Бракът все по-недолюбван сред младите българи

Ключови думи: брак, семейство, бебе, раждаемост

Бракът става все по-непопулярен сред българите, а голяма част от децата се раждат извън официални семейни съюзи. Това коментира доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека при БАН.

Данни на академията показват, че около 40% от бебетата се водят извънбрачни. Българките изтеглят на по-късни възрасти раждането, а все повече хора приемат варианта да нямат деца, каза още Черкезова. Причина е желанието на младите жени да бъдат икономически независими и това ги кара най-напред да се стремят към по-висока степен на образование, а след това и към кариерно развитие. Едва след като българките се почувстват стабилни икономически, решават да раждат деца. Обикновено това става между 35 и 40 години.

Българите сме една от трите най-много стопилите се нации в Европейския съюз за последните 20 години, припомни ученият от БАН.

“Населението на страната започва да намалява още от 90-те години. Най-вече в началото - заради миграционните движения. Впоследствие водеща причина става естественият прираст, което означава, че броят на смъртните случаи надвишава броя на ражданията. В България населението е намаляло със 17% за 20 години (от 2004 до 2024), докато населението в Европейския съюз общо се е увеличило с 4%”, каза доц. Черкезова.

Тя отбеляза, че само увеличаването на раждаемостта не може да реши въпроса с демографския спад. “За да има реален прираст, трябва всяка жена да роди средно между 2,6 и 3,4 деца, което е трудно постижимо в съвременното общество, където живеем в различно време и с различни ценности”, коментира експертът от БАН.

Що се отнася до отпуските по майчинство, България предлага дълъг период за отглеждане на дете до две години, което е значителна социална придобивка. Все пак дебатите около евентуалното съкращаване на този период подчертават нуждата от адекватни алтернативи, каза още Черкезова.

Тя подчерта, че забавянето на демографския спад изисква комплексни политики, не само в областта на раждаемостта. Черкезова бе категорична, че е изключително важно и намаляването на смъртността чрез здравни превантивни мерки и политики.