Яз. Копринка буквално пресъхна, след 70 години се показа прословутият мост на Шейтана
Драстичното спадане на водите на водоема през тази година разкри напълно каменното съоръжение, привличайки любопитни погледи и събуждайки спомени за живота в Долината на Тунджа преди голямото наводнение
Една отдавна потопена история изплува на повърхността. Легендарният мост „Шейтана“, скрит под водите на язовир „Копринка“ в продължение на десетилетия, днес отново вижда слънчева светлина, предава БГНЕС.
Драстичното спадане на водите на водоема през тази година разкри напълно каменното съоръжение, привличайки любопитни погледи и събуждайки спомени за живота в Долината на Тунджа преди голямото наводнение.
Каменните сводове на моста се извисяват като призрачен паметник на една отминала епоха. Някога оживен път, свързващ Казанлък с Павел баня, днес той е самотна структура в калното поле, мълчалив свидетел на промените, донесени от човешката ръка.
.jpg)
Строежът на язовир „Георги Димитров“, по-късно преименуван на „Копринка“, започва в средата на 40-те години на XX век и е завършен през 1955 г. Под водите му остава не само плодородна земя, но и цели села и махали, заедно с техните пътища, ниви и истории. Сред потопеното наследство е и този мост, който според местни спомени е бил ключова транспортна връзка, прехвърляща се над река Тунджа.
Смята се, че мостът е построен в началото на миналия век и е бил част от главния път, по който са се движели каруци, а по-късно и първите автомобили в региона. Заедно с него, под водите на язовира остават и руините на потопеното село Виден с църквата „Свети Атанасий“, както и най-значимият археологически обект в района – древната столица на Одриското царство, Севтополис.
Докато съществуването на моста е документиран факт, произходът на неговото прозвище – „Шейтана“, остава обвит в мистерия. За разлика от далеч по-известния Дяволски мост над река Арда, за който се разказват множество легенди, за потопения мост в „Копринка“ няма запазени конкретни предания, които да обясняват страховитото му име.
Местни жители и ентусиасти, изследващи разкритото дъно, могат само да гадаят. Дали стръмните и опасни брегове на реката на това място са му спечелили прозвището? Или може би формата на сводовете му, отразени във водата, е напомняла на някого за дяволски образ? Възможно е също името да е по-ново, дадено му от рибари и местни хора заради суровия и понякога опасен нрав на язовира. При липсата на конкретни исторически данни, името „Шейтана“ остава част от съвременния фолклор, добавяйки мистична аура към каменния скелет.
73-годишен български учител отива на съд за блудство с момиче
Крум Зарков: Правосъдието лекува патологии, но срещу олигархичния модел един закон не стига
Мистерията със смъртта на Едже Иртем се заплита
Мащеха уби 5-годишно момиче и лъга половин век, истината най-накрая излезе наяве
Учени в шах, откриха животно, което оцелява 5 години без грам храна
Ще останем ли без щангисти и шахматисти на Олимпиадата в Лос Анджелис през 2028-ма?
3-годишно дете нападнато от крокодили, жена рискува живота си, за да го спаси
Васил Божков за 5-те милиона и Левски: Американски адвокати поискаха това вземане
Министърът на туризма д-р Илин Димитров: „Пампорово“ е готов да посрещне своите гости
Дискова херния или стеноза? УМБАЛ „Дева Мария“ организира безплатни консултации за пациенти, обмислящи операция
Volkswagen предприема исторически съкращения и закрива 50 000 работни места
Лидерът на Промяната в Бургас напусна
Другият трагичен проблем, който българската политика е принудена да решава заедно с първия, е отстояването не просто на националния ни суверенитет (който много отдавна е заложен и изтъргуван) а спасяването на българската държавност. Ние ясно разбираме един много прост, ясен и многократно изстрадан в историческото ни развитие факт – България без държавност може и да остане като етнически и културен конгломерат, но никога не би могла да се развива като нация. В този смисъл днешният национален въпрос на България може да бъде сведен до максимално прости и исторически изстрадани формули: опазването на националния суверенитет, националната сигурност и на самата българска държавност е въпрос на неизбежна и предстояща национално освободителна борба. Можем да заявим съвсем просто – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена националноосвободителна борба.
Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от превратностите на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. Но националноосвободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята историческа свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните български компрадорски антинационални елити - да загубят своята автентична държавност.
13. Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и националният въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата национална държавност като дом на нашата обща свобода – това са двата въпроса, които според нашето дълбоко убеждение са императивите, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.
В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - истинска катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността - а тя е, че България е в навечерието на истинска мащабна национална и държавна катастрофа.
Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на кризи и върховни национални изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната вътрешнополитическа проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.
Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни политически и икономически изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения.
Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически извършител, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв субект да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: държавен суверенитет и национална отговорност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.
Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не абстрактни международни връзки и отношения, а непосредствените жизнени условия на българското общество.
Първото неизбежно условие за оцеляване и развитие е излизането на България от военния съюз на НАТО /запазвайки своите позиции в политическите органи на Съюза, така както постъпи френското ръководство в епохата на Де Гол/. Това действие е колкото наложително, толкова и очевидно разумно – днес НАТО вече не е гарант за мира, а е военна заплаха, структура, в която държави от рода на България неминуемо ще бъдат използвани като ръжен, с който предстои да се бърка в огъня.
Има изключителни исторически ситуации, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто трудни времена (те са започнали отдавна), а време на исторически и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят от обединените усилия на политически съюзи, които предстои да се изградят днес.
"Ръцете им да изсъхнат на всички гадове, заради които предъхват водите на България" - 80% сте дет гласувате за ЕС... и да, дано!
След 2001 г. България е управлявана от политически елит, който почти изцяло произтича от специалните служби на бившия режим и от нови поколения назначенци на генералите и полковниците от тези специални служби. Този елит изпълни възложените му задачи - да придвижи донякъде България към членство в НАТО и ЕС и ... да запази цялостната зависимост на България от Русия през енергетика, финанси и мащабна корупция. Така
България бе поделена между Изтока и Запада
докато Москва, Вашингтон и Брюксел си другаруваха. Когато времената се смениха, от Запад поставиха условие руското присъствие да се намали - да се спре руският енергиен монопол, да се ограничи категорично системната корупция, смазвана обилно с руски мръсни пари - от Газпром, Лукойл, банки, финансови схеми и т.н.
Българският посткомунистически елит влезе в драматична криза - как се късат връзки на зависимост, функционирали четвърт век и наследени от още по-дълбока зависимост от 80 години насам? Със скърцане на зъби посткомунистическата олигархия започна да взима завоя - с проби и грешки, през Магнитски и Ф-16, с близки връзки в Брюксел, с надежда, че "с Тръмп ще се разберем по-лесно отколкото с другите...
Останките са две колони.
Сменете си хапчетата или четете повече книжки и Уикипедия!
спец
по бъркане в кацата с народния МЕДЕЦ
с на язовир с частен ВЕЦ
Най-големите ВЕЦове.са ДПС банкера бизнесмен Фиат ГЮВЕН
ДПС бизнесмена Тадъръков
БСП Курумбашев