Истината за отрязаното ухо на Ван Гог

Ключови думи: Ван Гог, велик, брилянтен,

Историята с отрязаното ухо на Винсент Ван Гог е била обвита в мистерия повече от столетие. За мнозина това е един от най-известните и странни моменти в живота на художника, символизиращ неговия гений и трагедия. До преди години се вярваше, че Ван Гог, изпаднал в психоза, отрязал част от ухото си през 1888 г.  на днешната дата и го подарил на проститутката Рошел в Арл, Франция. Но сега, благодарение на медицински документ, изследователите разкриват шокираща нова версия на събитията.

Документът, представляващ скица, създадена от лекаря, който се е грижил за Ван Гог след инцидента, показва, че художникът е отрязал почти цялото си ухо, като оставил само малка част от него. Това откритие поставя под съмнение популярното схващане, че само долната част на ухото му е била отрязана.

Но това не е всичко. Въпреки широко разпространената версия за проститутката Рошел, новите разкрития показват, че жената, на която Ван Гог е дал отрязаното си ухо, всъщност е била на име Габриел. Тя не е била проститутка, а прислужница в бордея, който художникът редовно посещавал. Още по-изненадващо е, че Габриел била на 19 години и имала обезобразено лице от ухапване на куче, което вероятно е вдъхновило Ван Гог да й предложи част от себе си като жест на състрадание.

Тези  факти не само преосмислят целия инцидент, но и показват, че Ван Гог не е действал от лудост или безразсъдство, а може би с добри намерения. Историята на Ван Гог и неговото ухо винаги е била оповестявана с трагичен оттенък, но новите открития разкриват не само мита, а и човешката страна на художника, която дълго време е оставала в сянка.

Документът, който поставя край на спекулациите, е открит от Бернадет Мърфи, докато изследвала архивите на писателя Ъруин Стоун, който първи е документирал инцидента в романа си. Въпреки новите разкрития, мистерията около живота на Ван Гог не е напълно разкрита. Възможно е да има още неизвестни аспекти, които ще се появят в бъдеще, но дори и сега, новото откритие променя трайно начина, по който възприемаме тази част от историята на великия художник, който много често е възприеман за луд, а всъщност е гениален.