От върха на света до затвора - пътят на Саркози
Водеща фигура във френската десница, не спиращ да се интересува страстно от политиката дори и след като вече не е президент, бившият френски лидер Никола Саркози от 10 години има съдебни проблеми в родината си. Последният от тях – делото за незаконно финансиране от Либия на кандидатпрезидентската му кампания през 2007 г. ще го отведе в затвора. Вчера той беше осъден по него на 5 години затвор, пише БТА..
През декември Саркози стана първият бивш френски държавен глава, който беше осъден ефективно по друго дело – за корупция и трафик с влияние. След това присъдата му беше коригирана на носене на електронна гривна. След съдебното решение от вчера Саркози ще стане първият бивш президент на Франция, който ще лежи в затвора.
През последното десетилетие Саркози беше далеч от политическите подиуми и периодично се появяваше на съдебни заседания, но въпреки това когато името му се споменаваше по митингите на неговата дясна партия – „Републиканците“, това продължаваше да поражда буря от аплодисменти. А неговите мемоари си остават литературен бестселър.
Открояващ се с ентусиазма си да прави изявления, с пламенните си изказвания и с енергичните си жестикулирания, Сарко, както наричат французите Саркози, съумя да накара сънародниците си да го харесват и да го мразят едновременно през неговата политическа кариера, продължила 40 години. Първо той беше депутат в Националното събрание, после премина през няколко министерства – това на бюджета (от 1993 до 1995), това на икономиката и финансите (от март до ноември 2004), това на вътрешните работи (от 2005 до 2007), а в даден момент беше и лидер на дясната партия Съюз за народно движение, преименувана на „Републиканците“ (от 2014 до 2016 г).
През 2007 г. Саркози беше избран за президент, а именно победоносната му кампания беше в центъра на делото, по което той беше осъден вчера. Правосъдието го призна за виновен за получаване на финансиране на тази кампания от тогавашния либийски лидер Муамар Кадафи (който беше на власт в Либия от 1969 до 2011 г.)
Някои във Франция обвиняват Саркози в расистки изказвания или отклонения по въпросите, свързани със сигурността. Други пък смятат, че той е овладял по време на президентския си мандат финансовата криза във Франция през 2008 г. През 2012 г. Саркози беше победен от социалиста Франсоа Оланд при опит да спечели втори президентски мандат. След това поражение, той се закле, че хората няма повече да чуят за него.
Но съдебните му проблеми, както и медиатизираният му личен живот, редом до съпругата му, бившата манекенка и певица от френско-италиански произход Карла Бруни, както и любовта му към политиката, опровергаха прогнозите му.
Саркози, който твърдеше, че е жертва на тормоз от страна на съдиите, беше призован да се яви многократно в съдебната зала, където понесе поражение след поражение.
Финалната му осъдителна присъда по делото за корумпиране на магистрат през 2014 г. беше историческа. Саркози беше заподозрян, че е подкупил съдията, за да получава от него информация за разследванията, водени срещу него. Тази присъда, потвърдена миналата година, беше историческа – никога досега бивш френски президент не беше осъждан ефективно.
Менторът на Саркози – Жак Ширак, който беше президент на Франция от 1995 до 2007 г. беше осъден през 2011 г., но на две години затвор условно по досие, свързано с фиктивни назначения в парижката община.
Саркози беше осъден на апелативна инстанция на една година затвор през февруари 2024 г. по друго дело, касаещо незаконно финансиране на кандидатпрезидентската му кампания през 2012 г. По този случай той обжалва присъдата си пред Касационния съд и делото ще бъде гледано на 8 октомври.
Неудържимата амбиция на Саркози го накара да се опита да се кандидатира за президент и през 2017 г., но в крайна сметка той беше отстранен от надпреварата по време на вътрешнопартиен вот, при който съпартийците му предпочетоха кандидатът на десницата да е бившият му премиер Франсоа Фийон.
Този епизод беляза край на политическите амбиции на Саркози, който обичаше да се нарича „малък французин от смесено потекло“ заради това, че баща му е унгарец, а дядо му по майчина линия е гръцки евреин.
През 1983 г. едва на 28 години Саркози беше избран начело на кметството на Ньоий сюр Сен, заможна община в Западен Париж, което беше и трамплинът към политическата му кариера.
Заради това, че подкрепи Едуар Баладюр срещу Жак Ширак по време на вътрешнопартийна война преди президентските избори през 1995 г., Саркози за известно време беше изключен от партийния лагер. Но след това по време на кампанията за преизбиране на Ширак през 2002 г. Саркози стана неизменно лице в десницата, след което, ставайки много популярен министър на вътрешните работи, Саркози започна да отправя предизвикателства към същия този Ширак. Накрая Саркози влезе в Елисейския дворец.
След оттеглянето си от политиката Саркози запази влиянието си над десницата и редовно организираше в кабинета си неформални срещи с десни представители. А този кабинет беше на две крачки от президентството.
В период на политическа нестабилност, разтърсваща Франция от 2024 г., Саркози прие през юли Жордан Бардела, председателят на крайната десница „Национален сбор“.
В края на 2024 г. Саркози използва цялото си влияние, за да попречи на един от съперниците си – центриста Франсоа Байру, да стане премиер.
Саркози демонстрираше между впрочем сърдечно разбирателство с настоящия президент на Франция Еманюел Макрон, с когото се срещаха регулярно, но същевременно се оплакваше, че Макрон не винаги се вслушва в съветите му.
