2025 – година на ръба, разказана от класика Борисов

„В политиката трябва да си мериш приказките, защото някой път като плюеш, трябва после да го излижеш. Извинявам се за израза, но е точен цитат".

Ключови думи: бойко борисов, флагман, политическа сатира

Сложна, динамична и преломна в много отношения беше 2025 година. Ако я гледаш отстрани, изглеждаше като строителството на магистрала „Хемус“ – все нещо се случва, все нещо е почти готово, и винаги някой е виновен. Най-лесно, а и най-забавно е да я разкажем с цитати на класика Бойко Борисов. Той може да е всякакъв, но със сигурност никога не е бил скучен политик. В неговите думи има всичко: геополитика, битова философия, балкански дзен и неподражаемо чувство за реализъм, което граничи с народен сюрреализъм.

Ето как изглежда 2025 г., ако я четем между редовете на негови култови реплики.

„Ние няма да работим с Пеевски – и сме го доказали.“
Изречение, което живее в особен политически жанр – условното отрицание. Не работим, но се засичаме. Не сме заедно, но се снимаме един до друг усмихнати. Доказателството, разбира се, е в бъдеще време. Както винаги.

„Много е важно ДПС - Ново начало да го държим към нас, защото те минат ли от другата страна, войната ще е чудовищна.“
Тук вече навлизаме в тежката стратегическа проза. Политиката като шах, но с емоции като в турски сериал. „Войната“ е чудовищна, а чудовищата, както знаем, се хранят с коалиционни кризи и извънредни брифинги.

„Знам, че по-добре от мен няма кой да го прави, но… накрая това е колективно решение."
Съвършен синтез между лидерство и демокрация. Аз съм най-добрият, но вие също имате думата – да се съгласите. Колективното решение тук звучи като групово кимане с глава.

„В тази помия в Пазарджик не участвахме!“
Българската политика напоследък рядко си служи с метафори. Тя вече предпочита директността. „Помия“ е дума с ясно съдържание, ясно послание и нулева нужда от политологически превод.

„Разни партии и партийки си помислиха, че могат на този голям гръб да се катерят. Той е голям, но хлъзгав и днес ще се изхлузят.“
Тук вече имаме епос. Големият гръб – почти митологичен образ. Политическа версия на Балкана: стабилен, но коварен. Катеренето е позволено, задържането обаче не е гарантирано.

„Киселова, където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – заминава там да се показва.“
Рядък момент на аграрна поезия. България като календар на реколтата, политиката като гастрономически туризъм. Ако има празник – има и снимка. Ако има маруля – има присъствие.

„Приходите ще са по-големи, за пенсионерите над милиард повече, за работни заплати повече, данъците не се пипат."
Класическият бюджетен триптих: всички печелят, никой не плаща. Финансова алхимия, достойна за Средновековието. Единственото, което не расте, е съмнението – неговата стойност отдавна е в небесата и няма накъде повече.

„Мисля, че направихме един добър бюджет, остават ни 20 метра до финала – от 1 януари да влезе еврото.“
Политиката като лекоатлетическа дисциплина. Вечно сме на последните метри, вечно финалът е „ей там“. Ала народът стои на трибуните и се чуди дали това е спринт или маратон.

„Язък за младите хора по протестите – не знаят истинската цел.“
Патернализмът в най-чист вид. Младите са там, шумят, искат нещо, но не това, което трябва.

„В политиката трябва да си мериш приказките, защото някой път като плюеш, трябва после да го излижеш. Извинявам се за израза, но е точен."
Финал, достоен за класик. Политическа етика, обяснена с битова яснота. Изразът е точен, защото животът е такъв. А 2025 година го доказа – дума по дума, жест по жест.

И така, между войни, бюджети, празници на джанката и последни 20 метра, годината отмина. Ако трябва да я запомним с нещо, то е с това, че в България политиката никога не е просто политика. Тя е жанр. А Бойко Борисов – неин най-четен автор.