Вносители на нови коли скочиха срещу затегнатия данъчен контрол

Ключови думи: вносители, нови коли, затегнат, данъчен контрол

Вносители на нови автомобили и земеделски производители са силно обезпокоени от решението на финансовия министър да разшири списъка на стоките с висок фискален риск.

От 1 май към рисковите стоки, чиято търговия е силно надзиравана от НАП, се добавят всякакви превозни средства - нови и употребявани, както и части за автомобили, а също така минерални и изкуствени торове и различни видове строителни материали, пише segabg.com.

"Класификацията на вноса на нови автомобили като рисков много ни озадачи и сериозно притесни", коментира пред БНР Таня Груева от Асоциацията на автомобилните производители. Тя посочва, че за да се регистрира един нов автомобил в България, собственикът трябва да предостави фактура и сертификат за съответствие, който се издава от производителя. Ако не се направи такава регистрация, вариантът е или автомобилът да бъде изнесен, като в този случай не се дължи ДДС, или да стои на склад до продажбата и регистрацията му. Т.е. и в двата случая не ощетява фиска.

"Ако има стока, която е с нулев фискален риск, това е новият автомобил. Изискванията са строго регламентирани от значителен на брой европейски регулаторни актове. Включването им в списъка на стоки с висок фискален риск и последващото задължение за предварително регистриране на всеки товар с нови автомобили и движението му на територията на страната, ще доведе до нова административна тежест за нашите членове", каза Груева.

Вносителите на автомобили никога не са обсъждали с НАП и МФ проблеми със сив сектор в този бизнес. Представители на вносителите не са успели до момента да разговарят с финансовия министър Теменужка Петкова къде вижда тя рисковете от тази икономическа дейност.

За разговори с МФ и НАП настояват и други потърпевши търговци като например лизингодателите, които също ще бъдат сериозно засегнати от новия режим на проследимост на всеки превоз на автомобили. Ще се наложи назначаването на допълнително работна ръка за подаване на данни, фактури и други документи в реално време.

Особено тревожни са сериозните санкции, предвидени за внос и превоз в страната на стоки с висок фискален риск без предварително обявяване пред НАП и получаване на специален уникален код за това. Глобата е 40% от данъчната основа на превозваната стока. "Създава се възможност за рекетиране на чистия бизнес", смята Груева..

От Асоциацията на автомобилните производители признават, че може би има проблеми с вноса на употребявани автомобили. Те обаче лесно може да заобиколят новите разпоредби за деклариране на вноса и превоза в страната, като използват малък репатрак под 3.5 т, допуска Грева.

Също така силно изненадани са и земеделските производители от попадането на торовете в списъка с висок фискален риск. От Асоциация на земеделските производители са пратили искане до МЗХ и НАП да бъде преразгледано това решение.

"В България има два завода, които произвеждат тор, и няколко вносителя. Не познавам колега, който да получава нелегално тор. Ако това е факт, означава, че държавата си признава, че няма митнически контрол и пропуска кораби с хиляди тонове насипна тор, които се пакетират у нас, или цели влакови композиции от Гърция и Турция", коментира пред БНР зърнопроизводител от Добруджа Радостина Жекова. Зърнопроизводителите са едни от най-големите потребители на торове и те също ще попаднат под засиления контрол, защото наравно с производители и търговци на торове ще трябва да декларират кога и какви количества получават.

"В крайна сметка земеделците ще платят цялата финансова тежест на новите изисквания за задължително предварително деклариране пред НАП. Разходите за производители и търговците на торове се увеличават, но те ще бъдат прехвърлени на нас земеделските производители. И той като зърното е борсова стока, ние ще платим цялата разлика в цената", обясни Жекова.

Най-вече ще пострадат малките земеделски стопанства, както и малките търговци на торове, защото няма да издържат на допълнителните разходи и назначения на хора, които да отговорят за регистрациите и подаването на документи пред НАП, пък макар и електронно.

Зърнопроизводители дори допускат, че е възможно да бъде застрашена реколтата, тъй като торенето има сезонен, кампаниен характер, а превозът на торове може да бъде забавен с дни заради новия режим. "Ние вече имаме опит като производители на леща - последното деклариране на 5 тона леща ни отне два часа.  В България търговията с торове е между 1 милион тона и 1.2 милиона тон и си представете как в пиков момент над 40 хиляди камиона, които се товарят в торовия завод в Девня, трябва да бъдат обявени пред НАП. За колко дни ще може НАП да обработи всички документи, които се подават", недоумява Жекова.

От Асоциацията на земеделските производители също смятат, че предварителното деклариране и възможните проверки създават логистични затруднения и рискуват навременното получаване на торовете и тяхното използване. А в определен период от годината забавянето на доставките може да доведе до сериозни проблеми с реколтата.  Административните и логистични усложнения ще бъдат калкулирани в цената на торовете, което ще оскъпи и земеделската продукция, която не е борсова стока.

Режимът на задължително предварително регистриране пред НАП на превоза на плодове и зеленчуци, както и на голяма част от хранителни стоки като меса, яйца, мляко, захар, олио и други бе въведен от есента на 2023 г. първо за вноса, а от началото на 2024 г. и за всеки превоз в страната. Преди потегляне всеки камион трябва да получи от НАП специален уникален код.

"Наблюденията ми са, че вносът на плодове и зеленчуци в голяма степен се прехвърли на превозни средства под 3.5 тона, за които няма задължение за предварително декралиране пред НАП", сподели Жекова.