Защо няма бивш президент

Ключови думи: президент, Румен Радев, Жельо Желев, Георги Първанов, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, бивш президент, бивш цар

Както няма бивш „цар“, така няма и бивш „президент“. Титлата се носи до живот, после влиза в историята пред името на държавния глава. Досега петима кандидати за безсмъртие се изредиха на високия пост.

Във възрожденския периодичен печат има един знаменателен факт. На 13 юли 1876 г. вестник „Български глас“, който отразява подвига на Ботевата чета, пише: „Почнаха пак да се чуват радостни известия, но сега вече тия ще бъдат за назе много радостни, защото въстаниците си имат свое правителство в Балкана и от тамо се управляват твърде умно. Ботйов е президент.“

Дружината отдавна е разгромена, но народът вярва, че Христо Ботев е жив и е първият президент на републиканско правителство!

След Освобождението обаче трима монарси се разпореждат със съдбините на отечеството. Четвъртият е малолетен и не влиза в сметката. Детрониран е с референдума през 1946 г., който обявява България за република. Но само на книга, червени диктатори управляват страната до превратната 1989 г.

Тогава заедно с демокрацията изгря и президентската институция. Новата Конституция регламентира:

„Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент. Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон. За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.“

Колоната поведе Желю Желев, който обедини в едно „дисидент“ и „президент“. Всъщност той никога не е крил своите истински политически убеждения. В прав текст декларира:

„Ние, марксистите, първи в историята създадохме тоталитарен режим, тоталитарна държава - еднопартийна държавна система, изградена чрез насилствено унищожение на другите политически партии или чрез деградирането им до равнището на обикновени казионни организации, подчинени във всяко отношение на Комунистическата партия.“

В монографията „Фашизмът“ Желю разработи тема, дъвкана преди него половин столетие. Не каза нищо ново, но тоталитарната власт го обяви за дисидент. Звание, с което новоизлюпената демокрация го избра за президент.

До Желев застана вицепрезидентката Блага Димитрова. Пребоядисана от ярко червено в тъмносиньо. Поетесата Димитрова инкрустира в златните страници на българската литература „Стихове за вожда“. Там се гордее, че носи фамилията на самия Георги Димитров.

Като първи президент в новата ни история, Желю Желев извърши и първото национално предателство. Свика нещо като пленум, където марксистите решиха да признаят Република Македония. Без никакви предварителни условия, ей така - със замаха на гения. Македонистите усетиха нашето безгръбначие и започнаха да се гаврят с българщината.

Второто предателство си лепна вторият президент на демократична България. Петър Стоянов беше чедо на автентичния СДС. Нямаше тъмно минало и домашният вот го избра през 1996 г. Трябваше му обаче международна подкрепа. Членска карта в клуба на глобалистите, които работят за заличаване на националното в името на интернационалното.

Тази доктрина е плагиат от Комунистическия интернационал. Без народностни и етнически предразсъдъци, всички сме в един всемирен компот. Като едноклетъчните в зората на еволюцията.

В името на безродието Стоянов реши да жертва Паисиевата „История славянобългарска“. Върна я в Зографския манастир, откъдето била открадната. В големите световни музеи значителна част от експонатите са крадени, но никой не връща нищо. Освен това ние не сме присвоили чуждо, това е най-българската книга.

Петър Стоянов пилатовски си изми ръцете с аргумента, че реликвата ще се съхранява в български манастир. Прах в очите на вярващите! Зографската обител само формално е наша. Уж автономният полуостров Атон юридически е подчинен на Гърция, а духовно на Цариградската патриаршия.

Народът не му прости този грях и не го преизбра за втори мандат. В президентското кресло седна Георги Първанов.

Бивш сътрудник на ДС, Първанов беше яростен противник на НАТО. Водеше протестите срещу Северноантлантическия алианс. Видя обаче накъде духа вятърът и прегърна идеята да се милитаризираме по американски. През 2004 г. изръкопляска на влизането ни в организацията.

Историята е доказала, че хамелеоните са най-дълготрайни в политиката. Георги Първанов изкара два президентски мандата. Облизваше се за трети, но Конституцията му спъна мерака.

Росен Плевнелиев прибираше президентска заплата от 2012 до 2017 г. Тя е колкото две депутатски. Плевнелиев беше толкова безличен, че просто няма с какво да го запомним. Освен с обръщението към нацията, където показа Скалистите планини в САЩ.

Дори Бойко Борисов, който го уреди на високия пост, се отдръпна от двойкаджията по география. На следващите президентски избори обаче допусна още една груба грешка. Опита се да пробута Цецка Цачева на „Дондуков“ 2. През 2011 г. Цачева редактира теорията на Дарвин за произхода на видовете. От високата трибуна на Народното събрание обяви, че петелът е безгръбначно животно.

Народът не преглътна унижението на петела, който го буди всяка сутрин. Гласува за Румен Радев. С орлов поглед, чиличен юмрук и генералски пагони на раменете, той внушава респект.

Девет години Радев помпа мускули в президентството. Сега ще поведе масите от долу нагоре, по законите на революцията и безсмъртието.

Източник: Вестник Труд