Вдигнаха и минималните наказания за смърт на пътя, санкциите са сурови

Засичането на средна скорост се е доказало като несполучлива практика в Европа, казват експерти

Ключови думи: промени в закона за движение по пътищата, флагман, наказания, нарушения

Новите промени в Закона за движението по пътищата бяха обнародвани в Държавен вестник. Те влизат в сила от 5 септември. Драстично повишени са наказанията за нарушения на пътя. Предвижда се минимум, който е над 3 години затвор. Ако съдът наложи наказание до 3 години, тогава може да отложи изпълнението на присъдата. Над този праг, извършителят отива право зад решетките.

"При причиняване на смърт по непредпазливост от напълно трезвен водач, който не е превишил скоростта, минимумът на наказанието е пет години. При счупен крайник предвидената присъда е до 4 години, като се повдигат две обвинения. Определя се общото най-тежко наказание. Когато водач е употребил алкохол или опиати, както и е превишил скоростта с над 20 км/ч, и е преминал на червен светофар - тогава го грозят минимум 10 години. А при причинена смърт на пътя, когато единственото нарушение е превишена скорост, тогава минималната присъда е пет години. В особено тежки случаи - осем - когато загинат всички пострадали при пътния инцидент", обясни адвокат Силвия Петкова за Нова телевизия.

Тя обаче отбеляза, че само наказанията не биха упражнили достатъчно контрол, затова са необходими превенция и кампании против шофиране след употреба на алкохол и опиати. "Налагането на санкцията не е достатъчно, тя трябва да бъде изпълнена навреме - до няколко дни след нарушението", призова адвокатът.

Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България също посочи, че не само санкциите са решение на проблема с пътните рецидивисти. Той коментира проблемите с пътната инфраструктура.

"Обучението на шофьорите, изпитите, качеството на пътищата, организацията на движението - това също са важни фактори за пътните инциденти. Борим се да се вкара дигитализация, но от "Автомобилна администрация" възпрепятстват. Държавата не иска да премахне условията за възникване на нещастен случай. Но когато се случи, вината е само на шофьора", отбеляза той.

По думите му засичането на средна скорост се е доказало като несполучлива практика в Европа. "Не се шофира по-бавно заради тази мярка. Камерите упражняват по-строг контрол, както и предупрежденията за тях. Каква средна скорост ще измерваме тук, като позволената се променя на всеки 100 метра в някои участъци? България има хиляди знаци, които обезценяват значението си, и трябва да бъдат ревизирани. Ограничението на скоростта често остава и след ремонтирания участък. Чиновник, неизпълнил нормативно разпореждане, с което е причинил щета на фирма или гражданин, не бива съден, а това трябва да се случва", смята Георгиев.