Мнозина вярват, че това е един от най-смахнатите българи, но той е такъв, защото истински обича любимия си клуб

Ключови думи: Манчестър от Свищов, Манчестър Юнайтед България, Марин Левиджов, Стефан Вълдобрев филм, фенове на Манчестър, татуировка Манчестър Юнайтед

Ексцентричният Манчестър – Юнайтед от Свищов е известен на цяла България с необичайното си желание да приеме за свое името на любимия си отбор. Вече под минал 60-те, той все още не се е отказал от тази си мечта, въпреки че в продължение на повече от десетилетие води нелека борба със съдебната система и православната църква. Марин, както е неговото рождено име, е неудовлетворен от постигнатия частичен успех досега, защото по лична карта е записан като Манчестър Здравков Левиджов – Юнайтед.

Така собственото му име е Манчестър, а Юнайтед е добавено като псевдоним, но желанието му е официално да се казва Манчестър Юнайтед Здравков Левиджов. Свищовлията е известен и с необичайната си външност, защото на челото си има татуирана емблемата на английския отбор, а за нетипичната му личност и безкрайната му преданост към любимия футболен клуб има направен документален филм, създаден не от кой да е, а от Стефан Вълдобрев.

Марин е напълно осъзнат фен на “червените дяволи” още от около 10-годишна възраст. Баща му тогава е любител на английския футбол и със сигурност оказва влияние върху предпочитанията на своя син. Левиджов разказва, че с годините постепенно е започнал да се интересува все повече от историята на Манчестър Юнайтед и с времето отборът се превръща в голямата му любов. В юношеските си години, въпреки налаганите от властта забрани, той успява да си набавя западна спортна преса и благодарение на хора, които знаят чужди езици, да научава какво се случва с английския тим. Тогава Марин тренира футбол и най-голямата му мечта е да стане футболист, да го открие някой съгледвач и да го поканят да играе в Манчестър Юнайтед. Другите му големи желания са да доживее комунизма да падне, да види червените дяволи (така наричат футболистите на отбора) поне веднъж шампиони на Англия и на Европа, да гледа на живо мач на техния стадион “Олд Трафорд” и ако може, да стъпи на терена на спортното съоръжение, наричано с магичното име “Театъра на мечтите”.

Свищовлията, който е завършил средно специално образование “Химическа промишленост” и работил предимно в строителството и като общ работник, споделя, че отдавна има идея да смени собственото си име с това на своя любим отбор. Но когато Манчестър Юнайтед спечелват европейската клубна титла през 1999 г., той окончателно се зарича да се прекръсти на всяка цена. Марин започва да води поредица от дела, които му отнемат повече от 10 години ходене по мъките, и въпреки че казва, че вече се чувства изморен от тази битка със съдебната система, продължава да мечтае.

Като дете свищовлията е кръщаван в католическа църква, защото по бащина линия родът му са католици. Впоследствие той прави опит да се прекръсти в православната, за да приеме името Манчестър Юнайтед, но в свищовския храм му отказват с аргумента, че няма достатъчно важно обстоятелство, налагащо промяната на името му. Казват му също, че прозвището на английския отбор е свързано с дявола и това още повече прави кръщенето невъзможно, защото името не е канонично. През 2007 г. негов приятел, емигрирал в Англия, го кани на гости там, а по-късно му става и кръстник в една църква в центъра на Лондон, където все пак успяват да му дадат името Манчестър Юнайтед. Малко по-късно българският футболист Димитър Бербатов става част от любимия отбор на свищовлията и това го прави още по-щастлив, а мечтите му стават още по-големи. През месец януари следващата година Манчестър от Свищов получава и едно неочаквано телефонно обаждане. То е от популярния български актьор, композитор, музикант, певец и филмов режисьор Стефан Вълдобрев.

“Когато ми се представи по телефона, аз чух само Добрев и въобще не предполагах кой стои отсреща. Предложи ми да се срещнем, за да обсъдим идеята му за документален филм, в който да съм главен герой, и аз се съгласих да се видим. Той пристигна с още един човек в Свищов, първо седнахме на заведение, после ходихме и у дома. Почти през цялото време, понеже беше студено, той стоеше с шапка и така и не го познах кой е. Изпратих ги към София и след ден-два го видях по телевизията. Чак тогава го разпознах и дори му звъннах, а той умря от смях”, спомня си свищовлията. Дълго време двамата продължават да се чуват по телефона, защото Вълдобрев така и не успява да осигури финансиране за проекта си, но идва пролетта и на 26 март е организиран първият събор на българските фенове на Манчестър Юнайтед в Трявна. За него Марин научава, докато е на работа, и още неосъзнал какво се случва, получава поредното обаждане от Вълдобрев с новината, че снимките на филма ще започнат и без нужното финансиране. Свищовлията му споделя за предстоящата сбирка и притесненията си с какво ще отиде и решават да пътуват заедно, за да започнат да снимат филма още оттам.

“Снимките продължиха около година и половина – две. Това беше невероятно изживяване за мен и филма стана наистина уникален. Включихме много други хора и въпреки, че е документален, всъщност се получи много интересен”, разказва Манчестър от Свищов.

Когато продукцията е готова, Вълдобрев кани свищовлията в София, но с претекст, че има проблем за оправяне. Манчестър отива, двамата заедно се качват във филмовото студио, за да гледат филма, и авторът очаква да получи одобрение от главния герой за неговото пускане по екраните и участие във фестивали в България и по света.

“Когато го изгледах, един час плаках”, припомня си Марин. “После тръгнахме към едно близко заведение да се почерпим и случайно срещнахме Мая Бежанска, която много ми се зарадва, защото вече знаеше кой съм. Не по-малко вълнуващ момент за мен беше, когато Стефан ми подари и билет за концерта на AC/DC в София същата вечер. Беше разбрал, че много ги харесвам, а не мога да отида, и направи този невероятен жест за мен”, разказва през сълзи свищовлията.

Ексцентричният мъж от Свищов не се задоволява само с това да води битки за своето име и решава да татуира емблемата на Манчестър Юнайтед на челото си. Прави го през 2014 г., когато е 51-годишен, а идеята му дава един рокер. Първоначално Левиджов я приема скептично, защото никога не е харесвал татусите, но после започва все повече да я одобрява като вариант. Решава да я направи нарочно на челото си, че като отиде да се снима за личните документи, да се вижда на снимката.

“За всички по-странни мои решения роднините и близките ми не са оставали изненадани, защото винаги съм ги обмислял в продължение на години, но тогава един мой приятел, който беше болен и знаеше, че скоро ще си отиде от този свят, ми каза: “Действай на момента, защото животът е кратък”. Почина след няколко дни. И малко след това аз си направих татуировката”, споделя Марин.

След като татуира емблемата на Манчестър Юнайтед на челото си, свищовлията бързо добива още по-голяма популярност. Известността му излиза дори извън пределите на България и той получава покана от най-четения и високотиражен английски вестник “Сън” (“Sun”) да посети “Олд Трафорд”. Първоначалната уговорка е да получи достъп до съблекалнята на отбора, където да се срещне с футболистите, но на предната вечер взривове разтърсват два от хотелите в града и заради сигурността на футболните звезди публичните им изяви са спрени. За да не разочароват българския фен, домакините му предлагат разходка из целия стадион с персонален гид, а като подарък от клуба той получава фланелка на Манчестър Юнайтед със своето име.

“Тогава вече беше излязъл филмът за мен. Бяха го излъчвали по фен телевизията на отбора и се оказа, че са го гледали 30 млн. зрители, а поради големия зрителски интерес са го повтаряли няколко пъти. Вестник “Сън” също беше излязал с огромна моя снимка и в Манчестър ме посрещнаха като истинска звезда. Дадоха ми достъп навсякъде. Това беше лудо преживяване за мен, което никога няма да забравя”, припомня си българинът, на когото са се възхищавали и не малко от най-верните английски фенове на отбора.

Манчестър от Свищов подкрепя любимия си тим в добро и зло. За него той се е превърнал в единствената му и най-голяма любов, тъй като така и не успява да създаде семейство. Левиджов споделя, че винаги е бил обграден от котки, кръстени на любими негови играчи, сред които са Брайън Робсън, Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Уейн Рууни, Димитър Бербатов, а от сегашните – Маркъс Рашфорд.

“Бербатов винаги съм го харесвал. За мен беше истинско чудо, че българин игра в Манчестър Юнайтед. Той е голям футболист и мисля, че можеше да даде още на отбора, но обстоятелствата се стекоха не по най-добрия начин за него”, коментира Манчестър и разказва за срещата си с единствения българин, бил част от червените дяволи. Заради желанието си да види Бербатов, свищовлията изпраща писмо до мениджъра му Емил Данчев. Един ден той му отговаря с телефонно обаждане и утвърдителен отговор, които разплакват родния фен. Но когато Левиджов и Вълдобрев трябва да пътуват до Манчестър, за да заснемат кадрите с Бербатов, на футболиста му се ражда дъщеричка. Въпреки радостната вест те остават и леко разочаровани, защото това вероятно би осуетило срещата им с любимеца на свищовлията. Качвайки се на самолета за Англия обаче, те го виждат на една от предните седалки и така заснемат първите кадри още след кацането на летището в Англия. След мача, който Левиджов гледа на живо на стадиона, Бербатов лично му връчва фланелката, с която участва в срещата и става играч на мача, а Данчев му подарява огромна снимка на “Олд Трафорд” в рамка. Така свищовлията се завръща повече от доволен в България и дълго време не може да се отърси от вълнението, което преживява.

“Сега вече усещам, че остарявам и от тук нататък не очаквам да ми се случи кой знае какво. Все още искам официално да си сменя името, но ако може, това да стане без ходене по мъките, както беше досега. За отбора пожелавам по-добра година от предната, като нямам никакви илюзии, че може да стигнат до шампионската титла или нещо повече. Нека постепенно стават по-добри, докато върнат старата си слава”, казва Манчестър от Свищов, който е благодарен, че това, за което е мечтал преди години, вече му се е сбъднало, дори и много повече.