Защо изборите в Молдова са важни за цяла Европа

Лидерите на Германия, Франция, Полша и Молдова се срещат в Молдова

Ключови думи: Молдова, избори, новини, Флагман, избори в Молдова

На 28 септември в Молдова ще се проведат парламентарни избори. Макар че това може да изглежда като незначително събитие за останалата част от Европа, последиците за сигурността и стабилността на останалата част от континента може да бъдат дълбоки. Молдова играе жизненоважна роля в подкрепата на Украйна. Въпреки че е сред най-бедните страни в Европа, в един момент по време на войната тя прие над 1,5 милиона украински бежанци и сега е дом на повече от 100 000.

Това се посочва в анализ на Ейми Игълстоун - докторант от Университета в Бирмингам и преподавател в Университета в Лайден, пубрикуван в The Conversation.

Това също така помага за превоза на зърно до и от Украйна през дунавските пристанища, предлагайки алтернативен маршрут и облекчавайки натиска върху черноморските пътища на Украйна, които често са отрязани от руски блокади.

Ако Молдова се обърне към Москва, структурата за подкрепа на Украйна ще бъде отслабена, подкопавайки източната устойчивост на ЕС. Това би увеличило риска от военни атаки около границите на ЕС, като Румъния изглежда особено застрашена, но не е изключено и засилване на атаките срещу Полша и балтийските държави.

Европейските лидери осъзнават какво точно може да бъде изложено на риск, френският президент Еманюел Макрон, заедно с канцлера на Германия Фридрих Мерц и полския премиер Доналд Туск, отидоха лично в Молдова и призоваха за единство и ангажираност към страната в края на август.

Руският президент Владимир Путин вече е намеквал, че планира да окупира цяла Украйна, с което ще приближи силите си още повече до останалата част от Европа.

Кадри, публикувани от руското министерство на отбраната на 30 август, предполагат план за завземане на Одеска и Харковска области, райони по поречието на Черно море.

Едно проруско молдовско правителство би могло да предложи източна база за атаки – или дори да открие нов фронт. Друг фактор е, че Русия вече има около 1500 войници, разположени в Приднестровието, проруски отцепнически регион на Молдова на границата с Украйна, който поиска независимост през 2006 г. след вот, който не е признат от Молдова и международната общност.

Това повишава залозите за повечето близки държави, много от които са членки на НАТО. Членовете на НАТО имат ангажименти за колективна отбрана съгласно член 5 от Договора за НАТО , което означава, че те трябва да се притекат на помощ на друг член на НАТО, ако той бъде нападнат.

Проевропейският президент на Молдова Мая Санду има 63 депутати в 101-местния парламент като част от Партията на действието и солидарността (ПАС). Откакто партията дойде на власт през 2021 г., тя се приближи до ЕС , като кандидатства за членство през 2021 г. след пълномащабното нахлуване в Украйна. Молдова получи статут на кандидат през юни 2022 г.

През юни 2024 г. официално бяха открити преговорите за присъединяване, а през юли 2025 г. се проведе първата среща на върха между ЕС и Молдова. Населението все още като цяло подкрепя членството в ЕС, но се очаква ПАС да има спад от гласовете, въпреки че все още води в анкетите. Този спад в подкрепата от първоначалните 52,8% на предишните парламентарни избори през юли 2021 г. до 25,8% през август 2025 г. произтича от вътрешното недоволство от партията и липсата на напредък по нейната политическа платформа .

В предизборната си кампания ПАС обеща да се бори с корупцията , да направи публичния сектор по-ефективен и да подобри икономиката, но не е постигнала значителен напредък по нито един от тези планове. ПАС представи напредъка си по присъединяването към ЕС като ключово постижение. Но без да вижда конкретни ползи, електоратът се отчуждава все повече от процеса.

Правителството на ПАС е в кризисен режим през по-голямата част от времето си на власт, справяйки се с различни заплахи, създадени от Русия, като например продължаващата енергийна криза, повишаването на цените на газа и евентуалното прекъсване на доставките, а значителната загуба на износ за Русия и Украйна също допринесе за стагнацията на икономиката.

Най-вероятният резултат от изборите е, че ПАС ще бъде принудена да се коалира с една или повече от проруските опозиционни партии, групи, които се застъпват за дистанциране на Молдова от Европа. ПАС доминираше в проевропейското политическо пространство, но наскоро създаденият проевропейски Алтернативен блок (8,1%) се очаква да спечели достатъчно гласове, за да преодолее 5-процентната бариера за влизане в парламента.

Въпреки че ПАС все още може да спечели най-много гласове, Патриотичният блок на комунистите, проруска група, водена от бившия президент Игор Додон, се очаква да бъде втората по големина политическа групировка. Тя обединява редица партии, включително Партията на социалистите, Партията на комунистите, партиите „Сърцето на Молдова“ и „Бъдещето на Молдова“. Додон в момента е обвинен в използване на корупционни практики за контрол върху вземането на решения по време на президентския си мандат и в допускане на мащабно присвояване на държавни ресурси. Министерството на финансите на САЩ също така твърди, че той е замесен в системна корупция във връзка с Русия. Съдебните производства продължават. Додон отрича всички обвинения и се е оплакал в Европейския съд по правата на човека, че е изправен пред несправедлив процес.

Страната бе обект на руска политическа намеса. Това беше очевидно на президентските избори и референдума за ЕС през 2024 г., където опитите за манипулация и чуждестранно влияние бяха широко документирани. Подобна, ако не и по-голяма, намеса от страна на Русия се очаква в предстоящите избори от страна на настоящото молдовско правителство и ЕС.

Тези избори през 2025 г. идват в решаващ момент не само за бъдещето на Молдова, но и за останалата част от Европа. Другите страни трябва да обърнат внимание на случващото се и на всяка намеса в начина на провеждане на изборите.