Сценарият с Истанбулската конвенция се повтаря и при Съвета за мир на Тръмп

Доц. Боряна Мусева очаква Конституционният съд да спре присъединяването ни към новото ООН

Ключови думи: Съвет за мир, Конституция, ратификация, Боряна Мусева, суверенитет

Ако документът за присъединяване на България към Съвета за мир на американския президент Доналд Тръмп, който премиерът в оставка Росен Желязков подписа, не бъде ратифициран, ще имаме процес на присъединяване, който не е приключил. Това каза в „Лице в лице“ по бТВ доц. Боряна Мусева. Дамата, която до преди няколко дни бе ръководител на Катедрата по международно право и международни отношения в Софийския университет обясни, че по този начин България няма да бъде обвързана с новото ООН на милиардера. Тя припомни, че по подобен начин се разви казусът за Истанбулската конвенция, която също подписвахме, но след установяване на несъответствие с Конституцията процедурата приключи. 

„По същия начин може да протече процеса и с новият Съвет за мир. Първо споразумението трябва да се прегледа от Конституционния съд и след това да се мине към ратификация“, подчерта доцентът. 

С колегите си от катедрата тя се обяви против подписването от страна българския премиер в оставка на документа за присъединяването ни към Съвета за мир.

Според нея има явно противоречие с българската Конституция, с международното публично право и с правото на ЕС, като във всяка една от тези области в основата стои проблемът със суверенитета. 

„В Конституцията е предвидено, че никой не може да присвоява народния суверенитет. Никой няма право да се счита с привилегия спрямо друга държава и в правото на ЕС това е фундаментален принцип“, подчерта доц. Мусева.

„В хартата, която се представя на Съвета за мир, са предвидени чрезвичайни правомощия на едно лице, което в същото време е и представител на държава. Тръмп е посочен като пожизнен председател и той определя кой да го наследи след това. Едновременно той е представител на САЩ. Той определя кой може да е член и как да се взимат решенията. От неговото желание зависи изпълнението на дейността тази организация как да се осъществява. Той може да я разпусне. Той се явява и органа, който разрешава спорове между държави“, добави тя. 

Според нея е погазена Конституцията при придвижването на процеса по присъединяване на България към този съюз, защото това е станало при липсата на каквато и да е прозрачност в нарушение на специалния Закон за международните договори. „В него се урежда подробно процедурата как да случва. Изисква се предварително проучване за съответствието на този акт с Конституцията и с международните задължения на България. След това трябва да се подготви доклад за съответствие – какви са финансовите резултати и задълженията, какви са ползите за България. Трябва да има съгласуване с останалите министерства и на нарочно заседание на Министерския съвет е нужно да се определи лице, което представлява страната ни при сключването на международния договор. Вместо това имаме тайна процедура. Все още не сме видели този акт на български“, коментира доцентът.  

„Това е странно споразумение, което не реферира към устава на Организацията на обединените нации. В същото време индиректно се реферира към резолюцията на ООН във връзка с Газа, представя се на общността като легитимирано от организацията, а в същото време с претенция като естество на дейност да изпълнява функции, които са предвидени като изключителна компетентност на Съвета за сигурност“, подчерта тя. 

„В устава на ООН е предвидено, че всеки международен договор, който не отговаря на основните принципи, се явява в противоречие с него. Поради това уставът дерогира този последващ договор, т.е. в него са предвидени последици, до които може да се стигне при такова противоречие. Това е причината поради, която се разви в другите държави от ЕС по повод Съвета за мир“, заяви Мусева. 

„Този борд, за който подписахме, противоречи на чл. 1, ал.3 на Конституцията, където се казва, че никой не може да присвоява народния суверенитет, както и на чл.4, според който България е правова държава и не може да има такъв произвол – включване в организация, в която решението се взема от едно лице. Не подлежи на съмнение, че е комрометирано“, каза още тя.