България скърби! Отиде си обичан музикант

Ключови думи: Благовеста Константинова, почина, музикант, композитор

Отиде си проф. Благовеста Константинова - български композитор, пианист и педагог, съобщават от Съюза на българските композитори.

Поклонението е на 19 ноември в храма „Успение Богородично" на Централните софийски гробища.

Благовеста Константинова завършва Българската държавна консерватория (днес НМА „Проф. П. Владигеров”) със специалност „Пиано“ при проф. Люба Енчева (1974 г.) и майсторски клас при проф. Лили Атанасова (1977 г.). От 1975 г. работи в НМА като корепетитор, от 1987 г. – преподавател по камерно пеене, 2001 г. – доцент, 2009 г. – професор по камерно пеене. Концертира активно в страната и чужбина като солист и камерен изпълнител. В нейния репертоар  влизат произведения за соло пиано, пиано и оркестър, вокална и инструментална камерна музика от предкласиката до съвременността. Първи изпълнител е на над 200 нови български произведения.

Проф. Константинова има многобройни студийни и документални записи в БНР, БНТ, радио „Белград“, Ханойска национална телевизия, издадени плочи и компактдискове. Редовен участник е като изпълнител и композитор в прегледа „Нова българска музика”, международните фестивали „Варненско лято”, „Шлезвиг Холщайн” – Германия, Фестивала на славянската култура – Париж. Автор е на монографията „Песните за глас и пиано на Моцарт”, на книгата с публицистика „Музикални срещи“ (2017 г.), на студии и статии за музикалното изкуство. Участва като пианист в международни летни музикални академии по песенна интерпретация в Германия. Ръководи майсторски клас по камерно пеене в Ханойската национална консерватория (2007 г.). Член на жури в международни конкурси. Много нейни студенти са лауреати на наши и международни конкурси.

Включена е в изданията на „Кой, кой е“, „Бележити български жени“ и „Бележити българи“. Осъществила е множество концерти, посветени на творчеството на Бах, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Шуман, Вагнер, Брамс, Рахманинов, Владигеров, Римски-Корсаков, Гершуин. Автор е на над 300 песни, вокални цикли, инструментални пиеси, сюити, дуа, триа, операта „Крадецът на праскови“.