Бургаските гларуси отвръщат на удара!
Някъде в далечината една чайка изпищя, като че ли усетила бурята, която се задаваше. В Бургас се готвеше нещо сериозно
На входа на Автогара Юг, точно върху "У"-то от надписа "БУРГАС", бяха кацнали Руси и Желязко. Птиците мълчаха в онзи тежък, почти екзистенциален размисъл, в какъвто само един добре охранен бургаски гларус може да изпадне.
– Жека, разбра ли, че общинските съветници пак се занимават с нас? – изграчи Руси с онази леко дрезгава интонация, останала му от миналото лято, когато се беше задавил с хавлиена кърпа на украински турист.
– Разбрах аз. Недялко ми каза. Онзи, дето виси като кукувица на покрива на Общината и чака някой да мине с дюнер в ръката. Каза, че в дневния ред сме били точка пета – "Мониторинг и редуциране на популацията на морския гларус (Larus burgasis vulgaris)".
– Всяко лято едно и също! Миналата година ни броиха с дронове, по-миналата се канеха да ни хранят с хляб със стерилизиращи хапчета в него, а преди това поставяха плашила със снимки на Искра Фидосова. Ужас!
Съветници предлагат Бургас да плати 35 хил. лева за преброяване на гларусите
– Руси, брат, стига сме траяли. Време е… да отвърнем на удара.
Руси наклони глава с любопитство.
– Какво предлагаш, Жека? С човките напред и по главите?
Ще броим гларусите в Бургас, но ще доведе ли това до някаква промяна
– Ти луд ли си? Не искам да си цапам човката с тях. А и те само това чакат, за да ни обявят за агресивни! Не. Трябва да действаме с finesse, както казваха едни белгийци, чиито пържени картофки откраднах на „Богориди“.
– Казвай!
– Заседанието на местния парламент е на 24 юни. В Дома на нефтохимика. Идеален терен. Ще съберем избран елит – аз, ти, Недялко, Митк Попчето, Цецо от Морската и оня побъркан гларус, дето живее зад бл. 15 в „Зорница” и мяука, защото се мисли за котка.
– Брутален е той.
МОСВ преброи гларусите – над 17 000 били, но нямало свръхпопулация
– Слушай сега: на 24-ти сутринта се набухваме стабилно с развалена риба, престояли на слънце миди и гнили домати.
– Комбинация за масово унищожение!
– И когато започнат да пристигат за сесията – пикираме! От въздуха, братле! Имаме перото, имаме точния мерник и... съдържание, което не се измива дори с белина!
– Ама… по всичките ли ще стреляме? И по жените?
– Караме наред. Те жените са даже по-озлобени от мъжете. Миналата седмица една ме замери с термос.
Може ли с работна група и без агресия да се реши проблемът с нахалните гларуси в Бургас
– Жека, а ако… ако отмъстим по-детайлно? Да ги проследим къде живеят и да атакуваме... домовете им, децата им?
Желязко го погледна строго, като директор на глаРуската гимназия.
– В никакъв случай! Децата няма да закачаме. Ние не сме хора. Имаме чест, имаме код. Ние сме… бургаски гларуси!
Те се спогледаха. В очите им проблесна решимост и блясък от мазната скумрия, която бяха изяли по-рано.
Угояването на уличните котки в Бургас им докара неподозиран смъртоносен враг - гларуса
Някъде в далечината една чайка изпищя, като че ли усетила бурята, която се задаваше.
В Бургас нещо се готвеше.
И този път не беше цаца плакия.
ОЩЕ ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА ОТ АВТОРА:
Шофьори от градския транспорт искат да работят за два пъти по-ниски заплати
Ванга казала: "България ке се оправи, кога приеме еврото!"
Македонският премиер Мицкоски се срещна с Исус Христос
Борисов и Радев се дуелираха с дронове
Брижит шамаросала Макрон от ревност към българка!
Руски инфлуенсърки заради видео край Сочи
Българи от Виена на вълнуваща среща в Дома на писателя в Бургас
Ферма на ужасите - убиха две жени и ги хвърлиха на прасетата
Голям купон на рождения ден на Тони Стораро, Азис и Софка го изненадаха
Цяла година без смъртен случай на пътя в голям европейски град
Конър Макгрегър с шампионския пояс на MAX FIGHT
Експерт изчисли смъртоносната доза пиене
Заспа или не заспа - колко пари плащаме на този депутат на месец
Пример за морски град с много малко гларуси, който е осран и завзет от гълъби, е иначе красивият Бари в Италия. Няма и котки по улиците, но видях плъхове в храстите до крайбрежната алея. Всъщност плъхове има в тунелите на метрото във всички големи градове по света.
След това почти всички, без най-старите, отлитат в морето и градът се пълни с новоизлюпени гълъби, които са доста по-нехигиенични от гларусите, гнездата им вонят и осират навсякъде.
Ако няма гларуси и котки по улиците, градът ще се напълни с гълъби и плъхове и тогава ще се убедим, че гларусите и котките са по-малкото зло и че с тях може да се живее безконфликтно.
без да се дава право на коментар за платената статия(това не е медия)...Като пример...пишете винаги за един ...и явно Ви се плаща да го ,,титуловате ",,ИНДЖИНЕРИН"... председател на икономическа комисия!!! Ако беше инж.щеше ли да оглавява нещо в икономиката!!! Помня ,преди 10 г. как излъга хората,че започва реновиране на пътя Царево -М.Търново!!!....Не пишете за безполезни бо$клуци...Наскоро беше обявил годишна декларация...за 1.25 млн приходи...СМЯТАЙ ,КОЛКО Е СКРИЛ!!!
АЗ СЪЩО СЪМ ИНЖ. (ДВГ) ...ремонтирал съм десетки двигатели по кораби и коли!!Живея почти нормален социален живот под абсцисата!!...Та споменавайте любимеца си без ИНЖ.....дразни...ако беше проф. да!!
бо&клуци
Ще се насираш всяка вечер, докато приемем еврото.
Имаш нужда от сериозно лечение,брат.....с добър психиатър.....!!!!
Стил:
Стилът е разговорен, жив, с леко ироничен тон. Речта на героите е напоена с уличен жаргон, колоритни изрази и регионални препратки, което засилва комичността и усещането за локален колорит (бургаски дух).
2. Теми и мотиви
• Конфликт между природа и общество
В основата стои класическият, но пречупен през хумористичен ъгъл конфликт между градската фауна (гларусите) и човешката администрация. Темата за „редуциране на популацията“ е поставена с бюрократична сухота от общината, но представена от гледна точка на гларусите, тя придобива трагикомично измерение.
• Съпротива и бунт
Гларусите се организират за съпротива срещу човешката власт. Това е пародийна метафора на социалния протест, принизен до комичен план – атака с изпражнения, но в същността си носеща искрен зов за справедливост и достойнство.
• Морал и чест
На фона на абсурдността, изниква и изненадващо сериозен мотив – границите на „отмъщението“. Желязко категорично заявява: „Децата няма да закачаме. Ние не сме хора. Имаме чест, имаме код.“ Това е блестящо иронично обръщане на очакванията – животните имат повече морал от хората.
3. Герои и характери
• Руси – донякъде наивен, но искрен, леко апатичен, с елементи на траги-комичност (споменът за задавяне с хавлиена кърпа).
• Желязко (Жека) – интелигентен, стратег, водач, с чувство за справедливост. Олицетворява архетипа на „мъдрия, но твърд лидер“.
• Недялко, Митк Попчето, Цецо от Морската – колоритна гларуска „банда“, напомняща за градските улични банди или групи протестиращи.
• Побърканият гларус, който се мисли за котка – класически абсурден персонаж, добавящ допълнителна нотка на сюрреализъм и комедия.
4. Езикови средства
• Хумор и ирония – във всяко изречение присъства или хипербола (например за „съдържание, което не се измива дори с белина“), или иронична препратка към обществени явления.
• Алегория и сатира – гларусите символизират група, подложена на натиск от властта. Техните действия са алегория на протестите и съпротивата.
• Интертекстуалност – репликите са пълни с културни и социални препратки – Искра Фидосова, белгийските туристи, „Богориди“, „Дом на нефтохимика“, което прави текста дълбоко локален и едновременно универсален.
5. Символика
• Гларусът – символ на град Бургас, но и на „градското същество“, оцеляващо въпреки политиките, ограниченията и деградацията на градската среда.
• „Перото“ като оръжие – метафора за силата на думите, на израза, на изкуството. В този контекст – на символичния отпор.
• Развалената риба, мидите и гнилите домати – алегория на натрупания обществен гняв и готовността той да бъде „изсипан“ отгоре.
6. Социален контекст и послание
Текстът изобличава:
• Бюрократичната абсурдност – формалното отношение към реални проблеми (птиците като „точка пета“).
• Липсата на ефективни решения – години наред се правят абсурдни опити за справяне с гларусите (дронове, стерилизиращ хляб, плашила със снимки на политици).
• Лицемерието на властта – която очаква от гларусите да не бъдат агресивни, докато самата тя не предлага разумен диалог или решение.
Разказът е изключително находчив, с наситено чувство за хумор, но под повърхността му се крият дълбоки социални и морални въпроси – за мястото на „другите“ в обществото, за човешкото лицемерие, за възможната съпротива и границите на морала.
Гларусите тук не са просто птици – те са гласът на градския дух, на непокорството и на правото да съществуваш, дори когато си шумно неудобен.
ti samo na ciganite sa puska6