Липсва опростена процедура за поставяне на фотоволтаик на балкона

Ключови думи: Д-р инж. Веселин Тодоров, соларна академия, енергия

Д-р инж. Веселин Тодоров е председател на Соларна академия България, предприемач и един от водещите експерти у нас в областта на възобновяемата енергия, системите за съхранение и енергийната трансформация. С дългогодишна инженерна, управленска и аналитична практика, той активно участва в развитието на модерните енергийни решения за бизнеса и индустрията. Веселин Тодоров е автор на експертни анализи и становища по ключови теми като стабилността на електроенергийната мрежа, интегрирането на ВЕИ, развитието на батерийните технологии и ролята на енергийните политики за конкурентоспособността на българската икономика. Като председател на Съвета на браншовите организации към БТПП и активен представител на бизнеса, той работи за това България да развива устойчиви модели, модерна енергийна инфраструктура и качествени кадри, необходими за голямата промяна в енергетиката. 

Какъв дял от електроенергията в страната се произвежда от ВЕИ, защо е необходимо изграждането на батерии за съхранение на електроенергия от ВЕИ, какви са правилата за поставяне на фотоволтаик на балкона на апартамент и как може да бъдат облекчени домакинствата при използването на ток от ВЕИ - отговаря експертът:
 

- Г-н Тодоров, ако има повече батерии за съхранение на електроенергия, ще се намалят ли разликите в цените на тока през различните части от денонощието? Ще стане ли вечерният ток по-евтин?
- Да, увеличаването на капацитета за съхранение е пряко свързано с по-стабилни и по-ниски цени на електроенергията във вечерните часове. Причината е проста: в България вече имаме значително производство на евтина електроенергия през деня, основно от фотоволтаици, но нямаме механизъм да я използваме тогава, когато системата се натоварва най-силно - привечер и рано вечер. Днес ценовите пикове се образуват именно в часовете, в които огромна част от домакинствата се прибират, включват осветление и уреди, а индустрията все още работи. Тогава на мрежата ù се налага да включва по-скъпи производства, което формира разликата между дневни и вечерни тарифи. Батериите премахват тази зависимост. Те съхраняват енергията тогава, когато тя е най-евтина, и я освобождават тогава, когато е най-нужна и най-скъпа. В държави, които вече работят активно със системи за съхранение, ценовите разлики между дневна и вечерна тарифа значително се свиват. Батериите действат като „амортисьор“ на пазара - намаляват рязкото поскъпване и правят цената предвидима. Съхранението е ключов инструмент за това не само вечерният ток да е по-достъпен, но и цялата система да стане по-стабилна за бизнеса, за индустрията и за домакинствата.

- Какъв батериен капацитет е необходим на България, какъв е капацитетът на инсталираните вече батерии?
- България вече се намира на етап, в който съхранението на енергия е не просто полезно, а необходимо. Страната има над 3 GW инсталирани фотоволтаични мощности, които са в състояние да произвеждат огромни количества енергия в определени часове, но тази енергия остава неизползвана поради липса на съхранение и ограничен капацитет на мрежата. Ако се следват европейските модели, минималният необходим капацитет от батерийни системи е в диапазона 15-25% от инсталираните ВЕИ мощности. Това означава, че България трябва да изгради поне 500-700 MW батерии, за да осигури базова стабилност и гъвкавост на мрежата. Ако погледнем перспективно, напред към 2030 г., страната вероятно ще се нуждае от над 1,5-2 GW съхранение, за да реализира пълноценно своя ВЕИ потенциал. В момента обаче реалните работещи батерийни системи у нас са минимални - няколко пилотни проекта и малък брой индустриални инсталации. Тоест България тепърва започва да изгражда тази необходима инфраструктура, докато други европейски държави вече навлизат във второ и трето поколение батерийни системи.

- Има ли значение в кои части на страната ще бъдат инсталирани батериите?
- Да, местоположението е стратегически важно, защото батериите изпълняват различни функции в зависимост от това къде в енергийната система са разположени. Българската мрежа е неравномерно натоварена, има региони като Югоизточна България, където производството от ВЕИ расте бързо, докато преносната инфраструктура остава ограничена. В тези райони батериите играят ролята на „буфер“, който предотвратява претоварване. В индустриалните зони батерийните системи имат други функции: подобряват качеството на напрежението, осигуряват резерв и намаляват разходите на предприятията. При енергоинтензивните производства това е директен фактор за конкурентоспособност. Третото ниво са батериите, разположени при подстанции или елементи от електроразпределителната мрежа. Те могат да предотвратят нуждата от скъпи и времеемки разширения на мрежата, като дават възможност за присъединяване на нови мощности. В много европейски страни това е вече стандарт - вместо да строят нови линии, инсталират батерии. Затова е важно батериите да се разглеждат не като изолирани съоръжения, а като инструмент за управление на мрежата. Най-добрият модел е смесен - комбинация от батерии при ВЕИ паркове, в индустриални зони и на ключови места в електропреносната и електроразпределителната мрежа.

- Ще помогнат ли батериите на производствените предприятия?
- Определено. За редица предприятия батерийните системи вече се превръщат от „иновативна технология“ в реален инструмент за защита на производството и намаляване на разходите. Много индустрии работят с изключително чувствително оборудване. Дори кратко прекъсване на електрозахранването може да доведе до повреда или необходимост от рестартиране на процес, което струва значителни средства. Батерията елиминира този риск. Освен това предприятията, които използват ВЕИ и батерии, могат да оптимизират енергийната си консумация: натоварват мрежата по-малко, постигат по-ниска осреднена цена на електроенергията и имат предвидим енергиен профил. Това е голямо предимство на конкурентни пазари. Не на последно място, европейските ESG политики вече изискват енергийната ефективност да бъде измерима и доказуема. Батериите дават именно това - контрол върху енергийния профил, по-нисък въглероден отпечатък и възможност за участие в услуги за стабилизиране на мрежата.

- Има ли България достъп до европейско финансиране за батерии?
- Да, и това е важна възможност, която трябва да бъде използвана с ясна стратегия. Европейският съюз поставя съхранението на енергия като част от „критичната инфраструктура“ за енергийната трансформация. Средствата могат да дойдат от няколко източника - Фонда за справедлив преход, Механизма за свързване на Европа, програмите за модернизация на мрежата и новите инструменти по Европейския зелен пакт. Но за да бъдат отворени тези възможности, е необходимо България да въведе ясна регулация по отношение на батериите, да изготви конкретни проекти и да дефинира ролята на съхранението в националната енергийна стратегия. В противен случай няма как да привлечем ресурсите, които вече са достъпни за други държави в региона.

- Може ли електропреносната мрежа да поеме всички заявки за нови ВЕИ?
- Не. Мрежата в България вече е на границата на своя капацитет в определени райони. Постъпват огромен брой заявки за нови ВЕИ - доказателство, че страната има огромен потенциал. Но поради ограничения в инфраструктурата много проекти не могат да бъдат присъединени. Това създава риск от загуба на инвестиции. Решението е ясно: модернизация и дигитализация на мрежата, както и интегриране на батерии на ключови места. ЕС финансира точно такива инициативи, но трябва да предложим конкретни и качествени проекти.

- Колко електроенергия произвеждат фотоволтаиците през лятото и през зимата?
- Разликата е съществена. През лятото фотоволтаичните системи могат да произведат между четири и шест пъти повече електроенергия спрямо зимата. Това се дължи на по-голямата интензивност на слънчевото греене, по-дългия ден и по-малкото облачност. През зимата производството спада рязко, не защото фотоволтаиците не работят, а защото природните условия са различни. Именно затова е важно летният пик да бъде управляван ефективно чрез съхранение.

- Какъв дял от потреблението може да покрива слънчевата енергия?
- През лятото соларната енергия може да покрие до 40% от потреблението в определени часове. Среднодневният дял е около 20-25%. През зимата този дял спада до 5-10%. Тази сезонност не е проблем, тя е характерна за всички държави с развит соларен сектор. Проблем е единствено, ако няма система за съхранение, която да балансира разликите.

- Какви законодателни промени са необходими за бизнеса?
- Бизнесът има нужда от по-прости, предсказуеми и прозрачни процедури. Забавянията при присъединяване, липсата на регулация за батерии и неясното разделение на административните отговорности са основните спирачки пред разширяването на ВЕИ. България трябва да въведе: ясен режим за присъединяване на ВЕИ, регулация за батериите, възможност за енергийни общности, насърчителни мерки за индустрии, които инвестират в енергийна ефективност. Това не са нови идеи, те работят успешно в други европейски държави и дават резултати.

- Защо в България законово не е уредена възможността всеки да постави фотоволтаик на балкона си за собствено потребление?
- Причината е проста, законодателството просто не е наваксало с развитието на технологиите. В страни като Германия и Австрия балконните фотоволтаици са напълно нормална практика. Те са регламентирани, безопасни и масово използвани от домакинствата в градовете, които нямат възможност за покривни инсталации. В България липсва единствено ясна дефиниция и опростена процедура. Въвеждането им би било лесно, евтино и социално справедливо, особено за младите семейства и хората в апартаменти.

- Ако човек реши да си сложи фотоволтаик на балкона, с какъв капацитет трябва да бъде той, за да му върши най-добре работа, необходимо ли е да се оборудва и с батерия или това е твърде скъпо?
- Балконните системи обикновено са между 300 и 800 W. Те могат да покрият част от базовото потребление - хладилник, рутер, осветление. Батерията не е задължителна, но е полезна, ако човек иска да използва енергия вечер или да има резерв при спиране на тока. Малките батерийни системи стават все по-достъпни и ще навлизат по-бързо в следващите години.

- Има ли административни изисквания, които човек трябва да изпълни, за да постави фотоволтаици на балкона си?
- Темата за балконните фотоволтаици у нас не е толкова въпрос на забрана, колкото на липса на ясно разписани правила. Именно тази неяснота създава несигурност за хората. По действащото законодателство, инсталациите с малка мощност, които не променят конструкцията на сградата, не изискват разрешение за строеж, нито специално разрешение от общината. В практиката обаче възниква друг проблем: повечето малки системи могат да върнат енергия към мрежата, дори минимално. В такъв случай операторът има право да изиска становище за присъединяване, което поставя домакинството в административен режим, създаден за много по-големи инсталации. Дори когато системата е технически ограничена да не връща енергия, енергийните компании често настояват за допълнително споразумение, което да гарантира безопасното функциониране на измервателните устройства. Така на практика гражданинът се оказва между две реалности: закон, който не го ограничава, и оператор, който няма дефиниран механизъм да впише такава инсталация в системата си. В европейския контекст това е решен проблем. Германия, Австрия и Нидерландия например позволяват балконни фотоволтаици без разрешителни, без уведомления и без ангажимент към оператора, стига да са до определена мощност. България може да въведе подобен режим чрез ясен лимит на мощността и стандарт за безопасност. Това ще направи процеса прост, легитимен и достъпен за домакинствата.

- Ако балконният фотоволтаик произвежда повече енергия, може ли излишъкът да се продава? Нужно ли е правилата да бъдат облекчени?
- Тук разминаването между технология и законодателство е най-видимо. Технически е възможно излишната енергия да бъде подадена към мрежата, но днес това автоматично поставя гражданина в категорията „производител, извършващ стопанска дейност“. Това означава: регистрация като самоосигуряващо се лице, подаване на данъчни и осигурителни декларации, счетоводни ангажименти, дори ако приходът е символичен. Този подход е неприложим за малки домашни системи и на практика обезсмисля възможността за продажба на излишък. В повечето държави на ЕС моделът е различен. Излишната енергия не се третира като доход, а се използва за компенсация - намалява сметката, без да поражда данъчно задължение. Този механизъм е прост, ефективен и позволява на малките потребители да участват в енергийния преход без административна тежест. За България това е най-логичният път напред: не търговска продажба, а нетно компенсиране. Така малките системи ще имат реален икономически смисъл, а гражданите няма да бъдат натоварвани с несъразмерни задължения.

- Подготвен е проект на нова методика за разпределение на енергията от граждански енергийни общности. Той ще улесни ли създаването на енергийни общности?
- Методиката е важна стъпка. Тя за първи път въвежда механизъм, който да позволи енергия, произведена в един обект, да бъде разпределяна между няколко потребителя. Това създава нормативна рамка, която беше необходима, за да се даде старт на енергийните общности.
Но не трябва да се създава илюзия, че методиката сама по себе си ще доведе до реални общности. В европейската практика устойчивите модели работят само когато са изпълнени три условия: умни електромери, цифрови платформи за автоматично разпределение, правна възможност за „виртуално споделяне“, без физически кабел между участниците. Тези три елемента в България все още не са напълно изградени. Следователно методиката е фундамент, но не е достатъчен инструмент. Реалните енергийни общности ще станат възможни, когато бъде осигурено технологично решение за автоматично отчитане, прозрачност и ежедневна оперативност. Без това моделът ще остане ограничен и труден за прилагане.

- Защо формулата в методиката е толкова сложна? Не са ли достатъчни умните електромери?
- Формулата е сложна, защото се опитва да разреши много сценарии в система, която още не е модернизирана. Тя трябва да изчислява съотношения между производство, собствено потребление, споделяне и излишъци, като отчита различни профили на участниците. В зрели енергийни пазари подобна сложност не се вижда от потребителя, защото всичко се извършва автоматично в цифрови платформи. Формулите са скрити в софтуера, не в регулаторните текстове. Умните електромери са необходимата основа, но не са крайното решение. Те предоставят данни, но не изпълняват логиката за разпределение. За да бъде процесът лесен и достъпен, е нужно: национална цифрова платформа за автоматично изчисляване, задължително внедряване на умни електромери, ясно дефиниран модел за нетиране на енергията в рамките на общността. Тогава сложността ще остане в системата, а не у хората. Докато тези условия не се изпълнят, формулата неизбежно ще изглежда тежка, защото компенсира липсата на технологична автоматизация.

Труд.бг