Човек с 40 000 лв. месечен доход е ползвал общинско жилище

Кметът на район „Искър“ Петко Краев

Ключови думи: общински жилища, район Искър, евтин наем, социални жилища, проверки на доходи, София

Фрапиращи случаи на наематели с високи доходи, които са ползвали общински жилища на символичен наем, бяха установени при проверки в столичния район „Искър“. Най-драстичният пример е за човек с месечен доход, достигащ 40 000 лева за определен период, който въпреки това е живял в общински апартамент, предназначен за социално слаби, предава БНР.

Информацията беше потвърдена от кмета на район „Искър“ Петко Краев, който съобщи, че администрацията е разпоредила мащабна проверка на общинския жилищен фонд. До момента са проверени над 150 жилища, като от наемателите е изискана актуализация на данните за доходи и семейно положение. За резултатите от проверките първо съобщи Stolica.bg.

По думите на районния кмет са установени редица случаи на семейства с месечни доходи между 5000 и 6000 лева, които продължават да ползват евтини общински жилища, въпреки че могат спокойно да си позволят пазарен наем. В резултат на това част от апартаментите ще бъдат освободени и предоставени на хора, които действително отговарят на социалните критерии.

Съгласно действащата наредба за общинските жилища, право да кандидатстват за такова настаняване имат семейства, при които една четвърт от общия годишен доход не е достатъчна за покриване на средния пазарен наем за жилище, съответстващо на броя на членовете. Данните за доходите се декларират ежегодно и следва да бъдат удостоверени със служебни бележки. През годините обаче в много случаи този контрол не е бил прилаган стриктно, съобщи кметът на района.

След затягането на проверките се е оказало, че част от наемателите значително надхвърлят допустимите доходи. В по-леките случаи се обсъжда преместване в по-малки жилища, докато при драстични нарушения договорите ще бъдат прекратявани.

Район „Искър“ разполага с над 700 общински жилища. Темата за управлението на общинския жилищен фонд беше сред обсъжданите въпроси и през 2025 г., но предложените по-широки реформи срещнаха сериозен обществен отпор и впоследствие бяха замразени.