Бъдни вечер е, градът мирише на печено месо и лицемерие

Целуване хляб на Бъдни вечер, село Петърч, Костинбродско, 1946 г.

Ключови думи: бъдни вечер, флагман, коледа, лицемерие

Бъдни вечер е. Семейства се събират около масата, за да споделят традиция, в която не вярват. Седите, говорите, смеете се и си предавате солта.

Казвате "Честита Коледа" с тон, научен от телевизията. Смеете се на шеги, които не са смешни, защото "така се прави".

Събираме се да празнуваме нещо, което не разбираме. Изпълняваме ритуали, в които не вярваме. 

На Бъдни вечер осъзнаваш, че е минала цяла година, а ти си на същото място със същите хора, и водите същите разговори. Само календарът се е преместил.

Ядеш баница, намираш късмет, който няма да се сбъдне, но нуждата от смисъл е по-силна от знанието за неговата безсмисленост.

Очакването е било огромно, а подготовката епична. Масата е пълна, къщата е топла, хората са събрани.

Ядете, говорите празни приказки. Времето минава.

Пълнотата на очакването се изпразва във фактичността на банална храна и предвидими разговори.

Точно когато е най-пълно, празникът е вече празен.

Защото знаете, че след два часа ще си тръгнете, а на следващата година ще се върнете към същата маса, за да изживеете същото изпразване на същата пълнота.

Пълнотата на света непрекъснато се изпразва. Това е трагедията на живота.

Пак сме седнали, вдигаме чаши, разчупваме баницата.

Опитваме се да запълним бездната с ритуали и сърми, защото нямаме нищо друго. 

-----------

И все пак важното е столовете да са пълни с най-близките ни хора. И да не забравяме, че не сме вечни. Всяка Бъдни вечер остава някой празен стол, който миналата година е бил пълен, и пълен стол, който следващата година може да не бъде.

Спомените за подаръците под елхата ще избледнеят в паметта ни, но хората по столовете никога.

Гласът на баба, която вече я няма, смехът на дете, което вече е пораснало. Ръката на баща, която вече не може да подаде солта.

Тази вечер, преди да се оплачете, погледнете около масата. Пребройте пълните столове и ги запомнете. Защото те са единственото, което има значение и единственото, което няма да бъде там завинаги.

Честита Коледа.

Прегърнете хората на столовете, докато още можете.

Бъдни вечер е. Градът мирише на печено месо и лицемерие...