Провал с изпълнението на бюджета? Приходите са мижави

Иронията ще е в това, че в годината, когато вероятно ще бъдем приети в еврозоната, ще отчетем дефицит над 3 процента, коментира Любомир Каримански от БНБ

Ключови думи: Любомир Каримански, приходи, бюджет, еврозона, дефицит

Приходите в Бюджет 2025 са силно надценени и нереалистични, каза в „Лице в лице“ по бТВ Любомир Каримански - член на УС на БНБ. Той направи този извод въз основа на излязлите резултати за консолидираната фискална програма на Министерството на финансите за първото тримесечие. От тях е видно, че приходната част по изпълнението й не отговаря на разчетите, които са заложени. 

„Приходите са доста по-малко - с близо 20% от предвиденото в бюджета. Те, заедно с помощите и даренията са около 13,3%, а трябваше да са около 33%. Има дори намаление спрямо предходната година със 700 млн. лева“, коментира банкерът, след като водещата водещата припомни, че първоначално управляващите твърдяха, че има дупка от 18 млрд. лева в бюджета и го пита как стана така, че всичко стана наред.

„Разчитаме през второто тримесечие и през следващото да се навакса двойно повече, което е невъзможно, защото отчитайки през април запазваме тенденцията ръстът на приходите да бъде 13,3% пак, не може да наваксаме тези приходи, които беше планирано да са в бюджета“, обясни той.

Иронията ще е в това, че в годината, когато вероятно ще бъдем приети в еврозоната, ще отчетем дефицит над 3%, заяви Каримански. 

„Изоставаме най-вече в неданъчните приходи. Имаме и данъчни, които бяха разчетени на 33%, а са много по-малко“, уточни той.

След като водещата Цветанка Ризова го пита колко готови сме за еврозоната, той каза, че формално сме изпълнили всички критерии, но е друг въпроса дали гледаме устойчиво на тях. 

„Важно е доколко може да разчитаме на това, че бизнесът е подготвен, както и всички останали за приемането на еврото“, каза банкерът. 

Според него не бива да разчитаме на парите от ПВО да ни оправят баланса. 

„Много по-важно е от данъчно-осигурителните, отколкото на еднократните приходи, защото бюджетът за 2025 г. е част от средносрочната прогноза до 2028 г., т.е. т.нар. фискална рамка, която Европейската комисия оценява. Когато в края на 2026 г. свършва ПВО, какво ще правим през следващите 2 години“, попита той. 

„Трябва да осигурим в бюджетите т.нар. качествени приходи, които да са с редовна периодичност, за да може тези дефицити няма само да се трупат“, обясни експертът. 

„Тези, които са писали бюджета, много добре са осъзнавали, че приходната част няма да бъде изпълнена. Трябвало е да бъде направен перфектния разказ за пред ЕК, за да убедим и хората в Брюксел, и ЕЦБ, че тези приходи са изпълними“, подчерта той.

Каримански коментира темата за страхът на хората от закръгляване на цените в тяхна вреда, като изтъкна, че това е предмет на контролните органи. „Въпросите ви трябва да бъдат задавани към тези правителствени структури. КЗП и Министерството на икономиката трябва да имат много сериозен инструментариум за проверки, за да няма спекула“, подчерта той.

Не е вярно, че ще плащаме дълговете на други страни, ако те изпаднат в дългова спирала, заяви банкерът. 

„От 2012 г. се установи европейският механизъм за стабилност. Това е фонд, който при затруднения в някоя страна, може да изтегли много добър заем, който да й предостави, за да бъде оздравена. Няма да плащат други страни, които формират този фонд“, обясни той.

„Парламентът вече е гласувал курса на лева спрямо еврото да е 1,95583. Няма как да има спор за друг в последния момент. Ако настане извънредна ситуация, че да бъде обсъждан друг, тогава българският парламент може да реши да не влезем в еврозоната“, каза още Каримански.