36 години от 10 ноември: С фестивал напомнят, че "свободата не е даденост"
Целта на събитието е да покаже на младите хора как е изглеждал животът по време на комунизма
На 10 ноември се навършват 36 години от повратния ден, който дава началото на демократичния преход в България. Това е денят, който често се превръща в причина за обществено разделение и полемики.
За да разясни неясните въпроси за близкото минало, свързани с носталгията, пропагандата и дезинформацията са се заели организаторите на първото издание на "Фестивал 10.11". В рамките на близо две седмици, фондация "Софийска платформа", Немско-българското историческо дружество "Памет" и Нов български университет ще ни върнат отново към паметта и уроците от миналото, предава БНР.
Фестивалът започна на 2 ноември и ще продължи до 14 ноември, с инициативи, които вървят по следите на комунизма.
"Уроците на миналото са най-добрият пътеводител за гражданските ни позиции днес. Паметта не е пасивен архив, а активен инструмент за разбиране на днешните заплахи срещу свободата, правовата държава и достойнството на всеки човек", заявяват от фондация "Софийска платформа", Немско-българското историческо дружество "Памет" и НБУ.
Пред Радио София проф. д-р Момчил Методиев - изследовател в Институт за изследване на близкото минало "Проф. Ивайло Знеполски" и преподавател на НБУ обясни, че носталгията по миналото в Източна Европа идва от трудностите през прехода.
"Веднага след падането на комунизма, действително надеждите бяха големи. Върна се свободата, която в предходния период отсъства, но всичко това беше свързано и с едни тежки трудности, не само икономически, но и с падане на качеството на живот на страшно много хора. Това е причината за носталгията или по-конкретно за разочарованието на част от хората от това, което се случва през 90-те години. Това, което не се съзнава много, е, че всички тези проблеми са започнали далеч преди падането на комунизма. Влошаването на качеството на живот през 90-те не е следствие от падането на комунизма, то е причинено от комунизма", посочи проф. Методиев.
Той даде пример с данните за демографията в България, която сочи, че годината, в която смъртността за първи път изпреварва раждаемостта е 1980 г. Данните за криминалната престъпност показват, че през втората половина на 80-те години има драстично повишаване на най-тежката престъпност.
"Очевидно е защо не сме знаели – защото медиите не бяха свободни. Важното е, че проблемите на 90-те не са причинени от идването на демокрацията, те са причинени от комунизма", каза проф. д-р Момчил Методиев.
Като част от организаторите на "Фестивал 10.11", проф. Методиев заяви, че в програмата са предвидени турове, изложби, работилници и дискусии.
На 2 ноември фестивалът беше открит с организиран пешеходен тур "НДК и езотеричният социализъм", който показва доминацията на НДК над града като символ на социалистическата архитектура и изкуство, и с мащаба си напомня за стремежа към превъзходство на комунистическия режим. В сградата се преплитат власт и символика, пример за това как изкуството е използвано като инструмент на пропагандата.
Турът исторически трамвай "Памет" проследява централната ос на София, по която се намират ключови места, свързани с репресиите и механизмите на комунистическата власт.
На 6 ноември предстои да бъде открита изложбата "Белене: смели истории от първо лице", във фоайето на II-ри корпус на НБУ. Тя събира свидетелствата на хора, преминали през жестокостта на системата.
На 7 ноември в Столичната библиотека ще бъде открита изложбата "Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки", която разкрива историите на жени, преминали през насилието на асимилационните политики. Изложбата може да бъде видяна до 14 ноември.
През уикенда, на 8 и 9 ноември, са предвидени различни турове и изложби, каза проф. Методиев и добави, че столичани могат да посетят и редица семинари по темата.
"Семинари – дискусионни панели, на които целта е по-скоро да бъде сравнен опитът на България и Германия. Има доста чужди гости, които ще участват. Един сравнителен поглед, се надявам да бъде постигнат", заяви проф. д-р Момчил Методиев.
Входът за фестивала е свободен, но със задължителна регистрация.
Подробности можете да чуете в разговора на Гергана Пейкова с проф. д-р Момчил Методиев.
Голям експерт каза как да разпознаем фалшивите евро дни преди въвеждането му
Защо напълняваме, докато тренираме и спазваме режим
Иво Димчев разкри скандална подробност за Евровизия и защо няма да участва
Билките, които помагат за поддържане здравето на кръвоносната система
2026 ще бъде годината на тези 3 зодии
Мис България трогна с палто от зайчета: Не убивайте от суета
Днес е магичен ден! Никой не трябва да става от масата, а ето къде се поставя глава лук
Най-накрая содената ми питка да стане пухкава, а не като камък! Ето какво сложих освен сода
МВР: В цялата страна движението е спокойно, времето обаче се влошава
Зеленски разкри дали се плаши от избори и какво се планира за АЕЦ "Запорожие"
Известен актьор обвинен в серия изнасилвания
Дядо загина при пожар в Благоевград
Май хората си спомнят с носталгия живота преди 'промяната' и попържат европейската "демокрация".
Долу ЕС!
"... само , че тогава беше въпрос на оцеляване" - пий си фапчегата про'с'так неграмотен!
"От Чърчил?!?" - да, от Чърчил, простак неграмотен!
И Народният съд и антикомунистът Кимон Георгиев койго го подписва са по желание на Чърчил.
Факт, простак неграмотен!
Те комунисти градят демокрация до момента(наши дни).
Който вярва, че комунизЪмЪ и диктатурата свършиха, жестоко се лъже!
Много е прост българина вее ейййййй!
Бъдете будни вие, защото нито косъм няма да падне от главата на праведния. Всички ще минат през изпитания. Будни бъдете, защото които издържат на всички изкушения и изпитания, те ще влязат в новото. В най-големите страдания човек да има мир, вяра и любов, да не се обезкуражава! Пречистването й ще стане с огън. Ако хората не приемат учението на Любовта, огънят ще дойде и помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало. Старата култура ще изчезне, помен няма да има от нея. Греховете, престъпленията на хората ще изгорят. Които издържат на този огън, те ще светнат както свети златото, което е минало през огъня на златаря. Които минат през този огън и издържат, те ще сложат началото на новата култура.
В света на ултраглобалисти няма държава – това е свят на мощни корпорации като Източноиндийската компания или Нова Венеция. Свят, обитаван от хора, а всъщност биороботи без национални, расови, религиозни и дори полови различия.
Сега говорят много за електронно правителство, за „цифрова държава“, контролирана преди всичко от социалните мрежи. Дори се появи термина мрежокрация.
„Цифровата държава“ (в кавички, защото в строгия смисъл на думата тя не е държава, а е друга форма на власт) съществува отчасти редом с обичайната, институционно-йерархична държава, отчасти (при това в голяма степен) вградена в нея – формално с цел засилване на ефективността, оптимизация на процесите. По същество за унищожаването му. Защото мрежите всъщност носят наддържавен характер, „цифровата държавност“ е глобална власт.
Както отбелязва Бауман, капиталът (аз добавям – и всичко останало), превърнал се в електронен сигнал, не зависи от държавата, от който е изпратен, от държавите, чиито граници пресича и от държавите, в които се влива. Глобалната цифрова власт става надстройка над държавата от епохата на Модерна, както последната (именно за нея Макиавели измисля термина lo stato) е надстройка от XVI–XVII век над традиционните локални и регионални структурни власти, занулявайки ги в организационно-властовите отношения.
В условията на триумфа на Цифрите, ако се състои, старата държава на Модерна по принцип може и да не се разрушава до край – ще стане изкупителна жертва, на която да приписват всички грешки или нещо подобно на дресирана циркаджийска мечка.
((В условието на борбата за бъдещето, да оцелеят, да не говорим да победят, ще успеят единствено сплотените общества, тоест тези, в които има относително невисоко равнище на социално неравенство и в които, а това е важно, върховете и низините споделят едни и същи ценности и цели.))
((Разделеният дом не оцелява!)) Класически пример е гнилата империя от късното самодържие.
((Стига един тласък и стената рухва.))
((Следователно олигархичните режими са обречени.)) ((Ако населението в тях е „ресурс за прехрана“ за неспособната да си осигури развитието върхушка, то самите те стават „ресурс за прехрана“ за „по-големите риби“ на капиталистическата система. Ето такава е хранителната верига..))
Андрей ФУРСОВ
От значение е контекстът на отделния човек и че не е достатъчно да отстраним някакви тревожни симптоми. Важно е каква е културата.
От една страна, ние живеем в една брутална екзистенциална реалност, която поражда у хората много тежки чувства - срам, вина, чувство за неадекватност, отчужденост, тревожност. Голяма част от най-разпространените телесни страдания като високото артериално налягане имат психогенен характер
Става дума за чувството на вина и тревожност у хората, че животът е могъл да протече по съвсем различен начин, че не се справят със задачата да подредят смислено битието си, така че да се чувстват пълноценни и цялостни. Виждаме го и в икономиката, и в начина на мислене на хората, и в принципите, които ги водят.
Говорим за междупоколенчески пренос на травмата. Това може да го видим ежедневно в начина, по който се развиват политическите процеси у нас - пренос на травматичен опит от миналото.
Отделният човек винаги има желание да премине от културата на оцеляване, характерна за начина на живот в кратките периоди, когато трябва да се преодоляват трудности, към една нова култура, която е естествено заложена в природата ни - да се ориентираме към благополучие, което да ни позволява да разгърнем потенциала си.
- Българите като общност как преживяваме имането и нямането?
- Преживяванията винаги са лични. В една и съща ситуация отделните хора - в зависимост от много фактори в тяхното развитие - преживяват много различни неща. Затова не можем да кажем, че всички преживяваме едно и също. Общите преживявания са споделени лични преживявания. Ние, българите, като общност споделяме някои преживявания.Едно от тях е несигурността. Друго е екзистенциалната ни тревожност.
Неспособността на човек с доходите си да си осигурява удовлетворяване на конкретни потребности, е това, което му дава усещането за социална малоценност. Когато човек има усещане за ниска покупателна способност, за невъзможност чрез труда си, честните и постоянни усилия, които влага, да постигне минимално удовлетворение на базисни потребности, обикновено усещането е за социална маргинализация, отчуждение и неспособност да се справиш с реалностите на живота.
При нас, българите, има хронична затяжна готовност да се чувстваш и интерпретираш като жертва - на обстоятелствата, на събитията, на контекста - и невинаги да се ангажираш активно с това, с което ситуацията може да бъде променена. Т.е. има една пасивна, често пъти и пасивно-агресивна, жизнена позиция. Но това е характерно за всички, които дълго време живеят в условия, пораждащи заучена безпомощност, работи обикновено със самозащитни, палиативни средства - например се отричат фактите, скъсва се с реалността и човек буквално примитивизира битието си до екзистенциалните рамки, в които условията са го поставили.
Рецептата е индивидуална и тя е отговорното поведение на всеки конкретен човек - отговорно към самия себе си, към собствените интереси и огромния потенциал, с който и природата, и културата са го е надарили.
Снижаването на тревожността е само бягство от реалността. Когато имаш действителност, даваща ти пълните основания да се чувстваш тревожен, трябва да използваш този изключително благоприятен знак за реорганизация на поведението и отношенията си. Не става дума за това да се успокоим.
Истината за хората, които живеят трудно, а такива са преобладавщата част от българите в момента, е че те трябва да се тревожат и от това да се породят активни действия.
Обръщайки се отново към Платон, научаваме, че този вид поляризация е типична не за демократична форма на управление, а конкретно за олигархия. Едно олигархично общество е дълбоко разделено вътре в себе си, пише той; това е "не една държава, а две - страна на богатите и страна на бедните". И двете страни – богатите, които имат власт, от една страна, и бедните, които нямат нито глас, нито власт, от друга – „мразят и заговорничат една срещу друга“. Платон ни казва, че олигархията по самата си природа е благодатна ПОЧВА за ВЪТРЕШНА ВОЙНА.
Платон вярва, доста поетично, че има прилика между формата на управление на една страна и моралния характер на гражданите на тази страна. Точно както една олигархична държава е вътрешно разкъсана на две държави, така и членът на олигархичната класа е в шизофреничен конфликт в себе си. По думите на Платон „той всъщност не е единен, а по някакъв начин двоен човек“.
Разбира се, Платон имаше свои собствени идеи за това какво представлява моралната добродетел. В Законите , например, той казва, че истинският тест за моралния характер на човек е как той се отнася към по-слабите и по-малко щастливите от себе си. „Защото отношенията му с онези, които той лесно може да онеправдае, разкриват истинското, непресторено благоговение на човека към правилното и истинско отвращение към погрешното.“ С други думи, грижата за благополучието на бедните (дори на много бедните) и осигуряването им е признак на добродетелен човек и на добродетелно общество.
Но в замяна на лишаването от всичко гореспоменато трябва да се предложи нещо друго. «Неолибералната револция» го предлага – хедонизъм, ултраконсюмеризъм /свръхпотребителство/ и глобализираната «американска мечта». Т.е. мечтата да станеш богат. Основната ценност на неолиберализма, като общество на жестока конкуренция с цел максимизация на печалбата, е „личния успех“, изразен от стремежа този успех да се превърне в свръхбогатство, а то в свръхпотребителство. „Свръхпотребителство“ обгърнато от идеята за живота като „непрекъснат празник“. Една вечна „фиеста“, в която има максимум забавления, удоволствия, даже трепет, но няма труд, задължения и отговорности.
За постигането на такъв живот трябва да платиш определена «цена» - била тя престъпление, унижение, предателство. Но резултатът, т.е. постигнатата цел оправдава средствата Тъй като този резултат дава възможност да се достигне най-високо ниво на свръхпотребителство, на суперконсумация, като демонстративен израз на «успеха».
«Глобалният индивидуалист» преодолява това, «което му липсва» /по Арнолд Гелен – става дума, че човекът е същество, което не се задоволява от постигнатото, винаги съществува желание за нещо повече, именно тази «липса на нещо» е това, което го мотивира непрекъснато да действа, (Вж.Gehlen, Arnold. “Der Mensch, seine Natur und seine Stellung in der Welt”, Berlin, Junker und Duennhaupt, 1940, S. 123.) и запълва «вътре в себе си празнотата на небитието»(Вж. Александър Дугин, „Четвъртият път“, Изд. „Изток - Запад“, 2021, с.180.).
Но «Глобалният индивидуалист» не се интерссува от другите, не го интересува обществото, не го интересуват локални, национални, регионални и глобални трагедии или достижения. Неговата основна ценност е собственото «его». Той е нарцисист, егоцентрик и егоист в максимално възможна степен. Това е «Аз-ът» лишен от всякаква солидарност и отговорност към обществото и към другите, даже били те към най-близките – синовна солидарност и/или родителска отговорност.
Тук ще припомним известната мисъл на английския профсъюзен деец и публицист То́мас Джо́узеф Да́нинг (англ. ез. Thomas Joseph Dunning), често приписвана на Карл Маркс, тъй като той я цитира в своето най-известно произведение «Капиталът». Тази мисъл цитираме по "Dunning, Thomas Joseph. Trades Unions and Strikes: Their Philosophy and Intention. London: Published by the author, and Sold by M. Harley, No 5, Raquet court, Fleet Street, E.C., 1860, 52 p. „Капиталът“, казва Quarterly Reviewer (цитираната публикация погрешно сочи „Quarterly Reviewer“ вместо „Quarterly Review“ – влиятелно литературно и политическо списание, публикувано в Лондон от 1809 до 1967 г.), „избягва шума и злоупотребите и се отличава с плаха природа. Това е вярно, но не е цялата истина. Капиталът се страхува от липсата на печалба или от твърде малка печалба, както природата се страхува от вакуум. Но ако е налична достатъчна печалба, капиталът става смел. Осигурете 10 процента и капиталът ще предприеме всяко начинание; при 20 процента той се оживява; при 50 процента е готов да си счупи врата; при 100 процента потъпква всички човешки закони; при 300 процента няма престъпление, което да не би рискувал, дори под страх от бесилката. Доказателство: контрабандата и търговията с роби.»
С какво се отличава тази истина от XIX век с положението днес в XXI век. С една важна промяна. Тази характеристика на капитала, дадена от Т. Данинг демонстрира ценностния модел и манталитета на «Човека капиталист» – «Vir capitalista». В обстановката на т.нар. «национал-либерален капитализъм» това е преди всичко манталитета на ограничен социален слой – най-вече присъщ на едрите и средните капиталисти.
В новата обстановка на «Глобален неолиберален капитализъм», това следва да се превърне в ценностен модел на «Глобалния индивидуалист» – "Individualista Globalis", т.е. този манталитет да се наложи на най-широки социални слоеве от различни класи и социални групи. Когато масите споделят ценностите на господстващата върхушка те не се борят за социална справедливост и социално равенство, те не търсят социална солидарност, не се стремят към народовластие Тяхната борба, ако я има, е действие от типа «Стани, да седна».
Не бива да се забравя за обратната страна на тази ключова неолиберална ценност да станеш богат е страха да не се превърнеш в „губещ“/загубеняк, „looser“/. Като правило първият споменат „идеал“ – да станеш богат, е невъзможен за голямата част от обществото. В резултат на страха да не те приемат за «загубеняк», особено за младите хора, се раждат различни реакции: „ескейпизъм“ /от английски език: escapism от escape – бягам, избягвам/, т.е. бягство от реалността/, изолационизъм, морално унизителен адаптивизъм, пристрастеност към алкохол и наркотици, сексуални перверзии и излишества, а понякога жесток, безмислен и безпощаден бунт, насочен към всеки и към всичко, и всякакви други подобни.
Всичко това създава хаос. Но забележете при условие, че основната част от обществото е придобила гореописания манталитет, този хаос става „управляем“ от страна на „Силните на деня“. Защото целта на бунтуващите е „да избутат онези горе, за да седнат те и да вършат същото“. Такива „псевдо-революционери“ има много и с тях „Силните на деня“ се справят лесно, защото могат да ги „купят“. И го правят.
Страшното за „Силните на деня“ е да не възникне ядро и маса от хора с друг манталитет, отричащ "Individualista Globalis", хора с устойчива социална чувствителност. Ето такива са много опасни, защото те ще тръгнат на действия за смяна на системата.
Когато едно общество загуби своята социална чувствителност, когато немалка част от членовете на това общество се превръщат в социопати, желае това или не, но такова общество рано или късно е обречено на гибел. И спасението на такова общество е единствено в това в него да вземе връх „Човекът“ с голямо „Ч“, т.е. хората със социална чувствителност, поставящи обществения интерес над личния и групов егоизъм.
Почитта към живота подхожда към целия проблем от различен ъгъл. Ще кажа уважавайте живота, включително и вашия. Всъщност, първо трябва да бъдете уважителни към себе си, едва тогава можете да бъдете уважителни към всички останали. Бъдете любящи към себе си, тогава ще можете да обичате и другите.
Почитта към живота няма да позволи никаква провокация към насилие. Тя няма да започне насилие, но ако някой го започне, ще го спре незабавно.
Исус казва: „Ако някой те удари по едната буза, обърни му и другата.“ Аз казвам: „Добре, обърни му и другата буза – и го удари по-силно! Дай му урок. Обясни му, че не е толкова лесно да удариш някого по бузата; то се връща и се връща по-силно. И ако си способен, удари го и по двете бузи едновременно. Защо да му даваш шанс да обърне и другата буза и да стане светец? Удри го и му кажи едновременно: „Не вярвам в насилието, затова трябва да го спра при първа възможност. И помни, че не можеш просто да бъдеш насилник, без да бъдеш спрян.“
Трябва да предотвратиш насилието, ако уважаваш живота.
И по друг начин също е учтиво да удариш човека, а не да му подадеш другата си буза, защото това е много неуважително. Това може да ти се стори малко трудно: ти ме удряш, а аз не те удрям, а ти показвам другата си буза и казвам: „Моля те, бъди така добър да ме удариш.“ Опитвам се да бъда свръхчовек и да те принижа под човешкото ниво. Унижавам те много повече, отколкото мога да те унижа, като те удрям. Като те удрям, просто заявявам, че си човек, аз съм човек и говоря на същия език, на който говориш и ти. И двамата сме на една и съща земя.
Това е по-уважително, защото не се издигаш по-високо; поддържаш се на същото ниво като другия мъж. Казваш му: „Ти си ми брат; ако ме удариш, ще получиш по-голям удар. Бъди внимателен и предпазлив, защото някъде може да си навлечеш сериозни проблеми.“
Не съм съгласен да бъдеш по-висш от другия човек. Това казва Исус: „Бъди кротък, бъди смирен, обърни и другата буза, защото тогава ще наследиш Божието царство.“
Не ви обещавам никакво Божие Царство. Няма да наследите нищо. Вече сте го наследили – това е вашият живот. Бъдете любящи и уважителни към него. Бъдете любящи и уважителни към другите. Но не се опитвайте да бъдете по-висши, по-висши и над другите. Не омаловажавайте другия човек.
Не го намирате в това изречение на Исус, но е там: че унижавате другия. Създавате вина у другия. Той ще го обмисли у дома: „Какво направих? Какъв човек беше той? Ударих го, а той ми подаде и другата буза. Колко жесток и колко животински съм, че отново го ударих по другата буза.“ Мъжът няма да може да спи цяла нощ. Ще се върне утре. Първото нещо, което ще иска, е да му бъде простено. Но да му простиш, означава отново да го повалиш. Не, ще кажа, ако те удари, просто бъди спортист. Не се опитвай да бъдеш супермен, просто спортист. Удри го наистина силно и му кажи: „Винаги, когато имаш нужда от добър удар, винаги можеш да разчиташ на мен.
Мамати дееба пияна, неука, комунистическа дееба!
Факт!
Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на екзистенциални кризи и върховни изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната кухненско-битова проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.
Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения в режим на неотложност.
Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически герои, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв герои да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: свобода и национална сигурност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.
Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не отвлечени международни връзки и вражди, а непосредствените жизнени условия на българското общество.
Има изключителни исторически моменти, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто тежки времена (те са започнали отдавна), а време на радикални и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят днес.
Можем да заявим съвсем просто и ясно – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена освободителна борба.
Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от динамиките на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. ((Но освободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните елити, заченати в грях в началото на ”преходъ” - да загубят своята автентична държавност.))
Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и екзистенциалния въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата страна като дом на нашата обща свобода – това са двата императива, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.
В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - окончателно катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността -
а тя е, че България е в навечерието на истинска пълно мащабна, морална,
национална, държавна
и социална катастрофа.
Въпроси зловещи висят нерешени,
неправди царуват и вечни злини,
вериги дрънчат нестрошени."
Иван Вазов
"най-простия шебек знае..." - знаем, че си прост шебек и се гордееш с това.
"Особено тези които бяха избити от народния съд и в лагерите" - те затова асоциалните типове и рецидивистите престъпници мразите комунизма.
Защото тогаз имаше ред,ппавосъдие за всички и си получавахте даклслуженото.
ПП. Народният съд е по искане на Чърчил и съсгоял се по времето на ангикомуниста Кимон Георгиев. Но де неграмотен европростак да знае гова?!
"летим с евтини билети навсякъде по света" - мухаха, седящ го потна разплута ромка миришеща на чесън... И едно време и сега не летя с lоw cost kомпании.
"и всяко семейство затваряше буркани със зимнина" - че който може и сега си предпочита домашното, още повече ако си е негово. Защото е по-хубаво.
Но де двуклетъчен евробройлер да е способен да го вдене.
Факт.
"Така се осигурява гориво и за балканските страни, включително и за България" - и за кво трябва Гърция да подписва със сащ, а не ние?
Но де неграмотният турчеещ се евродвуклетъчен про'с'так да може да оговори на този въпрос....
Ще разберете там какво е свобода и че има лимит .
Преди 10 ноември 1989 година българите бяхме 25 милиона.
Всяко семейство живееше в осемстаен апартамент с луксозни фототапети и остъклен балкон. Тия апартаменти струваха между три и пет лева.
Във всяко българско домакинство имаше каталог на „Некерман“, небрежно оставен на масичката в хола. Така че не ми разправяйте, че тогава не са чели книги. "Некермана" си е книга, четена във всяко семейство.
Армията ни беше най-силната в света. Имахме 150 хиляди танка и два милиона изтребители.
Всички момчета ходеха в казармата, където ставаха мъже, а някои ставаха и жени, но важното е, че ставаха!
Бозата струваше шест стотинки, кашкавалът - осем.
Всяко лято почивахме безплатно в Китен - първа смяна от 15 май до 30 юли, втора смяна - от 1 юли до 15 октомври.
Българските филми всяка година печелеха "Оскар", българските жени бяха най-красиви в света, а българските мъже най-потентни.
Японците купуваха български компютри, германците – български автомобили.
Българският интернет беше най-бързият в света.
Всяка зима валеше по два метра сняг, но съветските снегорини го изчистваха за четири минути.
Минималната пенсия беше 10 хиляди лева. Всеки пенсионер имаше съветска яхта и съветски хеликоптер, с които обикаляше страните от соцлагера.
Тодор Живков беше светец, мъдър държавник и покровител на изкуствата.
Дъщеря му спаси българската култура.
Гърция подписа договор със САЩ за доставка на втечнен газ (LNG) в следващите 20 години. Така се осигурява гориво и за балканските страни, включително и за България.
20-годишното споразумание е следствие на договорката между администрацията на Доналд Тръмп и Европейския съюз през следващите 3 години Старият континент да купи от САЩ петрол, втечнен газ и ядрени технологии за общо $250 млрд.
Договорът бе подписан на провеждащия се в Атина форум "Партньорство за трансатлантическо енергийно сътрудничество" (P-TEC), в присъствието на министрите на енергетиката и вътрешните работи на САЩ - Крис Райт и Дъг Бъргам, и енергийните министри на страните от региона.
Крис Райт заяви, че Гърция се превръща във входна точка за Европа на американската търговия с енергия. По енергийния маршрут Гърция-България-Румъния-Молдова втечнен газ ще се доставя до Украйна, като ще тръгва от началната точка на Вертикалния газов коридор - терминала на остров Ревитуса.
България е не само транзитна страна, но ще получава достатъчно газ, като си гарантира енергийна сигурност. Освен това ще се използва и новият терминал за втечнен газ близо до Александруполис, от който България притежава 20% от акциите.
"Дори децата на руските лидери са далеч на запад, а не в Китай Русия или Беларус ." - щот обичат да унижават британците и есесовците да им слугуват....
"Работи се 7 дни в седмицата, но не за са си богат. " - мдааа... затово в някои крайбрежни провинции фирмите са въвели 4 дневна работна седмица. Виж, в Южна Корея я намалиха на 52 часа, но кега искат да я вдигат.
"Диктатури има в Русия, Беларус и България." - а как е в ЕС и германия бе, про'с'так неграмотен?
В България има много повече свобода от в германия и половината ЕС.
Факт.
"На 9ноември БОЙКО и аверра му Иван Саздов(УБО теляка) са мачкали ушите на бай Тошо а Драгалевския алжирски мавър Иван Костов е загрявал на тъч линията да поеме щафетата и" - нищо от това не е вярно.
Факт.
"Затова малък тошко го пратили да учи в Швейцария хаха
Нещо, което нормалните хора не можеха
Та накрая се самоуби" - ми нали е свобода сега бе! Иди и ти учи в Швейцария и се самоубий!
Какво си седнал да ревеш тука?!
Като не ти харесва свободен си да станеш бизнесмен и да вадиш колкото си искаш, но ти си некадърник.
Много други хора през почивните дни задръстваме границите, летим с евтини билети навсякъде по света макар и само няколко пъти годишно.
Пълним моловете до пръскане, а след работа и събота и неделя по паркинги те на Хипер маркетите пък и вътре в самите тях, няма къде яйце да хвърлиш. Нищо че са над 10 за уж умрелия Бургас. Заведенията през почивните дни не случайно са с резервация. И това го правим с целите си семейства. Защото живеем, а вия някога и сега само сте съществували.
Но ти няма как да знаеш. Ти си Стоиш в панелката, локаш ракия, ядеш попара и хленчиш за времето когато си ядял и картофи, понеже си гледал на село. Хаха
Днес никой не ти забранява пак да си гледаш, но ти си мързелив неудачник поради което няма кой да ти даде повече от 1375 лева.
Те нещата са свързани, ама не и в болната ти празна глава в която няма акъл, а петолъчки.
"Младите ходим, обикаляме по света виждаме как са живели и как живеят хората." - видял си ти, ама мизерията несравнима с живота едно време у нас.
То и свинята си мисли,че кочината е върха.
"Докато не си отиде и последния конунист, България ще бъде на последно място, после ни очаква възход..." - мдааа.... при комунистите НРБ беше на 44-45 място в индекса на човешко развитие.
В ЕС РБ е на 55то място, след изостанала тогаз Турция.
Факт.
Нещо, което нормалните хора не можеха
Та накрая се самоуби
От тях 2,5 милиона пенсионери и болни хора, 1 милион малцинства - които не се считат за българи. 1 милион -перманентно живеещи ибработещи в чужбина.
Останаха 2 милиона със средна възраст 45-50 години. Честито. Прехода ще ни довърши като нация. Очевидно, че това беше целта.
И БАНАНИТЕ…..ТЯХ МОЖЕ ДА СИ ГИ СЛОЖИТЕ О…ЗАД…
НА ОВЦЕТЕ И ГОВЕДАТА….ЧЕСТИТО
Факт."
Особено тези които бяха избити от народния съд и в лагерите, нали?
Можете да живеете отново в комунизъм в рашисткая пидерация. Лилипутлер ви очаква!
"... държавата буквално забраняваше на хората всякакви развитие, инициатива, свободен дух и мислене." - поредната платена от тиквата и спонсорите му фалшива опорка.
При Тодор Живков хората можеха да се развинат много по-свободно, отколкото в "свободтия" ес.
Факт.
"Не съм и придполагал, че заради Тиквата и Прасето ще изпитвам
носталгия по Живков" - викаш киро и асен и урсулата те кефят, а?
За всичките ми коментари под тази статия,важи същото .
Носталгията е към нещо, което е било в пъти по добро от настоящето!
Бяхме 9 млн. и нещо, сега сме 5 млн. без нещо!
Външният ни дълг в края на 1989 год. за 45 год. беше 10.6 млрд. долара, а сега за 36 год. е 55 млрд. евро!
Повече не ще да коментирам, че някои хора да не изпаднат в пенещо се озлобление и родени през този век да обясняват колко зле е било през социализма!!
Щастлив съм, че съм живял през социализма!
Горд съм, че съм служил в родната казарма!
Любопитен съм да видя хала на плювачите на миналото след 01.01.26 г.!
Спорете но не лъжете! Миналото си е минало, гледайте напред! Животът е пред Вас! Не се занимавайте с глупости!
Направо жалък.
Хвалипръцко във форум на провинциален сайт.
Ти да не си от ЕргенЪт бря.
Коли, активи и имоти със заплатка от 1375лв.
ха ха ха
Активи - панелката на мама.
Имоти- нивите от селото на дядото
Кола - втора ръка но пък черна.
Къде ще харчиш в неделя. Кафето в мола, най-отпред да те виждат всички.
Батка.
ха ха ха ха
Едно време на такива им казвахме - мухльовци.
Ама като нямаш жена( естествено), бегай на мола да си Фалиш там.
ха ха ха
Разсмя ме.
Да живее демокрацията!
Шегичка беее,какви 6 милиона беее,нали и най-простия шебек знае че официално по статистика има над 3 милиона българи в чужбина,като парите от тях под формата на преводи,банкови сметки и инвестиции в имоти е най-солидния приход от десетилия . Даже да си тъп като аналКомънъзПутинофил биполярка пак и въобще да не можел да четеш и мислиш,минимум един роднина имаш в чужбина,а като прибавим приятели,съседи,колкото и да си тъп пак ще стоплиш .
980 ,но през 1989 г. бяхме близо 9 млн. а сега сме 6. Смешно е да чета че тогава е имало толкова голяма престъпност, а сега е рай. Коли били зависими медиите и как лъжели. А сега свободни ли са? Никаде не са са свободни и не са били. Това което е построено тогава и унищожено за 36 год. демокрация е несъизмеримо! Дерзайте , джендърските ви идеологии наистина ще ви отворят халките!
цялото тогавашно ръководство !
https://youtu.be/zIHVSCcXolw?si=5aJr9nIrnWUTfsib
Може да си мислите ,че съм пиянка ,фантазьор или че съм от контингента на психушката,но тва си е ваша работа .
И Живков в края вече си признаваше, че не е добре положението.
Хубаво, че Живков прави орална на Русия, че да го крепят толкова години.
То не бяха паметници, то не бяха ледници, то не бяха цели булеварди и градове кръщавани Сталин, Толбухин, Михайловград и какво ли не.
Тия работи помниш ли ги.
А опашките, дефицита, открития лист, национализацията, тормоза над инако мислещи те, агентите, празните магазини и прочие и прочие помниш ли ги..
Естествено, че дълга ще е по-голям при по голям вътрешен продукт.
Ето за това писах по долу. Бойко, Пеевски, Алексей всички са ти виновни, че си абсолютен неудачник, но живота си е твой бе. Какъвто си го направиш такъв е. Не какъвто ти го направи Бойко, Пеевски или Путин и тръмп.
За 40 години не си мръднал мисловно. Като един истински неграмотник стоиш и чакаш Спасителя
Мен не ме мисли, пари, коли, имоти, активи и т. Н. въшльовците от онова време си останахте с въшките и мизерните социални пенсии.
Оставям те дядо. Неделя е, почивен ден Отивам да харча малко пари, пък ти си стой в панелката и обвинявай целия свят, че си беден и оскотял от глад и мизерия
Или предпологаш,че е така, защото това ти е обкръжението.
Празни приказки.
Наркомани и пиянки без един работен ден,плюят днешното време и младите,защото нямало работа и имало много наркомани пиянки хахаха
Същите тези на 100% са за Путин,Кадиров,Ким ЧЕН и Иран .
Да ейвъъъъъъъъ и прозззззтакелите им !
Не съм хвалил комунизма но го помня.
И мога да сравнявам тогава и сега.
Младите пръдлйовци, как може да сравнявате тогаз и сега ?
Бил сив, скучен и беден ама кой ти го каза това ?
Ей такива НПОта ти ги внушиха.
Сегашният режим на Борисов-Пеевски с имитираща демокрация, с мълчаливото бездействие на Брюксел и Урсулата не е по-малко ужасен от тогавашният.
Алексей Петров, Къло, Нонариуса, Пепи Еврота, адвоката на ПП ( намерен удавен в яма) са жергвите само от последната година и половина.
Дългове за 25 година от 19млрд.
Дългове за 26г. още по-големи.
Хайде първо си върни дълговете и после говори, колко си богат с кола на лизинг, апартамент на кредит и с кредитна карта в портомонето.
И заплата 1200-1500лв.
Комунизма в КУБА, тoчнно ОБРАТНО мизерия,осъкъдица,ретроградност времето "бяга"назад към миналото.,пълен тотален ЗАСТОЙ
Усещането е като за 1958 година и няма напенки за пробив .(Фидел Кастро Руз също е еврейн-испански сафарад).Месечна заплата в Куба 20$-50$(колкото цената на 1 бр пура в САЩ)
И сега е така. Камери навсякъде. Филтриран интернет и прочие.
Мозъчно скопените давате за пример такива страни, но нито бихте живяли в тях, нито бихте си пратили децата.
Дори децата на руските лидери са далеч на запад, а не в Китай Русия или Беларус .
Как така пътищата на Живков имат дупки нали са вечни и строени от Живков хаха
Неграмотници като вас никога няма да осъзнаете, че неудачници като вас дърпат страната към дъното. За съжаление успешно, защото неграмотниците все още сте повече от другите.
И затова другите масово емигрират. В Европа и САЩ, а не в Китай. Защото не са глупави.
Тук оставате лошия материал, който не може да се множи да произвежда и да е икономичесли активен.
Толкова си можете
Пътуваш с евтините авиокомпании, ядеш консервантите на зап вериги и си щастлиФо прасе.
Досущ, като Прасчо.
Бегай в мола.
БОГ е създал света за еврейте да властват над света и над шабес гойм(робите,слуги НЕевреи) .
Света е своеобразна работилница (workshop) която евреите моделират по свое желание и воля
Комунизъм има единствено в Северна Корея, Куба и Китай !
Препоръчвам ти да отидеш до Китай !
Диктатури има в Русия, Беларус и България.
Нашата диктатура бе потвърдена от Конст Съд.
Българският етнос в демократичният режим, до тук е измрял с 30% !!
Здравна, социална и системата за сигурност са провал.
На пътищата на Живков не можем да им запълним дупките.
Сравнете заемите на НРБ и РБ !
Само за 26г. в бюджета ще се тегли 2пъти по-голяма стойност от целият дълг на НРБ, за който Живков бе съден.
НРБ произвеждаше 3 000 /три хиляди/ камиона на година.
И т.н. и т.н.
Пара бол,магазините пълни, пътуваме където си искаме - Париж,Лондон,Москва цял свят уикенд разходка и където отидеш всичко за по няколко стотинки евтино и в Париж и в Москва и Лондон .
Държавата пращаше човек звъни ти на вратата и ти подарява диплома ,пари и 1 кг злато . Не беше държава,а Рай .
За какво мислите че ни нападнаха капиталистите НАТО ? От завист разбира се ! Всички ни се нахвърлиха -НАТО,Китай,Горбачов мина на страната на НАТО и ни предаде..Бомбардировки,обсади на градовете грабежи,изнасилвания .
Ако не бяха ни нападнали долните капиталисти още щеше да живеем в този Рай,ама когато имаш всичко и народа живее като в приказка,другите завиждат защото са гладни и бедни .
Ще търсите Бай Тошо,Луканов,Гоцев,Лилов,Станко Тодоров,Петър Младенов ще ги търсите,ама няма,загинаха геройски за Родината нападната от варварите капиталисти .
Но нито Бобчето вече ще ви става нито ще се върне онзи строй в който престъпления имаше и инциденти и аварии, но те бяха старателно прикривани от държавата.
Младите ходим, обикаляме по света виждаме как са живели и как живеят хората.
Вие не сте живяли в сивия мрачен концлагер наречен НРБ, вие просто сте съществували за разплод за нуждите на партията майка.
Глад, мизерия, опашки, дефицити, връзки за всяко нещо.
Хората масово отглеждаха храна по селата, защото не можеха да оцелеят зимата.
Мечтаехте за кореком а днес дори малките квартални магазини са по заредени от такъв .
Такива са фактите и някакви сдухали от деменция дядовци няма да ги промените.
И никой нормален, не си и помисля да се връща.
Пък другите винаги може да отидете в Северна Корея, Беларус, Русия, Еритрея и други страни от третия свят в които никой нормален нито емигрира нито си праща децата.
Масово българина седи хленчи и си мисли, че държавата общината или някой политик, ще дойде и ще се погрижи за неговия живот, вместо самия той да го направи.
Това е наследено от времето на Правешкия селянин, при който държавата буквално забраняваше на хората всякакви развитие, инициатива, свободен дух и мислене.
Хората свикнаха, че няма нужда да мислят тя държавата в лицето на БКП вече го е измислила
Е днес вече не е така. Както се погрижиш за живота си, така ще живееш..
Едни прокат ракия на пейката зад панелката и хленчат за времето на бай Тошо, като така си остават бедни, прости и гладни.
Други учат, развиват се инвестират и благоденстват. В свят без граници и ограничения в който висша човешка ценност е живота и свободата. Свободата, не свободията.
За "тежката" престъпност през 80те и отрицателната раждаемост.
Изчакайте да си отидем и тогава лъжете.
Не съм и придполагал, че заради Тиквата и Прасето ще изпитвам
носталгия по Живков.