Жена с трансплантирана матка роди здраво бебе в Англия, българин от Златоград е в екипа
Д-р Димитров е поддържал жизнените показатели на жената, получила шанс да стане майка
Българският анестезиолог д-р Петър Димитров е бил основен участник в екипа, извършил първата във Великобритания операция за трансплантация на матка, а преди дни жената роди здраво бебе.
Трансплантацията е извършена в Центъра за трансплантации в Оксфорд, а д-р Димитров, който е от Златоград, е консултант анестезиолог.
„След такава трансплантация няма пълни гаранции, че жената ще роди бебе. Удовлетворението в този успешен случай е голямо. Пациентката е родена с редкия синдром на Майер-Рокитански-Кюстнер-Хаузер, който засяга една на 5000 жени
Той се характеризира с неразвита или липсваща матка независимо от нормалното функциониране на яйчниците. Един от първите симптоми на заболяването е липсата на менструация при момичетата“, казва лекарят, който е член на Кралското дружество по анестезиология.
36-годишната Грейс Дейвидсън е получила донорска матка от сестра си. Ейми е 4 години по-голяма, има щастливо семейство и 2 деца.
Екипът бил подготвен отдавна за трансплантацията, но COVID пандемията ги спира. През 2019 г., в деня, в който е била планирана операцията, в реанимацията постъпва първият пациент с COVID-19 и за да не рискуват, я отлагат. Трансплантацията е извършена през февруари 2023 г.
Лекарският екип пазел в тайна случая на Гейс по нейно настояване до края на август същата година, когато се разгласява и новината е отразена в английските медии.
„Знаехме, че по света вече има направени подобни операции. Решихме да я извършим през уикенда, безплатно и по собствено желание. Обществото бе подготвено.
Подкрепа оказаха авторитетни личности като покойния принц Филип, Алекс Фъргюсън, Шон Конъри и др. Всичко по операцията е спонсорирано от частни благотворителни дружества“, спомня си д-р Димитров.
В едната операционна първо започнало дарението на органа, което отнело 8 часа заради трудния анатомичен достъп – матката е разположена в таза. Когато се уверили, че органът може да се трансплантира, започва операцията на реципиента.
Д-р Димитров е поддържал жизнените показатели на жената, получила шанс да стане майка.
„Работата на нас, анестезиолозите, е много важна, особено при трансплантации, и започва много по-рано от самата операция – с предоперативна подготовка на пациента. Срещах се няколко пъти с пациентката, за да се уверим, че разбира рисковете, и да получим надеждно информирано съгласие. Хирурзите бяха проф. Ричард Смит и д-р Изабел Кирога от Испания, с която работя от години. Тя настояваше да бъда с нея и при тази операция“, добавя той.
За него най-емоционалният момент бил, когато присаденият орган се напълнил отново с кръв и започнал „нов живот“. В същото време това бил и най-критичният момент, защото може да има обилно кървене или исхемично нарушение.
Грейс и съпругът съхранявали ембриони и с тях е извършено „инвитро“ оплождане
„По принцип трансплантациите са за спасяване на човешки живот. Тук трансплантацията беше направена, за да се създаде живот, което е нещо ново. Има етични моменти, в които като лекар трябва сам за себе си да прецениш кое е добро и сам да стигнеш до решението, че то е добро. Аз четох много за етичните проблеми при трансплантацията на матка – въпрос, разглеждан в литературата много обстойно. Важно е доверието към екипите и трансплантационните звена. Въпросите са не само религиозни, а и човешки.
Първата трансплантирана матка е в Саудитска Арабия, макар да е странно Жената живее около 90 дни и органът тромбозира. След това са извършвани трансплантации в Турция и Китай.
Той цитира мащабно проучване, направено в Австралия. При допитването 85% от хората са съгласни да се извършват трансплантации и вярват на лекарите, 13% не са наясно дали е безопасно и само 2% – по неустановени причини – са против.
Д-р Димитров е в Оксфорд вече 22 г. Консултант е към четирите университетски болници там – т.е. старши лекар. Анестезиолог е при тежки случаи като трансплантации и онкологични операции. Това са старшите лекари във Великобритания. По традиция към тях се обръщат с „мистър“ или „мисис“, а не с „доктор“
60-годишният златоградчанин се е установил в Англия, преди България да влезе в ЕС. Трябвало е да положи изпити, за да може дипломата му от ВМИ – Пловдив (сегашен Медицински университет в Пловдив), да бъде призната там. Държал е и изпити за нивото на английски език. След това специализира анестезиология.
Преди да постъпи в Оксфорд, е работил в сферата на детската анестезиология и реанимация в Лондон и Бристол. След завършването си работи в Пазарджик и Пловдив под ръководството на проф. д-р Атанас Атанасов и казва, че по негови препоръки е избрал Великобритания като страна с добра школа и начин на специализиране. При избора на място за реализация влияние оказал и фактът, че брат му, който е с 8 години по-възрастен, е работил също като анестезиолог на Острова. Баткото вече не практикува.
От 2024 г. д-р Димитров е почетен гражданин на родния Златоград, където се връща при първа възможност, за да види 90-годишната си майка. Тя е била лаборант. Баща му, който вече е покойник, е бивш училищен директор, а след това образователен началник в родния си град.
Името на д-р Димитров е свързано с още едно знаменателно събитие в британската медицина – операцията на известния ръгбист Стив Прескот
Именитият спортист, член на Ордена на Британската империя за заслуги към ръгби лигата и благотворителност, развива болест с честота един на милион – псевдомиксома на перитонеума. Процесът обхваща целия корем и коремната стена. Ръгбистът оповестява публично болестта си, пише и автобиографична книга „Един на един милион“. Живее с болестта близо 7 години. През 2013 г. се взема решение да се изреже всичко и да се присадят черва. Операцията по премахването на тумора и присаждането на червата продължава цели 32 часа и е първа за Великобритания. Прескот живее няколко месеца и умира.
„В България трябва да има по-сериозна кампания, по-голяма подкрепа на лекарските екипи и по-голяма прозрачност, когато става въпрос за трансплантации. Трябва да има пълен достъп и координатори по трансплантации в болниците. Затова най-добри резултати в Европа има в Испания, където присъствието на координатори е вдигнало процента на дарителството. Може да се направи, както е тук, във Великобритания, и т.нар. Opt-inТ – т.е. ако болният не е отказал, се счита за съгласен. Но въпреки всичко се питат близки и роднини.
Отделно има и дарения след т.нар. циркулаторна смърт, когато се очаква сърцето да спре, за да отпаднат споровете дали човекът е жив. Това също е начин да се увеличат трансплантациите.
