Българските миди под натиск от климатичните промени

Ключови думи: миди, климатични промени, фермери, средиземно море, температури

Изправен пред нарастващите температури в Черно море, които буквално задушават мидите, българският фермер Найден Станев е принуден да промени практиките си – измества графика за засаждане и прибира реколтата от по-голяма дълбочина.

Въпреки трудностите 56-годишният бивш морски командос вижда климатичните промени едновременно като заплаха и като шанс за бизнеса си.

Колкото и тежка да е ситуацията за българските фермери, колегите им в Средиземно море се сблъскват с още по-високи температури. 

"Ние сме по-добре,“ каза Станев пред АФП, цитиран от БГНЕС.

България е далеч от големите средиземноморски производители като Испания и Италия, но вече е водеща в Черно море. Страната е по-слабо засегната от горещите морски вълни, които според експерти са довели до рязък спад в добива на миди в Европа. Въпреки това по-топлите води остават сериозна заплаха.

"Около 20% от мидите не оцеляха тази година“, обясни Станев, докато празни черупки се трупат на палубата на дизеловия му катер. "Миналата година беше истинска касапница – 80% загинаха. Мидите буквално се задушават в морето, което се затопля твърде бързо.“

Учени предупреждават, че климатичните промени правят морските горещи вълни по-чести и по-силни, а Средиземноморието се затопля по-бързо от средното за света.

През юли средната температура на повърхността в Средиземно море достигна 26,79°C – рекорд за месеца, сочат данни на изследователския център Mercator Ocean International. По същото време температурата в Черно море беше 25,46°C – по-ниска, но също тревожно висока.

"Когато температурите се приближат или надхвърлят 26°C – праг, свързан с масова смъртност при мидите – и се задържат дълго през пиковия сезон, това разстройва цялата верига на доставки“, обясни Йоан Теодору от Университета в Патра, Гърция.

В Черно море температурата на повърхността се е повишила с почти два градуса за последните две години, уточнява Радослава Бекова от Института по океанология към БАН. 

"Морето претърпява трайни промени“, заяви тя. По думите ѝ продължителното затопляне, без време за охлаждане, отслабва мидите и ги прави по-уязвими към болести.

Заедно с шестимата си работници Станев излиза на палубата още по тъмно, за да прибере и достави реколтата, като сезонът достига своя пик в края на август.

Той започва бизнеса си преди повече от 20 години в залива на нос Калиакра – място, защитено от течения. Докато телефонът му звъни непрекъснато, фермерът записва поръчките в малък бележник. Само за ден трябва да достави поне 10 тона миди за ресторанти и търговци в България и съседна Румъния.

След кратко пътуване екипажът достига 200-хектаровата ферма. На повърхността плават черни буйове, към които са прикрепени дълги тръбовидни мрежи с мидите. Работата върви в тишина и с прецизна координация – един изважда мрежите, друг ги почиства, трети сортира черупките.

Чували с по 800 килограма миди се трупат на палубата, докато корморани дебнат остатъците. Когато катерът се връща на кея следобед, вече го чакат няколко хладилни камиона, както и местни жители с кофи, желаещи да си купят прясна продукция.

Въпреки че световното производство на миди расте, в ЕС то намалява от 2018 г. През 2023 г. в Съюза са добити около 356 500 тона – с 21% по-малко спрямо пет години по-рано, показват данни на Европейската обсерватория за пазара на рибни и аквакултурни продукти (EUMOFA).

Испания е първа с 155 700 тона, следвана от Италия с 57 279 тона. България добива едва около 1 100 тона, но въпреки по-малките обеми е водеща сила в Черно море. Междувременно стойността на европейската продукция се е увеличила с близо 50% и е достигнала 463 милиона евро през 2023 г.

"Тази разлика в стойността създава добри възможности за производството на миди в Черно море“, увери експертът Теодору.