Изоставените пасища се превръщат в горивото на пожарите, алармира Татяна Султанова

Ключови думи: Татяна Султанова, новини, Демократична България-Продължаваме промяната, Флагман, пожари

„Всяко лято говорим за пожарите, но отказваме да видим тревожната истина, че на места огънят тръгва от изоставените пасища.“ С тези думи народният представител от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ Татяна Султанова настоя за спешни действия от държавата и предупреди, че липсата на ясна политика за управление на пасищата вече застрашава националната сигурност.

Според Султанова, една от най-пренебрегваните причини за бързото разрастване на пожарите, особено в защитени територии като Пирин, Рила, Стара планина е обезлюдяването на селата и изоставянето на пасищата, които обрастват с храсти и суха растителност. „Това не е просто пропуск в земеделската политика, а директен провал в превенцията на бедствия“, категорична е тя.

Според публична справка по официално изявление от юли 2025 г. на Генерална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), цитирани от БТА, само за първата половина на годината в България са регистрирани над 2 300 пожара в горски, полски и тревни площи, като близо 60% от тях са обхванали сухи треви и неизползвани терени. В много от случаите, особено в Югозападна и Югоизточна България, пламъците са се разраснали именно заради липсата на пасищно животновъдство, което да ограничава растителната маса. В публикувания анализ на земеделския информационен сайт sinor.bg се посочва, че активното пашуване на животни в защитени територии в миналото е играло ключова роля в превенцията срещу пожари.

Природозащитници и местни жители също потвърждават, че местата, където все още има животновъдство, са по-малко уязвими. Обраслите в бурени площи се превръщат в идеалната „храна“ за огъня,  особено когато няма просеки, пътища и противопожарни ивици, които да ограничат разпространението му.

Регионът на Сливен, също е силно засегнат. По информация на пресцентъра на РДПБЗН – Сливен, само през юли в общините Котел и Твърдица са регистрирани над 20 пожара, някои от които засегнали и защитени горски масиви. Според местни фермери, броят на отглежданите животни в планинските части на региона е намалял драстично през последните 10 години, което води до масово изоставяне на пасищни терени. Статистически данни от Министерство на земеделието и храните и анализи на Института по аграрна икономика (ИАИ) посочват, че за периода 2013–2023 г. броят на регистрираните животновъдни стопанства в планинските райони на Югоизточна България е намалял с над 45%.

„В Сливенско има потенциал и животновъди, и пасища, и традиции. Но няма политика. Няма подкрепа. Всички гледат към пожарната, а никой не гледа към превенцията. А когато пожарната вече е на терен, често е твърде късно“, коментира Султанова.

Народният представител настоява Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и Министерството на вътрешните работи да изготвят съвместна програма, която да включва:

• идентифициране и поддръжка на рискови зони в защитени територии;
• стимулиране на устойчиво пасищно животновъдство с контрол и достъп;
• възстановяване на просеки и противопожарни ивици;
• осигуряване на средства за малките фермери и животновъди, които реално поддържат терените.

„Проблемът не е дали да има животновъдство в планините, а как да бъде устойчиво. Сега имаме само хаос, и всяко лято той се разгаря в пламъци“, казва още Султанова и подчертава, че липсата на координирана междуинституционална политика е форма на институционална абдикация.

В момента действащата нормативна уредба поставя редица ограничения върху пашуването в защитените територии, което е логично от гледна точка на опазването на природата. Но според експерти е необходимо спешно преразглеждане на тази регулация, така че да се осигури баланс между опазване и устойчиво земеползване.

„Липсата на ясна и балансирана регулация води до порочен кръг: ограничения за хората, но пълна свобода за стихията. Време е да спрем да гледаме на проблема само от гледната точка на пожарната кола. Превенцията започва от политиките, а не от маркучите“, завършва Татяна Султанова.