идеята за бъдещи облаги, кариера и т. н., а защо не и добре подплатена с лична или друга изгода и мотивация и към днешна дата.

- Как оценявате първите стъпки на президента Илияна Йотова? Може ли да очакваме тя да се еманципира от Радев? 
- Да. Чисто протоколно, видимо в пространството, нейният екип и тя самата решиха още в самото начало да прекроят „навиците“ на Радев. Първият жест бе приемането на представителите на съкратената листа потенциални министър-председатели, тя лично излезе да ги посрещне, което бе нечувано при нейния предшественик. Този акт, макар и маловажен за някои, е явна заявка за повече дипломатичност и толерантност. От всяко нейно действие до края на този мандат ще зависи дали ще има основания да претендира за следващ редовен такъв.

- Ще има ли така наречената демократична общност единен кандидат за президент? 
- Все по-трудно. Капсулирана сама в себе си, самодоволно себедостатъчна и с претенцията за притежание на моралния императив, тази „общност“ допусна да бъде представлявана дори в някои нейни формати от хора, свързвани с ДС, бивши членове на БКП, хора с нееднозначна политическа кариера и ефективност. Някои структури, самоопределили се като търсещи обща дясна кандидатура, започнаха да се разпадат. Липсва идеята за широко дясно обединение, включващо и извънпарламентарната дясна част на политическия спектър. Все още от ПП увъртат и не дават категоричен отговор дали ще имат някакво единение с проекта на Радев, а от това зависи и бъдещето им с Демократична България, особено в частта ù ДСБ. Вляво кандидатът за президент е почти ясен, вдясно - отново мъгла. Вероятността за алтернативни кандидатури става все по-вероятна, като единствено се залага на втория тур. Ако т. нар. десен кандидат стигне до втори тур. И ако има втори тур...