Къща за 1 евро в Италия - мечтан живот или маркетингов трик?

Изглежда привлекателно да си купите къща в някой подобен град само за 1 евро, но...

Ключови думи: Италия, новини, Флагман, къща в Италия за 1 евро

Ако можехте да заживеете другаде, къде бихте отишли? Това беше въпрос, който задавах на себе си и на приятели, когато преди две години, като съвсем нови родители, изправени пред непосилните разходи за живот, съпругът ми Бен и аз се заехме сериозно с идеята да живеем другаде.

Бяхме част от популярна тенденция - търсене на приключения и природа в ерата на глобализацията. Идеята ни се струваше вълнуваща. Но къде щяхме да отидем? Заложихме някои параметри: достъпност, природен пейзаж (мечтаех за цикади, кипариси), място с език, който или вече говорехме, или можехме да научим достатъчно бързо, за да допринесем за общността. Бяхме работили в училища и организации с нестопанска цел с млади имигранти и колкото и различно да изглеждаше в нова страна, нямахме намерение да спрем да служим на другите. Преди всичко обаче искахме среда, в която да си позволим да имаме време за писане. За Бен беше важно да има къде да кара сърф. Това ме дразнеше, тъй като значително ограничаваше търсенето ни, но аз смятах, че е разумно да изградим новия си живот в съответствие с мечтите си. Така Бен откри, че Сардиния предлага възможности за сърф.

Бяхме чули за програмата за "къщи за 1 евро", в която бедни, обезлюдени градове продават изоставени къщи. Тази програма, както скоро научих,  представляваше план, с които икономически затруднените градове привличат външни инвестиции и нови жители. Кампаниите ми се струваха до голяма степен успешни, защото някои градове бяха продали всичките си имоти в списъка. Изчетох десетки статии, които служеха да промотиват идеята за къщи за 1 евро. Чрез привличането на международни купувачи към къща, която ''струва по-малко от чаша кафе'', някои от най-отдалечените градове в Италия сега живееха нов живот. Местните бяха започнали да гледат на експериментите с къщи за 1 евро като на свое потенциално спасение. Къде беше уловката? Повечето общини изискваха къщата да бъде ремонтирана в рамките на няколко години след покупката ѝ и поради високия интерес къщите често се продаваха на търг за много повече от едно евро. 

В северната част на Сардиния се намира град Седини, който според Лилиана Форина, с която се свързах онлайн, щеше да стартира собствена инициатива за къщи за 1 евро. Уредих среща с нея през Zoom. Тя се появи на екрана от офиса си, а зад нея се простираше долината. Преди няколко години тя и новият ѝ съпруг започнали да обикалят Италия в търсене на идеалното място за живеене. Всеки уикенд посещавали нов регион, като се опитвали да си представят живота си там. Двамата искали лесен достъп до основни услуги като болница, аптека, полицейски участък. Искали и гледка. Но преди всичко търсели dolce vita - сладък живот. В крайна сметка го намерили в Седини, този прохладен град на хълм в северната част на Сардиния. Местен брокер им намерил триетажна къща точно в историческия център на града с гледка към голямата зелена долина. Къщата била обитаема, но доста порутена и не по вкуса на Форина, така че двойката се заела да я ремонтира.

Колкото и красив да е домът им, Форина забеляза, че много от къщите в Седини са в състояние на пълна разруха. Това придава на града призрачен вид.  Обезлюдяването е проблем за много градове в Италия .Форина започва да проучва схемата за къщи за 1 евро и представя идеята на градската управа на Седини. Кметът и неговият екип лесно се убеждават. През лятото на същата година представят идеята на останалите местни жители.

Форина ме покани да я посетя в дома ѝ в Седини. Приех поканата. Миналото лято посетих Седини и други обезлюдяващи се градове в Италия. Със съпруга ми натъпкахме огромно количество вещи в абсурден брой чанти и отлетяхме с 11-месечното ни бебе за Италия на едно приключение в търсене на възможността за нов живот.

"Всеки иска частица история. А в Италия историята е навсякъде", ми каза Джакомо Веруа, италиански предприемач в областта на недвижимите имоти.  Според това клише, човек може да постигне целта на живота си и чувството за принадлежност чрез притежание. Но евтините недвижими имоти в Италия са достъпни само за чужденци, защото, противно на популярната митология, италианският живот не е романтичен. 

Страната е дом на приблизително 60 милиона души, но се очаква този брой да намалее с 2 милиона до 2040 г. и с поне 4 милиона до 2050 г. Това е един от най-бързите темпове на обезлюдяване в цяла Европа. Дължи се на застаряващото население, но и на липсата на възможности. В Сардиния приблизително 20% от хората живеят в бедност. Раждаемостта в страната е достигнала рекордно ниски нива, а близо 30% от домовете са необитаеми. Малките италиански градове експериментират с всякакви финансови стимули като данъчни облекчения, дори финансови помощи, за да върнат италианците в провинцията. През 2022 г. Сардиния предложи бонус от 15 000 евро за преместване на острова.

Други места по света също експериментират с подобни стимули. Има специални визи за граждани на Обединеното кралство и други страни извън ЕС, които искат да се преместят в Испания. Гърция предлага "златна виза" на всеки, който може да инвестира поне 250 000 евро в гръцки имот. Но никоя подобна инициатива не е завладяла общественото въображение толкова, колкото схемата за къщи за 1 евро. "Това е пиар кампания", каза Маурицио Берти, който управлява 1eurohouses.com, уебсайт, посветен на проследяване и популяризиране на различни градове с къщи за 1 евро. 

Проектът за къща за 1 евро е плод на въображението на Виторио Сгарби, италиански арт критик и популярна личност, станал кмет на малкия, бързо обезлюдяващ се сицилиански град Салеми. След като е избран през 2008 г., той започва да се чуди как  да привлече инвестиции в Салеми, като предложи празните му, рушащи се сгради срещу символична сума. Външни лица се надпреварват да грабнат евтините имоти, търсенето на местно строителство нараства и опразнените къщи в Салеми отново се запълват.

Други италиански общини започват да разработват свои собствени планове за къщи за 1 евро. Според 1eurohouses.com, 73 града са стартирали или са в процес на приемане на версия на модела. Някои контролират директно продажбите на имоти, докато други  свързват заинтересованите купувачи с продавачи и се рекламират пред пресата. Обикновено купувачите са длъжни да ремонтират къщите за определен период от време и да разчитат на местни архитекти и занаятчии. Някои градове изискват купувачите да заживеят там или да открият бизнес.

Италианското правителство работи усилено, за да пази границите си и да не допуска мигранти, докато общините канят чужденци да си купят къщи за 1 евро. Тази схема е нова ера в миграция. Продукт на късния капитализъм, тя се стреми да запълни празнините на едно място с желаещи, обезпечени купувачи от друго – такива с пари в банката и стабилни паспорти.

Малкото данни, които съществуват, подсказват забележителния икономически потенциал на инициативата. От обявяването на кампанията за къща за 1 евро през 2017 г., например в сицилианския град Мусомели, с 10 000 жители, са продадени над 125 къщи. Кметството изчислява, че това е донесло 7 милиона евро на местната икономика, включително строители, занаятчии, ресторанти и хотели. Икономическият бум не е резултат само от продажбите на къщи. За период от една година около 6000 души са посетили Мусомели, за да разгледат къщи, което е донесло приходи на местните ресторанти и хотели.

Най-сложното при къщите за 1 евро е, че от огледите на стари домове не може да се събере достатъчно информация какво се купува. Архитектът от Тоскана Паоло си спомня, че продажбата на една къща в Монтиери отнела години, защото заплашителна пукнатина минавала по централната стена. Когато най-накрая къщата била продадена, купувачите наемат Паоло, чийто екип внимателно премахва мазилката на повредената стена, само за да открие красив каменен комин. Това е и причината мазилката да се огъне. Онова, което изглеждало като пречка, всъщност се оказало зашеметяваща реликва на старата къща.

В Седини трябваше да се срещна с Форина и да присъствам на събитието по случай откриването на инициативата на къщи за 1 евро. Съгласно новото предложение, градските власти ще създадат необходимите данъчни структури и ще предложат данъчни облекчения както на купувачи, така и на продавачи, в допълнение към насочването на заинтересованите страни директно към жителите на Седини, които продават старите си порутени къщи. Това е част от по-голяма инициатива, наречена "Прераждането на Седини".

Все още имахме  време преди началото на събитието, затова Форина предложи да ме разведе из града. Южна Европа беше в разгара на гореща вълна. В Седини беше около 38°C, беше неприятно да се диша. Асфалтът излъчваше топлинна мъгла, която правеше всичко да изглежда изкривено, сякаш гледано през зацапано стъкло.

Това не беше точно раят, който си бях представяла, защото, осъзнах, че не се интересувам чак толкова от живот в центъра на града, а по-скоро в отдалечената провинция. Програмата за къща за 1 евро обаче не продава това. 

Марко Пици, социолог, провел обширно проучване на въздействието на кампаниите за къщи за 1 евро в Умбрия, ми каза, че макар да е бил скептичен, когато е започнал проучването си, е видял програмата като иновативен местен подход към икономическото преустройство. Чуждестранните инвестиции всъщност може би са това, което позволява на някои от тези градове да оцелеят и този факт позволява традициите им да продължат. 

Някои италиански общини с къщи за 1 евро сега са  претъпкани с чужденци. Сицилианският град Самбука ди Сичилия, както съобщава Си Ен Ен, е бил толкова успешен в привличането на нови собственици, че сега се смята за "малката Америка". Не е ясно дали италианските жители на региона имат нещо против.

Когато се върнахме в Калифорния след нашето голямо пътуване, вече не бяхме толкова сигурни за Сардиния. Беше далече, беше горещо, а да живеем сами в провинцията с малко бебе, беше сигурен начин да откачим.