Започнахме да броим с безразличие труповете в „Къщата на ужасите“

Тя е дом на духовете на двама мъртъвци. С това темпо скоро ще се съберат четирима за каре призрачен белот

Ключови думи: Къща на ужасите, Бургас, библиотека, граждани, власти, труп

Някак незабелязано, почти делнично, без шум и без гняв, премина новината, че вчера в т.нар. „Къща на ужасите“ е открит втори труп. Новината не избухна, не разтърси, не предизвика нищо повече от лениво повдигане на вежда. Къщата вече не е просто изоставена сграда. Тя е дом на духовете на двама мъртъвци. С това темпо скоро ще се съберат четирима за каре призрачен белот, а ние вероятно ще продължим да броим мълчаливо, сякаш става дума за статистика, не за човешки животи.

След откриването на първия труп не последва нищо. Абсолютното нищо, което в нашата обществена реалност вече е пълнокръвен отговор. Не реагираха собствениците, ако изобщо някой още си спомня, че такива съществуват. Не реагираха институциите, които по презумпция би трябвало да реагират. Къщата остана отворена, необезопасена, зееща – като покана. И само няколко дни по-късно отчетохме втория труп. Без изненада. Почти с примирение. Сякаш вече започваме да свикваме. Така че с третия, четвъртия, петия… нататък ще бъде още по-лесно.

И това е най-страшната диагноза. Не вторият труп. Не бъдещите. А свикването. Притъпяването. Онзи момент, в който общественото безразличие се превръща в алиби за институционалното бездействие. Защото, след като на хората не им пука, не натискат, не настояват, не се възмущават – защо властта да полага извънредни усилия? За кого? В името на какво?

Ако изверг замъкне бургаско дете в „Къщата на ужасите“, кой ще е виновен?

В други времена, в други общества, подобна ситуация би имала различен край. Историята познава моменти, в които, когато властта мълчи, хората говорят. И действат. Например – няколко десетки хиляди граждани биха могли, в удобно за тях време, просто да минат покрай тази къща и да оставят по един камък пред входа ѝ. Не да го хвърлят. Само да го оставят. Тихо. Настойчиво. Камък по камък, докато се натрупа купчина, която да блокира достъпа. Един прост, символен, но категоричен жест, че търпението има граници.

Но в Бургас, струва ми се, това няма как да се случи. Тук ще предпочетем комфорта на апатията пред неудобството на действието. Ще продължим да броим с безразличие труповете в тази безстопанствена сграда, долепена до библиотеката, ежедневно посещавана от стотици деца. Ще ги броим, докато думата „ужаси“ в названието ѝ престане да звучи метафорично и се превърне в окончателно, непоправимо описание на нас самите.

Още по темата:

45-годишният Георги е мъртвият, намерен в призрачната къща на ул. "Кирил и Методий" (ВИДЕО)

Извънредно! Още един труп изнесоха от „Къщата на ужасите“

Мистерия с трупа, открит в призрачната къща на ул. "Св. св. Кирил и Методий"

Тази красива къща се превърна в наркосвърталище. Наследниците май чакат някой случаен клошар да я запали