Убиваме деца, нашите деца – с бездействие, с мълчание, с апатия!

12-годишната Сияна не е поредното име в черната хроника на убитите по пътищата ни деца, а се превърна в символ на каузата да спрем войната по пътищата

Ключови думи: Сияна, катастрофа Сияна, катастрофа Телиш, пътната инфраструктура, Йордан Вълчев, оставки АПИ

Трагедията с размазания от ТИР автомобил и последвалата ужасна смърт на 12-годишната Сияна е основна тема от десет дни. Може би, за пръв от толкова години, сме свидетели на сравнително обединено гражданско общество. Или по-точно, на това, че и у нас въобще съществува такова. Тепърва предстоят по-сериозните протести, но вече имаше няколко, в които – за разлика от подобни случаи до този момент – се събраха доста повече хора. 

Социалните мрежи също са залети от призиви за оставки, за радикални мерки, за промяна, много профили са със снимката на детето, постовете на опечаления баща, събрал сили да поведе борба срещу случващото се по пътищата, са споделени от десетки хиляди.

Сияна

Жестоката катастрофа стана миналия понеделник между селата Телиш и Радомирци, когато тежкотоварен автомобил помете автомобила, убивайки пътувалата в него 12-годишна Сияна и ранявайки тежко нейния дядо, който още е с опасност за живота.

Благодарение на баща ѝ, който събира сили в този несравним с никоя друга трагедия момент – да погребеш детето си, тя няма да остане поредното име в черната хроника на убитите по пътищата ни деца, а се превърна в символ на каузата да спрем войната по пътищата. Нещо, с което вече толкова години не се справяме, обричайки на смърт нашето бъдеще.

Сияна, както стана ясно впоследствие, е била с колан. До миналата година се е возила и в детско столче, като дядо ѝ, който по ирония на съдбата, е спасил стотици животи, включително и в тази отсечка, защото е пожарникар, е бил примерен шофьор. Сега той е с опасност за живота, и в най-добрия случай, ще продължи напред с тежки физически и психически травми. Бабата на детето продължава да е в шок – тя е последната роднина, видяла жива, или по-точно – агонизираща, Сияна, която обезобразена и с размазана глава, е издъхнала в адски мъка в ръцете ѝ. Как се продължава напред след подобен ужас ли? Вероятно само се вегетира, не е живот единствената ти внучка да е загинала в ръцете ти, стенейки от ужас и болка, а ти да не си могла да направиш абсолютно нищо.

Сияна, която изведнъж придоби реален образ, а не потъна в забрава като поредното име от черната статистика, приживе е спасявала бедстващи животни, хранила е бездомни, помагала е на други деца... „Картата и за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да и заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад… не ѝ се карах", споделя почерненият баща.

Рисувала е картини, които е мечтаела да продава и да дарява на болни деца, правила е и гривни от мъниста, за да събира пари и да помага отново на дечица."Така и си отиде, правейки добро", обяснява почернения родител, разказвайки, че във фаталния ден имала важна за нея поръчка - да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете - инвалид, което не ходи на училище, а учи от вкъщи. Вълнувала се от няколко дни и дядо ѝ, който се прибира от работа в пожарната, не можел да ѝ откаже, затова потеглят към Луковит, за да изпратят гривничката. Изпращат важната пратка и потеглят отново към Телиш. Но не стигат...

Кога, и дали въобще някога, всеки по веригата ще започне да си върши работата?

Първоначално шофьорът беше освободен веднага след предизвиканата от него трагедия, стана ясно и че дори не си е направил труда да слезе от кабината, да види какво е причинил, да помогне. След като случаят беше разгласен от всички медии, 65-годишният Георги Александров, който управляваше товарния автомобил, е задържан. Ето, че навлизаме в потресаващата родна действителност – необходимо ли е почернените и незнаещи на кой свят са близки да трябва да тичат по тв студиата, за да си свършат работата държавните органи?
Следва вторият шок - по първоначалното му обвинение - за причиняване на смърт по непредпазливост, и ако няма други провинения, той може да лежи... 3 години. Как ви звучи? Напълно реално е, случвало се е вече – шофьор, причинил „по непредпазливост“ смърт на пътя (как сякаш звучи – едва ли не си блъснал някой в метрото), да излезе и отново „по непредпазливост“ да убие още някой.

Стигаме до третия абсурд - от "Пътна полиция" разкриха, че Александров всъщност имал редица други нарушения – почти 20, свързани със сигнализация на автомобила и превишена скорост, имал и присъди за шофиране в нетрезво състояние и без шофьорска книжка, но бил... реабилитиран. Последните му две нарушения са от 2024 г. Нали е излишно да уточняваме, че хиляди подобни шофьори се движат по родните пътища. Излишно е и да уточняваме, че рано или късно те убиват някой, често убиват деца, нашите деца. Но въпреки това родният съд, родните съдии, са по традиция невероятно разбиращи, толерантни и пипащи с кадифени ръкавици подобни системни нарушители.

Какъвто е случаят с Петър Тодоров, който през 2023 г. премаза на пешеходна пътека 15-годишния Филип. Тодоров е криминално проявен – имал предишни нарушения - за скорост, за шофиране пиян и др., а след трагедията е установено, че с 2,1 промила алкохол в кръвта и с 88 км/ч преминава през пешеходната пътека, при разрешени 30 км/ч. За 400-те метра от “Славянска” до “Гурко” е вдигнал 100 км./час, а часове преди фаталния сблъсък, е пил и друсал пред очите на жената до него и нейното дете в столично заведение. Сега продължава да си пийва спокойно у тях, защото мярката му е домашен арест (поредната пародийна мярка, прилагана редовно за убийците на деца по пътищата), сякаш е откраднал 1, 2 кокошки, а не е убил дете, и то на пешеходна пътека.

Да не забравяме, че много често защитниците на това присъдите да са по-ниски – както за убийците на пътя, така и въобще за престъпниците, е, че санкциите не трябвало не само да са с цел наказание, а и превъзпитателен ефект. Всеки човек, разбирате ли, заслужавал втори шанс, дори и убийците. Само не уточняват как се превъзпитават престъпници, които получават толкова ниски присъди, често дори и условни. Как въпросните преживяват катарзис, осъзнавайки своята вина и променяйки живота си, разбрали престъпното си поведение. Как, когато в най-добрия случай за убийство на пътя, на пешеходни пътеки, на тротоара дори, те получават 7-8 години, излежават най-много 2/3 от това наказание, а често получават много по-малко, дори и условни присъди, скачайки при първа възможност отново зад волана – още по-нагли, арогантни, цинични, агресивни.

Да продължим с четвъртия абсурд – постфактум – разбира се –  родните ни управници се задействаха, макар и преди да е имала хиляди сигнали за опасната отсечка в района, те сега решават, че е дошло време да бъде уволнено ръководството на Областно пътно управление в Плевен. Настилката е в лошо състояние, липсват знаци и обозначения за опасен участък, но от Агенция „Пътна инфраструктура” отрекоха да има проблем със състоянието на пътния участък. Определят го като добро – без дупки, без дефекти по асфалта и с маркировка. Контрираха ги обаче от МВР – Плевен, които заявиха, че също са подавали сигнали за този път - през ноември, през декември... Стана ясно, че за 5 години в този участък са станали 34 катастрофи, ранени са 10 души, а загиналите вече са  трима. Два дни след трагедията – на 02.04, се случи нов инцидент на същата отсечка, като се обърна тежкотоварен камион. Инцидентът се е случил в отсечката Телиш – Радомирци, тирът е излязъл от платното, по чудо няма жертви. До следващия път.

Шефът на Дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ Даниел Иваничков и началникът на отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ в Областно пътно управление – Плевен са освободени от постовете си, но председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) Йордан Вълчев, за когото също има призиви да си подаде оставката, заяви, че бил готов, но ако всички го искали, а и нямало особен смисъл -"Въпросът е, че като си подадем оставките, ще стане както всеки друг път. Нещата са от много време. Магистралите не се строят, много неща са забавени. Ще се забавят още повече.“

Думите му, разбира се, са крайно цинични, само за едно е прав – проблемите са от много време. И нека допълним – проблемите не са само заради една или друга партия, а заради крайно нехайното отношение на всички, управлявали ни през последните поне 20-25 години. Започна се и традиционното прехвърляне на горещия картоф – от ПП/ДБ поискаха от регионалния министър незабавно да настоява за оставката на шефа на АПИ, но Иван Иванов обясни, че ако трябвало да иска оставки, на първо място трябвало да започне с тази на депутата от ПП Андрей Цеков, самият той бивш регионален министър, който всъщност бил назначил Вълчев е негова персонална отговорност. Иванов стигна и по-далеч, обвинявайки Цеков, че бил виновен за неподписването на договори и спирането на процедурите за поддръжка на републиканската пътна мрежа.

Ако не беше толкова трагично, щеше да е комично – нашите управници се обвиняват един друг кой е по-виновен, скачайки си като петли, без нито един от тях да постъпи мъжки и достойно, сам хвърляйки оставката си. Но постовете са им по-сладки, какво тук значи някакво си без време отишло си дете...

А колко милиони, дори милиарди, са присвоени и потънали през годините в този или онзи джоб. Милиарди, предназначени за ремонти на пътищата, за нови магистрали и прочее. Вероятно отговорът „колко“, знаят само тези, които успешно са ги усвоили. 

Корупцията убива – факт! Но ако си мислим или продължаваме да се делим – нашите не са такива, само враговете с партиен билет са, нещата никога няма да се променят. Дали някога ще доживеем да видим осъден ефективно политик? А политици – от всички, управлявали до момента партии, както и техни назначения, поставени на този или онзи пост, само за да си затарят очите и да слушат назначилите ги...

От правителството, както всеки път при подобна тежка трагедия, се похвалиха, че готвели 37 мерки за безопасността на движението по пътищата, като целта била се постигне 20% намаление на загиналите. Еха, 37! Браво, браво, колкото повече, толкова повече, нали така? На пръв поглед мерките са наистина крайно необходими, друг е въпросът колко те реално ще се осъществят или ще останат поредното чудо за три дни, докато забравим за поредното премазано дете.

 Къде сме ние?

Ние – цялото общество, ние – другите родители, ние – хората. Къде са всички? Същите тези, които също извършваме нарушения по пътя, тези, които си мълчим, когато видим водач, нарушаващ правилата, тези, които извръщаме глава, когато някой близък се качва зад волана, употребил алкохол, същите, които сме крайно възмутени от случващото се, но възмущението ни стига до там да цъкаме във Фейсбук, без да се присъединим към почернените близки.
Защото, както беше категоричен и проф. Станимир Карапетков, председател на Съюза на независимите автотехнически експерти в България, най-честата причина за инцидентите на пътя – 95%, е човешкият фактор – поведението на водачите. Разбира се, инфраструктурата е предпоставка за възникване на ПТП, но всички ние носим основна вина за случващото се по пътя.

А от сдружението на родители, загубили децата си при подобни трагедии -„Ангели на пътя“, написаха – „Знаем, че ще е студено, но когато слагаха децата ни в черни чували и ги получавахме в заковани ковчези, също беше много студено за нас! Нека защитим правото на живот на всички български деца! За нашите вече е късно!“.

Както каза и бащата на Сияна, малко преди да я погребе – „ Не ми дават да видя дъщеря си, защото няма да го понеса“, тя била неразпознаваема – строшен череп, размазано лице... Но Николай Попов беше категоричен, ще се бори това да не се случи никога повече. „Да кажем НЕ на убийствата на пътя, кротко разрешени от държавата и от заспалото ни общество. Сияна ни събуди! Бъдете будни! Ние сме Сияна".