Младежи затъват с лоши кредити

Правят по една-три вноски по кредита и стигат до принудително събиране на задълженията. Ако се крият, дългът расте

Ключови думи: лоши кредити, младежи, българия, телефони, дългове, затъват

Много млади хора затъват в заеми, които не могат да изплащат, и се стига до принудително събиране на задълженията им. Става въпрос за хора на възраст от 18 до 30 години, обясни Сийка Анадолиева от Камара на частните съдебни изпълнители. 120 хил. млади хора са длъжници по изпълнителни дела, заяви тя по време на форум за личните финанси.

Намалява възрастта на длъжниците, които стигат до осъдителни дела и принудително събиране на задълженията им. 4 хил. са длъжниците на възраст 18-20 години. В повечето случаи те още не са завършили училище, но са изтеглили кредит, който не могат да връщат. Над 36 хил. са длъжниците на възраст 20-25 години, а тези между 25 и 30 години са 80 хил, пише trud.bg.

Най-често младите хора взимат потребителски кредит за покупка на луксозни стоки, като например скъпи мобилни телефони или компютри, взимат заеми и за почивки и други преживявания. Искат по-висок стандарт от доходите си, обясни Сийка Анадолиева по време на форум, организиран от money.bg. Много често спират да изплащат заема бързо след като го усвоят, правят само 1-3 вноски. След това се стига до съдебно производство и принудително събиране на задълженията.

Има случаи, при които млади хора започват работа и след един-два месеца работодателят им получава съобщение за запор на заплата, заради дълговете им, разказа Петър Джугански, експерт по подбор на кадри. В тези случаи длъжниците искат да получават заплатата си в брой, или официално да работят на минимална заплата, а останалите пари да получават на ръка, за да не може парите да бъдат запорирани. Но това е незаконно и коректните работодатели не го правят. Но такива млади хора влияят на пазара на труда, защото търсят работа, където да получават заплатата си в брой. Има работодатели, които дават заеми на служители с дългове, но това е обвързано с договор, който не им позволява да напуснат.

Задлъжнялостта е голяма във всички региони на страната, заяви Сийка Анадолиева. В София е най-голям броят на изпълнителните дела, но това съответства на броя на населението. Всеки случай на длъжник е индивидуален и се търсят различни варианти за излизане на длъжника от финансовото блато. Сийка Анадолиева обясни, че е грешка от страна на длъжниците да се държат сякаш проблем не съществува. Често длъжници отказват да получат документи, които им връчват. Но това води само до увеличение на дълга им. Може да се стигне до дело с особен представител. Ако длъжникът не оказва съдействие, например при продажба на имот, може да се стигне до викане на ключар. Всичко това са допълнителни разходи, които увеличават размера на задължението. Затова Сийка Анадолиева посъветва длъжниците да получават книжата си.

Законът дава възможност да бъде намерено решение на проблемите на длъжниците, така че да не се стигне до разпродажба на имуществото им. Например законът позволява спиране на производството, ако длъжникът внесе 20% от задължението, а след това всеки месец плаща по 10 на сто. Това например може да бъде използвано, ако се стигне до продажба на автомобил на длъжника.

Да поискат разсрочване на задълженията, посъветва хората с борчове Сийка Анадолиева. Търсим балансиран и разумен подход за излизане от ситуацията, обясни тя. Но често длъжници договарят месечни вноски, но след един-два месеца отново спират да ги плащат и пак се стига до принудително събиране. Понякога това е добър вариант за справяне с проблема, защото е по-добре длъжникът да се раздели с част от имуществото си, но да излезе начисто, а не да продължава да трупа дългове.

Студентите масово не знаят какво искат да правят, заяви Петър Джугански. И от там идват проблеми с грешни очаквания по отношение на пазара на труда и заплатата, която могат да получат. Проблем е и, че в семействата често не говорят за пари и младите правят грешки.

Има млади хора, които кандидатстват за работа, но искат заплати, които могат да получат поне след четири години опит. Тези, които предварително проучват ситуацията на пазара, имат по-реалистични очаквания. Например хора, които обработват големи масиви от данни, могат да започнат работа на заплата от 2-3 хил. лв. Едва след като натрупат по-голям опит може да получат заплата над 5 хил. лв.
Димитър Ганев, Изследователски център “Тренд”: Има две различни Българии

“Все повече България се дели на две - столицата, част от хората в големите градове Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе и останалите. Разликите са колосални, има две различни Българии”, заяви Димитър Ганев от Изследователски център “Тренд”.

Той обясни, че и преди 15 години, и сега най-големият проблем за хората е социалният.

Само по време на ковид кризата пандемията е била на първо място като проблем. Последните изследвания показват, че за хората овладяването на цените е четири пъти по-голям проблем от класирания на второ място - корупцията.

52% от хората нямат никакви задължения, а останалите изплащат някакъв заем или лизинг, показва национално представително проучване на “Тренд”, направено от 10 до 16 март чрез пряко стандартизирано интервю. 23 на сто от участниците в анкетата имат потребителски кредит, каза Евелина Славкова, съосновател на “Тренд”. Заем от роднина или приятел имат 13 на сто от хората. С бързи кредити са 7 на сто от анкетираните, като най-често те са от малки населени места, с ниски доходи и ниско образование. Жилищни кредити имат 6 на сто от анкетираните, като най-често те са в София и областните градове, а 5 на сто са с лизинг. Някои имат по два заема.

38% от участниците в анкетата са посочили, че не им остават пари от месечните доходи, които да спестяват. 28% са отговорили, че не получават доходи. Това са например млади, безработни хора. 16% от анкетираните спестяват под 10% от месечните си доходи. 10% инвестират между 10 и 20 на сто от парите си. Това се предимно високообразовани хора с високи доходи в големите градове. Около 2% от хората спестяват над 20% от доходите си, а част от участниците в анкетата са заявили, че не могат да отговорят.

Близо половината от анкетираните (49%) не очакват промяна във финансовото им състояние през следващата една година. 22 на сто очакват финансовото им състояние да се влоши, а 21 на сто очакват подобрение. Оптимистично настроените хора най-често получават високи доходи, живеят в големите градове и са на възраст 30-49 години.

26% от анкетираните биха искали да получават заплата от 2-3 хил. лв., а 19 на сто искат 3-4 хил. лв., като най-често те са в София. В по-малките градове исканите заплати са доста по-малки, но 9 на сто от хората искат заплата от 4-5 хил. лв.

Модерните социални мрежи са място за изключително много измамници, които искат парите на жертвите, заяви адвокат Константин Миков. Той обясни, че най-често измамниците използват маркетингови съобщения, с които обещават на гражданите бързо да станат богати. Често използват и изкуствен интелект.

В социалните мрежи пък има и финансови инфлуенсъри. Това са хора, които правят видео клипове и се представят като специалисти. Но често са наети да привличат клиенти за даден инвестиционен посредник или крипто борса. Обещават бързо печелене на пари, а хората не проверяват дали съответният инвестиционен посредник има лиценз. Често жертвите разбират за измамата чак, когато поискат да изтеглят парите си от направената инвестиция.

Обикновено измамниците използват офшорни юрисдикции, каквито в Европа са Малта и Кипър. Там има инвестиционни посредници, които не спазват правилата. Изглеждат като лицензирани посредници, обещават лесни печалби, а в повечето случаи инвеститорите губят парите си. Затова самите клиенти, които искат да инвестират, трябва да проверят дали съответният инвестиционен посредник има лиценз. За компании в България това може да бъде направено в Комисията за финансов надзор. Ако посредник каже, че има лиценз от Германия, трябва да бъде проверено в надзорния орган в Германия.

Младите не правят разлика между класическите финансови инструменти като акции и облигации и договори за разлики, каза адвокат Константин Миков. При договорите за разлики инвеститорът не притежава акциите. Но при този тип инвестиции има ливъридж - в страните от ЕС, ако човек инвестира 1 евро, може да играе с активи за 30 евро. Има пазари, в които при инвестиция на 1 евро може да играе с активи за 100 евро. Така може да спечели повече, но може да загуби цялата си позиции и всички инвестирани пари.

Всеки инвестиционен посредник с лиценз има задължение да дава информация за рисковете на клиентите си. Рисковете може да бъдат категоризирани от 1 до 7 и потребителят трябва да осъзнае какъв риск поема. По отношение на крипто пазарите адвокат Константин Миков обясни, че предстои лицензирането им. Според регламент на ЕС крипто пазарите трябва да бъдат лицензирани до средата на следващата година. В някои страни от ЕС те вече са лицензирани, но в България законът за това още не е приет.