През 2026 г. у нас се очакват екстремни климатични явления

Ключови думи: климатолог, Емил Гечев, коментар, 2026, катаклизми

2025 г. вече е записана в климатичната статистика като втората най-топла в световен мащаб, а за България e третата най-топла от началото на инструменталните измервания. По думите на проф. д-р Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, именно последните три години са белязани от преминаване на критичната граница от 1,5 градуса глобално затопляне, заложена в Парижкото споразумение.

Ученият подчертава, че макар човешката дейност да има сериозен принос за повишаването на температурите, климатичните промени не могат да бъдат обяснени единствено с антропогенния фактор (съвкупността от човешки дейности, които причиняват промяна на околната среда, бел.а.) . Съществуват и естествени климатични цикли, които обаче в комбинация с човешката намеса водят до много по-бързо и опасно затопляне.

Особено тревожен е фактът, че огромна част от допълнителната топлина се акумулира в Световния океан. Затоплените морета и океани действат като „климатичен буфер“, който бавно, но постоянно освобождава енергия, поддържайки високи температури дори през по-хладните сезони. Именно това обяснява и необичайно топлите зимни дни, отчетени в началото на годината.

По отношение на 2026 г. проф. Гачев предупреждава, че макар тя да не се очаква да надмине рекордите на предходните години, рискът от екстремни явления у нас ще остане висок. Наводнения, интензивни валежи, градушки, силни ветрове и продължителни периоди на засушаване са сред най-вероятните сценарии.

Критични остават пролетните месеци април и май, както и периодът от втората половина на август до началото на ноември, когато комбинацията от високи температури и липса на валежи увеличава риска от горски пожари.

„Трябва да започнем да си учим уроците“, категоричен е климатологът. Според него превенцията е ключова. Сред нея важни фактори са почистване на речните корита, контрол върху застрояването и по-добра подготовка на институциите. Макар обикновеният човек да има ограничено влияние върху глобалните процеси, адаптацията и смекчаването на последиците зависят от решенията на национално и местно ниво.