Финансовият министър за бюджета: Положението е много-много тежко

Търсим начин да излезем от кашата, която създадоха през последните три години, обяви финансовият министър

Ключови думи: бюджетен дефицит, държавен бюджет 2025, публични финанси, финансова криза България, Лукойл Нефтохим Бургас, промяна на собствеността, Росен Желязков, Теменужка Петкова, Асен Василев, ДПС НОВО НАЧАЛО, Делян Добрев, заплати и пенсии бюджет, фискална политика, Народно събрание, държавен дълг, План за възстановяване и устойчивост, консолидирана фискална програма

България е изправена пред сериозна фискална криза, породена от неразумна финансова политика през последните три години. Бюджетният дефицит е достигнал 9% от БВП, а „дупката“ в бюджета възлиза на 18 милиарда лева. Финансовият министър Теменужка Петкова заяви в Народното събрание, че само разходите за пенсии и заплати формират дефицит от над 10 милиарда лева.

Дебатът в парламента беше иницииран от депутатите на ДПС-НОВО НАЧАЛО – Йордан Цонев, Елван Гюркаш и Байрам Байрам, които поискаха отчет за състоянието на публичните финанси преди изготвянето на бюджета за 2025 г.

Лукойл Нефтохим Бургас и защитата на националните интереси

Освен финансовата криза, депутатите обсъдиха и промяната на собствеността на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Министър-председателят Росен Желязков, министърът на енергетиката Жечо Станков и министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов бяха изслушани по темата за готовността на България да защити националните си интереси във връзка с предстоящите трансформации. Основният акцент падна върху ключовата инфраструктура – нефтопроводи, продуктопроводи и складови бази, които са от стратегическо значение за страната.

Как приходите и разходите доведоха до криза?

Според анализа на Министерството на финансите, приходите и помощите намаляват като относителен дял от БВП, спадайки от 38,5% през 2022 г. на 35,7% през 2024 г.. Това означава загуба на 5,6 милиарда лева за бюджета.

Докато данъчно-осигурителните приходи бележат ръст от 46,8 млрд. лв. през 2022 г. на 58,7 млрд. лв. през 2024 г. (увеличение с 11,9 млрд. лв.), неданъчните приходи са силно повлияни от еднократни и неустойчиви фактори. Например:

5 млрд. лв. целеви вноски от държавната енергетика за компенсиране на бизнеса през 2022 г.

800 млн. лв. изплатен междинен дивидент от Български енергиен холдинг (БЕХ) през 2023 г. вместо през 2024 г.

По отношение на помощите и даренията, данните показват значителни отклонения между планираните и реално постъпилите средства, особено през 2023 и 2024 г. Основният проблем е свързан с непостъпилите траншове по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

„Подаденото искане за второто плащане през октомври 2023 г. беше направено с ясното разбиране, че реформите не са потвърдени от Европейската комисия и вероятността да не се получи транш на стойност 635 млн. евро беше голяма“, обясни Петкова.

Драстичен ръст на държавните разходи

Докато приходите намаляват като дял от БВП, разходите по консолидираната фискална програма растат – от 66,1 млрд. лв. през 2022 г. на 78,1 млрд. лв. през 2024 г. Най-сериозно увеличение има при:

Разходите за персонал – от 1,6 млрд. лв. през 2022 г. на 20,2 млрд. лв. през 2024 г.

Разходите за социални и здравно-осигурителни плащания – от 25,5 млрд. лв. през 2022 г. на 34,4 млрд. лв. през 2024 г.

Разходите за пенсии – от 15,7 млрд. лв. през 2022 г. на 21,8 млрд. лв. през 2024 г.

Капиталовите разходи – от 5,6 млрд. лв. през 2022 г. на 6,7 млрд. лв. през 2024 г.

Политически сблъсъци в парламента

По време на дебата депутатът Делян Добрев подчерта, че увеличените разходи за заплати и социални помощи, особено по времето на Асен Василев, са формирали 5% от бюджетния дефицит.

Василев от своя страна отрече да има „дупка“ в бюджета и заяви, че финансовата криза е преекспонирана. Това предизвика остра реакция от страна на Теменужка Петкова:
„Търсим начин да излезем от кашата, която създадохте през последните три години! Фактите не могат да бъдат измислени!“

Напрежението достигна връхната си точка, когато Венко Сабрутев хвърли правилника на Народното събрание по Наталия Киселова, докато защитаваше Асен Василев. Това доведе до бурни реакции в пленарната зала.

Депутатът Байрам Байрам от ДПС-НОВО НАЧАЛО заяви, че „Продължаваме промяната“ е най-голямата заплаха за финансовата стабилност на страната:
„Както един депутат хвърли правилника по председателя, така хвърлиха и последните бюджети срещу народа!“

В крайна сметка, депутатите приеха предложението на Делян Добрев от ГЕРБ за удължаване на заседанието, за да бъдат разгледани всички въпроси, свързани с бюджета и финансовата стабилност на страната.