Властта ни слага такса „водомер“

Хората да плащат и без да потребяват вода, предвижда проект на закон, който вече обсъждат в парламента.

Ключови думи: такса водомер, българия, власт, данъци, парламент, депутати

Срещу въвеждането на такса “водомер” остро възрази омбудсманът Велислава Делчева. “Категорично възразявам срещу въвеждането на отделни цени за достъп и за изразходвано количество на куб. метър за всяка от трите вида услуги за битовите потребители - доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води”. Това гласи становище на обмудсмана по проекта на Закона за водоснабдяването и канализацията, който е внесен в парламента от Министерски съвет и вече започна разглеждането му в комисии.

Законът предвижда хората да плащат за вода дори да няма потребление на вода в дома им. Идеята е цената на водата да бъде от два компонента - за достъп и на база потребление, като фиксираната цена за достъп да е разбита на три части - цена за доставка, за отвеждане и за пречистване, предава trud.bg.

Омбудсманът цитира официални данни, които показват, че към 31 август 2025 г. в страната 257 887 човека, от 87 общини са с нарушено водоснабдяване. С предложения закон тези хора ще трябва да плащат за достъп до ВиК услуги без за ползват непрекъснато вода, което не е справедливо, гласи позицията на омбудсмана. Подобна е ситуацията и с имотите, в които няма потребление на вода, но собствениците им ще трябва да плащат без да потребяват нищо. Много хора се местят от един град в друг, отиват за няколко месеца през годината на море или заминават за чужбина. През цялото време, в което в дома им няма никой и няма потребление на вода, те ще трябва да плащат, ако парламентът приеме предложения закон.

По данни от преброяването на населението, проведено през 2021 г. от НСИ, около 38,9% или 1 657 741 жилища са необитаеми, посочва омбудсманът Велислава Делчева. Собствениците на необитаеми имоти, независимо че няма да ползват ежедневно ВиК услуги, ще трябва да плащат цена за достъп, което също не е справедливо, гласи позицията на омбудсмана.

Освен това не е предвидено цената за достъп да бъде обвързана със социалната поносимост на цената на ВиК услугите. Това означава, че цените за достъп може да бъдат увеличавани без ограничения, което е твърде обезпокоително, заявява омбудсманът. Още повече, че в проекта не е заложено предоставянето на водни помощи за подпомагане на уязвимите потребители.

Проектът на закон предвижда правилата за определяне на цените за достъп да бъдат определени с наредба. Така може да се окаже, че цената за достъп е по-висока от цената за ползване на вода на база куб. метри. Ако цената за достъп остане, настоявам изрично в закона да бъдат посочени основните правила, по които ще се определя и кои разходи ще покрива, пише омбудсманът в становището си. Трябва да стане ясно, че това ще бъдат разходи само за инфраструктура, заявява Велислава Делчева.

Необходимо е да се регламентира процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато тя не отговаря на нормативните изисквания за качество, заявява омбудсманът. Често заради лошо качество на водата тя не става за пиене или потребителите трябва да чакат да се източи, преди да дойде по-бистра вода. Всичко това увеличава разходите на потребителите и би трябвало да бъде взето предвид при определяне на цената. Необходимо е да се предвидят санкции на ВиК операторите при неизпълнение на показателите за качество и ефективност, смята още обмудсманът.

Велислава Делчева предлага да се обсъди и възможността обявяването на режим на водоснабдяване и/или лимити на водопотребление да се извършва от ВиК операторите. При проверки от омбудсмана, има случаи, когато ВиК оператор (Хасково, Ямбол, Кюстендил) уведомяват кмета за необходимостта от въвеждане на воден режим, но кметът не обявява такъв. В друг случай (Шумен), на сайта на ВиК оператора е обявен режим, за който не може да се установи кой и кога го е решил (с. Тъкач, община Калояново).

Според омбудсмана е необходимо да бъде предвидено и задължение на Комисията за енергийно и водно регулиране да осъществява контрол по изпълнение на задълженията на ВиК операторите, предвидени в общите им условия за предоставяне на услуги.

Смяна на всеки 10 години

При слагане на нови водомери и подмяна на стари, поставяните водомери трябва да бъдат с дистанционно отчитане с отворен протокол за отчитане на данни и при наличие на криптирани данни в отворения протокол, криптиращият ключ да бъде предоставен на клиента, ВиК оператора и топлофикационното дружество. Това е записано в проекта на Закона за водоснабдяването и канализацията.

“Липсва обосновка поради каква причина се изисква всички нови индивидуални водомери да бъдат с дистанционно отчитане. Липсва и оценка за размера на допълнителната финансова тежест, която потребителите ще бъдат задължени да понесат. Предлагам това да отпадне като задължение и да остане като възможност, както е в момента”, гласи становището на омбудсмана Велислава Делчева. В момента в София има оферти за смяна на водомери с такива с дистанционен отчет както за цена от 147 лв., така и за 374 лв.

Изискването за инсталиране на уреди с дистанционно отчитане с отворен протокол за отчитане на данни и изискването за предоставяне на криптиращия ключ поражда редица въпроси, като: кое налага това изискване; каква финансова тежест ще трябва да понесат потребителите; какъв е редът за предоставяне на криптиращия ключ, пише омбудсманът. Според Велислава Делчева е необходимо и да бъде дадено определение на използваните термини “отворен протокол” и “затворен протокол”.

При поставянето на нов водомер, той задължително ще трябва да бъде с дистанционно отчитане.

Както и досега, и с новия закон индивидуалните водомери на битовите абонати ще подлежат на проверка на всеки 10 години. Тъй като цената за проверка на водомера е близка до цената за покупка на нов, това означава, че на всеки 10 години водомерите трябва да бъдат сменяни.

За битовите потребители, които не платят в срок сметката си за вода, ВиК операторът може да поиска издаване на заповед за принудително изпълнение независимо от размера на задължението, пише в проекта на Закона за водоснабдяването и канализацията.

Да отпадне възможността за принудително събиране и на малки задължения за вода, предлага омбудсманът.

Срещу тази възможност остро възразява омбудсманът Велислава Делчева. “Това може да доведе до съдебни разноски, надхвърлящи по размер основното задължение. Преди да се пристъпи към действия за принудително изпълнение, следва да се премине през процедура за доброволно изпълнение - покана за доброволно изпълнение, с посочен срок, и възможност за сключване на споразумение за разсрочено плащане на задълженията”, пише в становището на омбудсмана.

Възможността за принудително събиране при всяко задължение може да създаде големи проблеми на битовите абонати, особено при въвеждането на такса “водомер”. Това означава, че и за имоти, които не използват, собствениците ще трябва да плащат сметка за вода всеки месец. Много хора просто може да забравят да платят, защото досега не са плащали при липса на потребление. Така бързо може да бъде натрупано задължение и да се стигне до запориране на банковите им сметки.

Насрочено е следващо заседание

За разрешаване на проблема с остарялата ВиК мрежа в страната са необходими 3,7 млрд. лв. Това съобщи вицепремиерът Атанас Зафиров след края на първото заседание на новосъздадения Национален борд за водите. Така реално от първото заседание на борда няма съществен напредък към решаване на проблемите с водоснабдяването в страна, а членовете му преливат от пусто в празно информацията, представяна пред обществото от много години, че трябват повече пари.

По думите на Зафиров едва 25% от подадените проекти в общините са за подновяване и ремонт на ВиК инфраструктура. “Има цели области, лишени от европейско финансиране. Ще предложа в бюджета да се сложат проекти с предимство за ВИК проекти”, заяви Атанас Зафиров.

Вицепремиерът Атанас Зафиров представи резултатите от първото заседание на новосъздадения Национален борд за водите.

“Посоката на предприетите действия е правилна, но темпото е незадоволително. Темповете на амортизация изпреварват в пъти темповете, с които се обновява”, заяви още вицепремиерът. Той обобщи, че са обсъдени възможности и ББР да се включи с финансиране на проекти. Министерствата работят в тясна координация за решаване на водната криза. От държавния бюджет ще бъдат финансирани над 500 проекта.

Бордът ще се събира два пъти в месеца. И веднъж в месеца председателят на борда ще докладва на Народното събрание. “Наясно сме с отговорностите, с трудностите”, каза още Атанас Зафиров. Следващото заседание на Националния борд за водите е на 9 октомври.