Бургас май трябва да спасява летния сезон, преди да мисли за зимни полети

В кадъра са главният изпълнителен директор на „Фрапорт“ Михаел Ройш, областният управител Владимир Крумов и Иван Алексиев – кмет на Поморие и областен лидер на ГЕРБ. Липсва обаче кметът на Бургас Димитър Николов - това вероятно е израз на позиция

Ключови думи: бургас, летище, фрапорт, ремонт, спасяване на сезона, лято

Вчера в Община Бургас се е състояла среща между представители на местната власт и ръководството на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, посветена на въздушната свързаност и перспективите пред предстоящия летен сезон. За нея научаваме не от официалния сайт на Общината, а от фейсбук страницата на летището. Дребен, но показателен детайл: институционалната тишина често говори по-силно от прессъобщенията.

Срещата е илюстрирана със снимка, която сама по себе си е визуален коментар. В кадъра са главният изпълнителен директор на „Фрапорт“ Михаел Ройш, областният управител Владимир Крумов и Иван Алексиев – кмет на Поморие и областен лидер на ГЕРБ. Липсва обаче кметът на Бургас Димитър Николов. Аз избирам да прочета това отсъствие като позиция. Като знак, че битката за интереса на Бургас продължава.

Защото от кратката информация, публикувана от концесионера, става ясно едно: проблемите не са решени. От години бургазлии с основание задават въпроса защо през есента и зимата от и до нашето летище няма полети, докато Варна продължава да живее. Днес „Фрапорт“ разполагат с удобен аргумент – реално започналият ремонт на пистата. Привикнали да не се тревожим за лятото, ние вече бяхме насочили поглед към следващата зима, с надеждата поне няколко редовни линии да се появят в разписанието. Оказва се обаче, че тревогата е много по-близо – още в предстоящия летен сезон.

Летище Бургас затвaря за 6 месеца

Миналата година беше подписано тригодишно споразумение между SunExpress – съвместно дружество на Lufthansa и Turkish Airlines – и българската Electra Airways. В резултат тази пролет започна изпълнението на полетна програма между Германия и летищата в Бургас и Варна. Очакванията бяха високи, надеждите – съвсем реални. Само няколко месеца по-късно, през настоящия декември, тази програма беше прекратена. И няма да се реализира през следващите две години.

Това е една от темите, обсъдени вчера на срещата в Община Бургас.

Публичната информация не дава ясен отговор дали „Фрапорт“ носи пряка отговорност за провала. Но пък в началото на 2025 година Ryanair директно обвини концесионера, че с високите си летищни такси задушава развитието на туризма по българското Черноморие. Това вече не е слух, а официална позиция на знакова авиокомпания.

Фактите са упорити: германският пазар така и не се възстанови напълно за българските летни курорти. А преди пандемията той беше вторият по значение – с над 700 000 туристи на сезон. Днес няма индикации, че това ще се промени в обозримо бъдеще.

Докато пистата в Бургас се ремонтира, а летището остава затворено за поредна зима, Варна не чака. Варна работи. И летището, и местната власт. Тази седмица Общинският съвет във Варна подкрепи създаването на фонд за подпомагане на транспортната свързаност, финансиран чрез туристическия данък. Това е стратегическо решение – и лоша новина за Бургас. Варна и без такъв фонд беше почти наравно с нас през лятото и далеч напред през есента и зимата.

Докато Бургас е затворен, във Варна от тази есен стартираха нови директни полети на Wizz Air до Рим и Бергамо. Същата авиокомпания ще изпълнява полети от София, Пловдив и Варна до 54 дестинации през зимния сезон. Дори и без ремонта, Бургас вероятно пак нямаше да присъства в този списък – ако съдим по последните няколко зими, в които летището просто не функционираше.

От вчерашната среща не разбираме какво точно са поискали „Фрапорт“ от бургаските власти, за да бъде спасен летният сезон. Нито дали са поели ангажименти за зимни пътнически полети. Не разбираме дали Бургас остава приоритетна територия за товарен трафик – доходоносен за концесионера, но без стратегическа стойност за града.

Пред нас стои дълга зима – и в буквален, и в преносен смисъл. Време за чакане, за надежда, но и за трезва равносметка. Ако през 2026 г. нищо не се промени, въпросът вече няма да е колко полета има Бургас, а дали Бургас и този концесионер имат общо бъдеще.