Яз. Копринка буквално пресъхна, след 70 години се показа прословутият мост на Шейтана

Копринка изглежда по този начин. Това дава шанс на археолозите да изследват древния град Севтополис

Ключови думи: Копринка, мост на Шейтана, язовир Копринка, пресъхнал язовир, Павел баня

Една отдавна потопена история изплува на повърхността. Легендарният мост „Шейтана“, скрит под водите на язовир „Копринка“ в продължение на десетилетия, днес отново вижда слънчева светлина, предава БГНЕС.

Драстичното спадане на водите на водоема през тази година разкри напълно каменното съоръжение, привличайки любопитни погледи и събуждайки спомени за живота в Долината на Тунджа преди голямото наводнение.

Каменните сводове на моста се извисяват като призрачен паметник на една отминала епоха. Някога оживен път, свързващ Казанлък с Павел баня, днес той е самотна структура в калното поле, мълчалив свидетел на промените, донесени от човешката ръка.

Строежът на язовир „Георги Димитров“, по-късно преименуван на „Копринка“, започва в средата на 40-те години на XX век и е завършен през 1955 г. Под водите му остава не само плодородна земя, но и цели села и махали, заедно с техните пътища, ниви и истории. Сред потопеното наследство е и този мост, който според местни спомени е бил ключова транспортна връзка, прехвърляща се над река Тунджа.

Смята се, че мостът е построен в началото на миналия век и е бил част от главния път, по който са се движели каруци, а по-късно и първите автомобили в региона. Заедно с него, под водите на язовира остават и руините на потопеното село Виден с църквата „Свети Атанасий“, както и най-значимият археологически обект в района – древната столица на Одриското царство, Севтополис.

Докато съществуването на моста е документиран факт, произходът на неговото прозвище – „Шейтана“, остава обвит в мистерия. За разлика от далеч по-известния Дяволски мост над река Арда, за който се разказват множество легенди, за потопения мост в „Копринка“ няма запазени конкретни предания, които да обясняват страховитото му име.

Местни жители и ентусиасти, изследващи разкритото дъно, могат само да гадаят. Дали стръмните и опасни брегове на реката на това място са му спечелили прозвището? Или може би формата на сводовете му, отразени във водата, е напомняла на някого за дяволски образ? Възможно е също името да е по-ново, дадено му от рибари и местни хора заради суровия и понякога опасен нрав на язовира. При липсата на конкретни исторически данни, името „Шейтана“ остава част от съвременния фолклор, добавяйки мистична аура към каменния скелет.