Признаци, че имате прекалено много пикочна киселина

Ключови думи: пикочна киселина, лекари, хора

Пикочната киселина е вещество, което се образува, когато тялото разгражда пурините от храната. Обикновено излишната пикочна киселина се елиминира лесно през бъбреците.

Когато този процес е нарушен, нивата на пикочна киселина в кръвта се повишават, което води до хиперурикемия. Ще разгледаме какво е хиперурикемия, колко често се среща и как да помогнем за лечението ѝ.

Какво е хиперурикемия?

Това е състояние, при което нивата на пикочна киселина в кръвта са по-високи от нормалните - повече от 6 единици при жените и 7 единици при мъжете (в лабораторни изследвания това се изразява в mg/dL). Това може да се случи или поради повишено производство на киселина, или защото тялото не е в състояние да я елиминира.

Националната медицинска библиотека на САЩ отбелязва , че 85 до 90% от случаите са асимптоматични. Нивата на пикочна киселина обаче могат да останат повишени в продължение на 10 до 15 години, преди да се появят първите симптоми, като например пристъпи на подагра или камъни в бъбреците.

Причини за хиперурикемия

Обикновено около една трета от пикочната киселина идва от храната, докато останалата част се образува в тялото чрез естественото разграждане на клетките. Бъбреците и червата обикновено са в състояние да я елиминират, но когато този процес е нарушен, киселината се натрупва в кръвта.

Хиперурикемията може да бъде причинена от прекомерна консумация на храни, съдържащи пурини, като червено месо, месни органи и някои видове риба и морски дарове. Бирата и сладките напитки, съдържащи фруктоза, включително газираните напитки, са особено богати на пикочна киселина.

Други възможни причини включват генетични дефекти в пуриновия метаболизъм, повишено клетъчно разрушаване (както се наблюдава при рак, химиотерапия, псориазис), както и намалена бъбречна функция, дехидратация или някои хронични заболявания.

Лекарствата представляват отделна група рискови фактори . Хиперурикемията най-често се причинява от диуретици, особено тиазидни и бримкови диуретици. Те намаляват обема на циркулиращата течност в тялото и по този начин увеличават реабсорбцията на пикочна киселина в бъбреците, връщайки я от урината обратно в кръвта. В резултат на това серумните концентрации на пикочна киселина се повишават. При такова лечение рискът от подагра се увеличава с почти 80%.

Колко често е това?

Хиперурикемията е едно от най- често срещаните метаболитни нарушения. Само в Съединените щати тя е диагностицирана при приблизително 38 милиона души, което представлява над 11% от възрастното население. Подобна е ситуацията и в Русия. Според мащабното проучване ESSE-RF, признаци на хиперурикемия се откриват при приблизително 17% от възрастните. Най-често това състояние се открива случайно, по време на кръвни изследвания по други причини.

Честотата на заболяването продължава да нараства в световен мащаб. Това е свързано с високата консумация на месо, сладки напитки и алкохол, както и с нарастващото разпространение на затлъстяване и метаболитни нарушения.

Хиперурикемията е по-често срещана при мъжете, отколкото при жените. Основната причина е защитният ефект на естрогените, които насърчават отделянето на пикочна киселина. След менопаузата разликата между половете постепенно изчезва.

Как се проявява?

Най-известното последствие е подаграта. Това е възпалително заболяване на ставите, при което кристали на пикочна киселина се отлагат в тъканта. Пристъпът започва внезапно: появяват се остра болка, подуване и зачервяване, най-често в ставата на палеца на крака. Ставата става гореща на допир, а болката може да продължи до 10 дни и да се усилва при движение. Без лечение пристъпите се повтарят.

Друг често срещан симптом са камъните в бъбреците. Те се образуват, когато уратите се отлагат в пикочните пътища. Това причинява болка встрани или в долната част на гърба, кръв в урината, болезнено уриниране, гадене и треска. Повечето камъни изчезват сами, но понякога се налага медицинска намеса.

Хиперурикемията често се свързва и с метаболитен синдром, хипертония, затлъстяване, инсулинова резистентност и хронично бъбречно заболяване.

Изследванията показват, че дори умерено повишените нива на пикочна киселина могат да бъдат свързани с развитието на хипертония и влошаване на бъбречната функция, въпреки че причинно-следствена връзка все още не е установена.

Как да понижим нивата на пикочна киселина

В повечето случаи хиперурикемията не изисква незабавно лечение. Ако обаче се развият симптоми – като подагра, камъни в бъбреците или други усложнения – е важно да се направят промени в начина на живот и, ако е необходимо, да се започне медикаментозно лечение.

Диетата е ключова. Червеното месо, органите, сардините, аншоата, скаридите, мидите и бирата трябва да бъдат ограничени. Лекарите препоръчват пиене на повече вода и намаляване на приема на сол и захар. Зеленчуците, плодовете, пълнозърнестите храни, нискомаслените млечни продукти и постните източници на протеини са полезни.

Физическата активност и загубата на тегло също понижават нивата на пикочна киселина. Това е особено важно за хора с метаболитен синдром, инсулинова резистентност и затлъстяване.

Ако промените в диетата и начина на живот са неефективни, Вашият лекар може да Ви предпише лекарства. Те най-често включват:

- инхибитори на ксантин оксидазата (напр. алопуринол), които намаляват образуването на пикочна киселина;

- Колхицинът е лекарство, използвано за предотвратяване на пристъпи на подагра.

На хората с подагра или бъбречни камъни обикновено се препоръчва да започнат с ниски дози и постепенно да ги увеличават. Лекарят ще избере лекарството индивидуално, като вземе предвид поносимостта, съпътстващите заболявания и резултатите от изследванията. При асимптоматична хиперурикемия лечението се предписва само в специални случаи, като например при висок риск от обостряния, пише Zdrave.to.