Как близки до властта медии превърнаха мошеник в герой

Автор: Бяс Беснеев
Източник: в.Десант


4 май бе особена дата за българската демокрация и свободна преса. В един и същ ден всички вестници, които с материалите си не крият, че властта им е особено близка и любима, се бяха добрали до едни и същи “информирани източници”, защото публикуваха едни и същи дописки с идентичен текст. Който горе-долу внушаваше това: Ватиканът не иска предложения от България за посланик Кирил Маричков-младши, син на едноименния рок музикант, защото католиците в ортодоксалната папска държава се гнусели от някои фриволни внушения в негов роман.

Романът се продаваше досега съвсем незабелязано в България под името “Пътя на беглеца”, което дори не е членувано както трябва. Главният му герой е жиголо, заминал на гурбет на Запад.
Там пък се принудил да прави секс с всичко, което ходи на два крака, понеже му трябвали пари.

Естествено, при такова развитие на живота на героя случило му се да участва и в хомосексуален акт, макар и едва-едва засегнат в текста. Но епископите чели под лупа и открили, макар и замаскиран, Лукавия вътре, което много ги подразнило.
Като обяснение за нежелание да се издаде агреман на Маричков това звучи дори достойно. Човекът е представен като творческа натура, което го прави особено свободомислещ и либерален по душа.

Но виждате ли – онези там, дето живеят още в Средновековието, не харесват свободата по дефиниция и затова не го щат. Иначе Маричков е хубав и прекрасен.
За да се подсили още ореолът над нашето момче, незнайните “информирани източници” бяха изпоразказали във всички обичащи Бойко и ГЕРБ български газети, че тази история с пишман кандидат-посланика и Ватикана не е случайна, а е дело на мръсната ДС и комунистическите й слуги.

Именно те подсказали на Секцията за връзка с държавите (Външното министерство на Ватикана) къде точно трябва да се чете. Единственото различно впрочем в тематичните дописки от миналия петък бе подредбата на думите в заглавията. Зер все някакво лично творчество трябва да има, за да може читателят да откроява газетите.

“Труд” излезе с “Ватиканът спъна Маричков заради гей роман”, “Стандарт”: “Жиголо от роман спъна Маричков III”, “24 часа” – “Бенедикт XVI не дава агреман на Кирил Маричков III”.
Подобни масирани вестникарски акции, организирани от (не)знайни центрове, в защита на определен “наш човек” или в охулване на друг, когото властта мрази, България отдавна не беше виждала. Последната комай бе от 1988 г.

Тогава всички вестници начело с флагмана “Работническо дело” излязоха пак с творчески пренаредени заглавия, под които се разказваше как в дома на обявилия по това време гладна стачка срещу комунистическата власт дисидент Илия Минев били открити стихотворения с порнографско съдържание.

Минев бе трън в очите на комунистите, защото западните медии, които иначе не проявяват никакъв интерес към България, денонощно споменаваха държавата покрай смелия му протест. Защо обаче сега отново някой прибягва до медийна масовка, макар и този път с цел не да се хули, а да се гради героично алиби на някого?

Още преди два месеца първи Бесове.бг съобщихме, че Маричков няма да стане посланик, както и причините за това.
Новината бе набързо преписана от цял куп интернет сайтове и агенции и така стана достояние на огромен кръг от хора. А това рискуваше да изложи авторитета на външния министър Николай Младенов и на цялото му ведомство.

 Маричков е само едно от няколкото скандални предложения на Младенов, чрез които българската външна политика (а всъщност липсата на такава) все повече започва да прилича на цирк.
Да припомним – Ватиканът няма да издаде агреман на Маричков, защото в папската държава разполагат с жалби на десетки българи в Италия, които се оплакват от него.

Там пише, че синът на рок музиканта се е представял за адвокат, без да е имал права да извършва подобна дейност – италианското общество на адвокатите седем пъти е отхвърляло молбата му за присъединяване. Твърди се, че Маричков е събирал от изпаднали в беда българи безбожно високи такси от по 100 евро за изготвяне на документи, които иначе струват по около десетина евро. И не на последно място – в жалбите се разказва как е пращал в съда по делата с българи от свое име други адвокати поради невъзможност да се явява там сам.

Най-неприятното за Външно обаче е, че всичко това синът на легендарния рок музикант е извършвал с пълното съдействие на Николай Младенов и хората му – пред българското консулство в Рим до февруари тази година висеше табелка, указваща на българите, че при проблем трябва да търсят непременно услугите на Маричков. Ето защо близките до властта газети бяха впрегнати да градят героично алиби на един толкова изтъкнат “герой”.

По-любопитно е, че в споменатите дописки текстът ни бе също подробно преписан, но със забележката, че въпросните “запознати източници” твърдели, че той не отговаря на истината, затова пък нямаше нито ред за останалите скандални предложения за посланици – това на ямболската медицинска сестра Таня Димитрова, издигнала се от нищото до областен управител, която сега Младенов набързо реши да скрие в Загреб, тъй като прокуратурата й готви обвинителен акт за финансови афери.

Но с дипломатическия имунитет, който медицинската сестра ще получи, прокуратурата ще има да взима. Както и за това на депутата д-р Михаил Николовски за Тунис, който три години мълча като пукал в Народното събрание и е известен с това, че на никой с нищо не е известен.

Нито пък фактът, че самото посолство на Тунис бе в списъка на Младенов за закриване, но близкото приятелство на (не)известния доктор с премиера Бойко Борисов бе достатъчна причина посолството да оцелее.

Или пък на любимия братовчед на министър Младенов – Чавдар Николов, който отива в Бразилия. Разбираемо е – всички те са членове или ги водят големи приятели на ГЕРБ, а както вече отбелязахме, писаните под индиго дописки излязоха все в газети, които дават мило и драго за управляващата партия и лидера й.