В събота се чества се светията, който вади душите на хората: Какво означава, ако мъртвият си отива с усмивка
В народната традиция денят е наричан още Рангеловден или Хараламповден и се свързва както с духовна защита, така и с надежда за здраве, семейна хармония и мир
Архангеловден, един от най-светлите и значими есенни празници в българския календар, се чества на 8 ноември в чест на Свети Архангел Михаил – небесният закрилник, пазител на душите и повелител на ангелските сили.
В народната традиция денят е наричан още Рангеловден или Хараламповден и се свързва както с духовна защита, така и с надежда за здраве, семейна хармония и мир.
На Архангеловден имен ден празнуват :
Михаил
Михаела
Микаела
Ангел
Ангелина
Ангела
Ангелинка
Ангелина/Ангелин
Райчо (в някои региони заради името Рангеловден)
Рангел, Рангела
Както и всички носещи производни и сродни имена.
Смята се, че Архангел Михаил е водач на душите на праведниците към отвъдния свят и пазител на християнската вяра.
Този празник не е мрачен, въпреки връзката му със света отвъд; напротив – той е ден на вярата, на благодарността и на добротата. В много краища на България вярват, че на Архангеловден небесните сили слизат по-близо до хората, за да ги дарят със спокойствие и сила през зимата.
В домовете се приготвя празнична трапеза, като най-важният обреден елемент е традиционната курбан-чорба от овче или телешко месо. Обикновено се коли бяло мъжко животно – агне, овен или петел, символ на чистота и жертвена преданост. На масата задължително присъства и обредна пита, често наричана боговица или архангелска погача, която се разчупва от стопанина на дома. Вярва се, че парчето, което се отчупи първо, носи знамение за предстоящата зима – ако се разпадне лесно, очаква се година на разбирателство и късмет.
В българските вярвания Свети Рангел (както било истинското име на Архангел Михаил) бил един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души.
Вярвало се, че той взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка). По тази причина той бива възприеман от населението като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия – душовадник, вадидушник. Според народния фолклор, Архангел Михаил бил красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек.
Поверието гласи, че ако мъртвият си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша. Смятало се, че след като извади душата, светията, наричан още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Св.Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести.
Сутринта започва с посещение на църква и запалване на свещ за здраве, а в някои райони се прави общ фонд за погребални нужди – традиция, позната като архангеловска задушница. Тя символизира грижа за близките, които вече не са сред живите, и за хората в нужда. Смята се, че на този ден е важно да се проявява щедрост – да се поднесе храна на съседи, да се направи добро дело, да се даде милостиня.Закупуване на витамини и добавки
В народните вярвания Архангеловден бележи началото на истинското застудяване. Жените са вярвали, че ако в този ден замесиш бяло тесто и в него сложиш мед, зимата ще бъде по-мека и щедра. Момите слагали под възглавницата си лист с имената на момците от селото, надявайки се да сънуват бъдещия си избраник. Старите хора казвали, че мечтите в нощта срещу празника имат пророческа сила, особено ако се сънуват светлина, вода или равен път.
По българските земи се смята, че Архангел Михаил е най-силният закрилник срещу зло и болести. Затова този ден е посветен на здравето, на семейната сплотеност и на надеждата. Имен ден празнуват Михаил, Михаела, Ангел, Ангелина и всички производни имена, а домове и семейства се събират около масата с усмивка, благослов и топлина.
Архангеловден е празник, който обединява духовната дълбочина на православната вяра с живите български традиции. Той напомня, че всяка нова зима идва с обещание – за вътрешен мир, сила и светлина, която продължава да ни съпътства дори в най-студените дни. Празник на паметта и на надеждата, на смирението и на любовта към хората около нас.
