Страшна екокатастрофа заплашва България

"До края на века снежната покривка в Централна и Южна Европа може да намалее с 80%", гласи доклад на агенция по околната среда

Ключови думи: сняг, балкани, хора, екология, зима, реки, електричество, почва

Снегът вече не пада така, както го помним. Не просто закъснява – той си тръгва завинаги.

Алпите и Балканите, някога бели и величествени през половината година, днес все по-често приличат на есенен пейзаж – кал, кафяви склонове и изкуствен сняг от оръдията. Учените от Европейската агенция по околна среда предупредиха в последния си доклад:

"До края на века снежната покривка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80%".

Сателитите на Copernicus показват ясно: през последните 20 години зимите в Европа са се скъсили средно с 24 дни. А в някои райони на Алпите – дори с 36. Средната височина, на която снегът оцелява, вече се е вдигнала с почти 300 метра.

В България това означава едно просто нещо – по-малко сняг на Витоша, Рила и Родопите, по-малко вода през пролетта и повече риск от засушаване през лятото.

"Снегът вече не е сигурен източник на вода. А това променя всичко – от земеделието до енергетиката", казва климатологът д-р Росица Аврамова.

Това, което се случва, е нов климатичен баланс. Топлите въздушни маси от юг проникват все по-често, а студените нахлувания от север отслабват. В резултат – по-дълги есени, по-къси зими и все повече дъжд, вместо сняг.

В планините това е фатално: снегът, който не се задържа, не може да захрани реките през пролетта.

"Когато снегът изчезне, изчезва и забавената вода". обяснява проф. Андреа Гуера от Университета в Инсбрук. "Без нея – язовирите се пълнят рязко, после изсъхват. Сезонният баланс се руши".

Ски курорти в Алпите вече харчат повече ток и вода за производство на сняг, отколкото за отопление и транспорт взети заедно. В Банско и Пампорово ситуацията е сходна.

Но изкуственият сняг има цена – енергийна и екологична. За да покрие един склон с 30 см сняг, са нужни около 2 милиона литра вода. И ако климатът продължи да се топли, скоро нито водата, нито студът ще стигат. Снегът е тиха инфраструктура. Той не просто покрива планините – той ги захранва. Когато го няма, реките се свиват, почвите се изсушават, а енергийната система губи естествения си буфер.

Според проучване на ETH Zurich, 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг. Ако тази система се срути, първо ще страда Балканският полуостров – заради по-малките височини и по-бързото затопляне, анализира meteobalkans.

В последните години снеговалежите у нас се изместват към март и април. Снегът се превръща от сезонно събитие в спомен от детството. Децата вече чакат не "първия сняг", а "дали изобщо ще има сняг".