Влизане на еврото и защо личната ни инфлация често е по-висока от официалната

Ключови думи: инфлация, лична, евро, потребителска кошница, продукти, поскъпване

В навечерието на въвеждането на еврото официалната инфлация в България е 5,2% на годишна база, показват данните на Национален статистически институт. Въпреки това голяма част от потребителите усещат значително по-силно поскъпване в ежедневието си. Причината за това разминаване е начинът, по който инфлацията се изчислява. А той е чрез теглото на отделните стоки в потребителската кошница и усредняване на разходите, а не чрез цените на най-рязко поскъпналите продукти.

И въпреки че хората веднага ще посочат конкретен продукт, поскъпнал със 100%, като например олиото - обяснението защо това не „взривява“ общата инфлация е сравнително просто. Статистиката не брои емоции, а тегла. Всеки продукт има различна тежест в потребителската кошница и влияе различно върху крайния индекс.

Никой не консумира по литър олио на ден. Затова дори рязко поскъпване на конкретна стока не може автоматично да се прехвърли върху общата инфлация. Освен това статистиката усреднява – един човек може изобщо да не купува олио, друг да го използва редовно, но в крайна сметка се отчита средният българин.

От май до ноември натрупаната инфлация е малко под 3% периодът, в който вече беше ясно, че страната върви към въвеждане на еврото. За да проверим как това изглежда „на терен“, започнахме да следим цените на една и съща кошница от седем основни продукта - хляб, кисело и прясно мляко, свинско месо, яйца, олио и краве сирене, закупувани от един и същи магазин.

Резултатите показват друго лице на инфлацията. За първите три месеца тя е 2,5%, а за шест е вече 4%. Това е осезаемо над официалните данни за същия период. Според социолозите това не е „грешка“ (въпреки, че изглежда именно така, бел.а) това е лична инфлация. И всеки може да си я изчисли сам, ако следи какво реално купува.

Именно тук идва голямата разлика. Млад човек, който харчи за заведения, бензин, цигари и ремонти, ще има съвсем различна инфлация от възрастен човек, чийто бюджет отива основно за храна и лекарства. Калкулаторът за лична инфлация на Национален статистически институт ясно показва това разминаване и в едни месеци личната инфлация е над средната, в други – под нея.

На този фон страховете, че еврото ще „вдигне всичко“, остават по-скоро психологически. Когато всички говорят за поскъпване, очакването само по себе си започва да го създава. Държавата опита да противодейства с регулации, но даденият гратисен период позволи на част от търговците да повишат цени без ясна икономическа логика.