Децата ми умряха, а лекарката каза, че отива на банкет, плаче тази миска

Ключови думи: Радостина Константинова, новини, Флагман, Храмът на история, Мон дьо

В едно от най-личните си интервюта до момента, бившата Мис България Радостина Костадинова разкри трудностите, които са оформили живота ѝ. В подкаста „Храмът на историите“ с водещия Мариян Станков – Мон Дьо, тя сподели за детството без обич, загубата на децата си и пътя към вътрешната си сила.

Радостина споделя, че не помни щастливи семейни празници като Коледа или рожден ден, а липсата на семейна подкрепа е станала двигател за мечтата ѝ да изгради свое истинско и обичащо се семейство. Още на 15 години тя напуска дома си и започва самостоятелен живот, като работи усърдно, за да може да си позволи „лукса да не бъде в тази среда“. Днес тя сбъдва тази мечта с футболиста Георги Костадинов, с когото изграждат живот, основан на взаимно уважение и обич.

„Вече има кой да се грижи за мен. Кой да ме задържи, да ме издигне с любовта си“, признава Радостина. След години на самота и борба, тя е намерила сила да се довери и да се отпусне в ръцете на човек, който я обича истински.

Една от най-болезнените теми в живота ѝ остава загубата на децата ѝ. „До ден днешен това е въпросът, който си задавам всеки ден. Всяка вечер, затваряйки очи, се питам: ‘За какво го заслужих?’“ – признава тя. В този най-тъмен период Радостина намира утеха във вярата, която не възприема като институция, а като енергия, която я подкрепя и пази.

Докато бях в болницата, лекарката ми каза, че отива на банкет. Не мога да опиша болката и разочарованието си от това отношение. Никой не прояви емпатия, след като стана ясно, че бебетата ми са мъртви“, сподели със сълзи в очите Радост.

Тя разказа, че трагичният момент настъпил по време на рутинен преглед:“Бях на ехограф преди раждането. В един момент лекарят се стъписа, в очите му имаше страх. Той повика други лекари, които потвърдиха ужасната новина. Мъжът ми Георги не успя да сдържи сълзите си. Да гледаш как човекът, когото обичаш, се срива пред теб, е нечовешки тежко.“

Мъртвото раждане продължило 16 часа, а през това време Радост преживяла непрестанни контракции и страх за собствения си живот. „Казвах им: ‘Направете така, че това дете да не остане без майка!'“, спомня си тя. „През цялото време чувах как от двете ми страни други бебета проплакваха в родилното.“

Въпреки болката, Радост намира сили да гледа напред:“Радвам се, че имам такъв съпруг като Георги и син като Гого. Вярвам, че един ден ще имаме още едно дете – заченато естествено, а не чрез инвитро.“

Споменът за бременността ѝ и моментът при лекаря остава дълбоко в сърцето ѝ. Въпреки тежестта на преживяното, тя успява да превърне личната трагедия в сила, вяра и надежда за ново начало.

Днес Радостина се определя като щастлив човек. „Имам прекрасен съпруг, имам прекрасно дете, имам дом, семейство, близки, приятели…“ – казва тя с усмивка. Болката от загубата остава, но тя е научила как да я носи.

Радостина вярва, че истинската стойност на публичното споделяне е да се даде надежда на другите. „Смисълът е да кажеш на някой, който е с единия крак в бездната: Спокойно. Ще се справиш.“ Тя вижда мисията си в това да превръща собствената си болка в опора за тези, които все още търсят светлината в тъмното.