Войната между Русия и НАТО ще избухне в Арктика, а не в Източна Европа?

Новата външнополитическа доктрина на Русия, разработена през 2023 г., поставя този регион като втори приоритет на Москва след постсъветското пространство

Ключови думи: русия, нато, война, арктик, европа

След Украйна, Владимир Путин е направил Арктическия регион свой "абсолютен приоритет", много повече от Източна Европа, както по стратегически, така и по икономически причини. Това твърди в интервю за френския всекидневник L'Express Михаил Комин, изследовател в Центъра за анализ на европейската политика.

Твърди се, че това е "основният приоритет на Владимир Путин" след Украйна, но въпреки това знаем много малко за арктическата програма на Кремъл. През последните пет години бюджетните разходи за Арктика почти са се удвоили.

"Това е радикална промяна, особено като се има предвид инфлационният контекст и сътресенията, които руската икономика преживя през последните три години", предупреждава Комин.

Според него това се дължи на два дълбоко вкоренени страха в Кремъл. А именно: страхът от загуба на военно господство в региона, тъй като НАТО се разширява и естествените му защитни сили ерозират поради глобалното затопляне, но също и несигурността относно способността на Русия да добива природни ресурси в района, докато санкциите ѝ пречат да придобие необходимите технологии за това. Предвид амбициите на Владимир Путин, но и тези на Доналд Тръмп, този регион би могъл да се превърне в "следващата точка на военна конфронтация" за Европа, предава news.bg.

L'EXPRESS: Според Вас през последните години Владимир Путин е направил Арктика един от своите приоритети. Но още през 2007 г. научна мисия забива знамето на Руската федерация на Северния полюс. Какво се промени оттогава до днес?

МИХАИЛ КОМИН: Всъщност, интересът на Русия към Арктика, и дори този на Съветския съюз, датира много отдавна. Въпреки това, през 2000-те години Русия беше склонна да подкрепя западната идея, че Арктика трябва да бъде зона изключително на мирно и хуманитарно сътрудничество. Епизодът от 2007 г. беше тромав опит Русия да оправдае претенциите си за част от арктическия шелф в рамките на международните структури. По това време Кремъл предпочиташе международните инструменти за сътрудничество в Арктика.

Но според руски служители, които интервюирахме за последващото ни проучване, Владимир Путин е наблюдавал региона от втората половина на 2010-те години. Новата външнополитическа доктрина на Русия, разработена през 2023 г., поставя този регион като втори приоритет на Москва след постсъветското пространство. Това е повратна точка, която не бива да се пренебрегва: през 90-те и 2000-те години Арктика дори не е била сред приоритетите на Кремъл! По същия начин, някои сигнали, като например скорошните руски инвестиции в гражданска инфраструктура в Арктическия регион - като пристанища, градове и местна промишленост - трябва да служат като предупреждение.

Да не говорим, че Москва също се опитва да съживи военните си бази и продължава да инвестира сериозно в... атомни подводници и ядрени ледоразбивачи. През последните пет години бюджетните разходи за Арктика почти са се удвоили. Това е радикална промяна, особено като се има предвид инфлационният контекст и сътресенията, които руската икономика преживя през последните три години.

Тези арктически амбиции са отразени и в публичните изявления на руския президент, който все по-често споменава региона в речите си. Преди година той участва в откриването на нов завод за производство на руски втечнен природен газ. Миналата пролет той също присъства на събитие на борда на ядрена подводница, по време на което заяви, че Русия възнамерява да "довърши" Украйна.

Струва ми се, че той умишлено избра ядрена подводница като фон на тези заплашителни думи. Така че, много неща се промениха от 2020 г. насам, както по отношение на бюджетните разходи, така и на интересите на ръководството. Особено, повтарям, ако вземем предвид настоящите приоритети в Украйна и икономическите проблеми, произтичащи от тази война.

L'EXPRESS: Защо Арктика?

МИХАИЛ КОМИН: Амбициите на Русия в Арктика са продиктувани от две дълбоко вкоренени опасения за сигурността. Първото е страхът от загуба на военно господство в региона, тъй като НАТО се разширява и естествените му защитни сили ерозират поради глобалното затопляне. Според повечето руски и западни експерти, 60% от капацитета на Москва за ядрен отговор е концентриран в северните води, на борда на нейните ядрени подводници.

Накратко, способността на Русия да разполага тези кораби в северните морета, без да бъде открита от врага, е от основно значение за нейната стратегия за ядрено възпиране. С напредъка на технологиите, с приближаването на базите на НАТО по-близо до северните граници на Русия и топенето на ледовете обаче, Кремъл се опасява, че подводниците му не са достатъчно скрити. Поради това той е все по-загрижен за сигурността си и способността си да реагира в случай на голяма война с НАТО.

Вторият източник на уязвимост се отнася до способността на Русия да добива природни ресурси, като газ и петрол, в Арктика. Според Москва 80% от природния газ на страната се намира в този регион, както и 17% от петролните ѝ запаси. Но повечето от тези ресурси са трудни за експлоатация поради санкциите, наложени на Русия от 2014 г. насам, които ѝ пречат да придобие необходимите технологии.

Тази ситуация е още по-тревожна, тъй като наличните ресурси другаде намаляват. Разбира се, има начини за заобикаляне на санкциите, по-специално като се разчита на Китай, но въпреки това много от руските компании, които се опитват да се разширят в Арктическия регион, за да добиват тези ресурси, изостават с години от графика. Тази ситуация, която не се подобрява с налагането на новите санкции след пълномащабното нахлуване в Украйна, предизвиква дълбока загриженост в Кремъл.

Поради тези две причини Путин просто не може да си позволи да загуби интерес към Арктика.

L'EXPRESS: Владимир Путин наскоро обяви, че Русия ще обсъди съвместни проекти със САЩ в Арктика и Аляска. Може ли Доналд Тръмп, който самият таи амбиции за Гренландия, да улесни програмата на руския президент в региона?

МИХАИЛ КОМИН: Във всеки случай, точно на това разчита Путин: да се възползва от арктическите амбиции на Доналд Тръмп. Ако Русия и Съединените щати разработят "съвместни проекти", това със сигурност би означавало, казано по-просто, че Русия би инвестирала в някаква американска инфраструктура в Арктика, а САЩ биха инвестирали в руска инфраструктура. Това би изисквало САЩ да отменят някои от санкциите, наложени на Москва.

За да постигне това, Путин би могъл да предложи на Тръмп изгодна сделка в региона с цел разделяне на сферите на влияние между двете сили. Според мен това би било изключително вредно за Канада, но особено за Европа, която след това би се оказала изключена от голямата геополитическа игра, която се играе в този регион.

И дори ако преговорите с Доналд Тръмп за Украйна се провалят окончателно, това не би сложило край на потенциални съвместни проекти. Като се имат предвид възгледите на Путин за Арктика и тези на Доналд Тръмп, следващата точка на европейска военна конфронтация би могла да бъде именно този регион.

L'EXPRESS: А не Централна или Източна Европа?

МИХАИЛ КОМИН: Не ме разбирайте погрешно: не казвам, че Русия на Владимир Путин непременно ще започне военни операции в Арктика. Но ако през следващите години избухне конфликт между Русия и НАТО, най-вероятно той ще се случи в този регион. Именно защото основният приоритет на Владимир Путин след Украйна е да контролира част от Арктика, а не Европа.

По този начин територията, където ще се разгърне основната конфронтация, несъмнено ще бъде близо до Баренцово или Балтийско море, а не, както понякога се предполага, в Сувалкския коридор в Полша или Молдова.

В известен смисъл, ако подобна операция се проведе, тя би следвала логика, подобна на тази, която доведе Путин до нахлуването в Украйна. Кремъл вярваше, че една напълно прозападна Украйна, която вероятно ще се присъедини към ЕС и НАТО, представлява стратегическа заплаха за Русия, дотолкова, че първо се опита, през 2013-2014 г., да промени политическия й курс със сила, а след това, през 2022 г., чрез мащабното нахлуване, на което сме свидетели през последните три години.

Този сценарий на "превантивна" атака на Русия, за да запази предимството си пред Запада, може да се повтори в Арктика, но този път, за да осигури стратегическите си активи, и по-специално ядрените, в Далечния север.

L'EXPRESS: Какво може да направи Европа по отношение на курса, който Русия поема?

МИХАИЛ КОМИН: Ясно е, че през последните десет до петнадесет години европейският дневен ред в Арктика е фокусиран предимно върху екологични и научни въпроси, както и върху коренното население. Но се опасявам, че тази епоха е приключила и че Европа сега трябва да даде приоритет на военната си програма в тази чувствителна нова геополитическа зона. Проблемът е, че Старият континент има история на установяване на военно сътрудничество със Съединените щати, което изглежда е компрометирано при администрацията на Тръмп, особено поради интереса на американския президент към Гренландия.

Следователно, за да противодействат на империалистическите амбиции на Русия и Съединените щати в региона, европейските страни трябва да се съсредоточат предимно върху развитието на военно сътрудничество, което не включва Съединените щати. Това може да се отнася например за Индия, която също започва да проявява интерес към този регион, но и за Канада.

Във всеки случай, Европа трябва поне да демонстрира по-независими амбиции в региона, а не да се задоволява с тези, основани на Съединените щати, по-специално чрез укрепване на формата NORDEFCO (бел. ред.: програма за сътрудничество между Финландия, Швеция, Норвегия, Дания и Исландия, създадена през 2009 г.). Би било полезно също така част от наскоро одобрените бюджети за европейско превъоръжаване да се разпредели за укрепване на флота в Баренцово и Северно море.

L'EXPRESS: За да подкрепи стратегията си в Далечния север, Путин разчита по-специално на Китай. Но според поверителен документ на руското разузнаване, изтекъл в "New York Times" през юни, Кремъл е все по-подозрителен към Пекин. Може ли това да попречи на амбициите на Русия в Арктика?

МИХАИЛ КОМИН: Въпросът е сложен. От една страна, Русия стана силно зависима от Китай след западните санкции: Пекин купува много ресурси от Русия, което помага на Владимир Путин да продължи войната си срещу Украйна. Проблемът е, че в замяна Китай се опитва да наложи някои от своите приоритети на Русия. Сред тях е засиленото присъствие в Арктика.

Москва и Пекин подписаха няколко меморандума, подчертаващи значението на този регион в отношенията им и изразяващи амбицията им да направят определени инвестиции там. Но Кремъл е изключително предпазлив към присъствието и амбициите на Китай в Арктика, особено по отношение на Северния морски път (СМП).

Русия счита Северния морски път за "национална" търговска артерия и е установила фактически контрол над цялата територия, като предотвратява достъпа на международни играчи до нея. За Кремъл Северният морски път е преди всичко инструмент за сигурност.

От своя страна Китай, който се обяви за "близка арктическа държава" в своята Бяла книга, предлага този маршрут да се счита за "международен" търговски път, свободно достъпен за всички страни. Пекин би искал Северният морски път да стане част от инициативата му "Един пояс, един път".

Всичко това силно дразни Кремъл, както и активното изграждане на собствен флот от ледоразбивачи от страна на Китай. Ако Русия не допусне Китай в арктическите води и в Северния морски път, Китай няма да има къде да използва тези кораби.

Следователно въпросът за китайско-руските отношения в региона остава относително несигурен. Нека само кажем, че Китай и Русия са обединени от факта, че са авторитарни режими, които се разбират добре по някои въпроси и се конкурират по други. Засега изглежда, че последният аспект преобладава и до известна степен е замразил сътрудничеството между двете държави в Арктика.

Но колкото по-дълго продължава войната на Русия в Украйна, толкова по-зависима ще става тя от Китай, което в крайна сметка може да накара Пекин да окаже натиск върху Москва по арктическите въпроси и да получи по-голям достъп до региона, като по този начин промени геополитиката на района.