Допусна фатална грешка

Ключови думи: Путин, Украйна, новини, Флагман, войната в Украйна

Коментар на Валерий Залужни - посланик на Украйна във Великобритания, бивш главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ЗСУ) – за Ukrainska Pravda

Времето ще покаже, че диктаторите се прераждат и човечеството не може да си позволи отпускане.

Хана Аренд, германо-американски политически теоретик, пише, че правителствените структури, създадени от Сталин и Хитлер, представляват „абсолютно нова форма на управление“, която е вероятно да се появи отново в различни други форми в бъдеще. Аренд, която е един от най-важните мислители на миналия век, предупреди също, че „всички идеологии съдържат тоталитарни елементи“.

Няма да описвам двете много сходни олимпиади, няма да коментирам списание TIME, което с разлика от 70 години определи и двамата диктатори за човек на годината. Без да навлизаме в задълбочен анализ на историческите и социални причини, довели тези човекоядци на власт, неоспоримият факт си остава, че това стана възможно благодарение на официалното разрешение както на германското, така и на руското общество.

Според справедливата оценка на [украинската историчка] Лариса Якубова формално на диктаторите им трябва именно население, което се страхува дори от собствената си сянка. Неспособността да се противопостави на тоталитарна диктатура, която лишава обществото от права и свободи, в крайна сметка води до катастрофални последици.

Грузия като Судетите

Едва през 2008 г., твърде късно, отделни изследователи започнаха да правят аналогии между двамата диктатори във връзка със събитията в Грузия. Именно тогава руското ръководство започна хладнокръвно да изпълнява своя отдавна подготвен план.

През 2008 г. научихме, че Русия има специални права в привилегированите зони в постсъветското пространство. Тази война беше подобна по дух на анексията на Хитлер на Судетска област през 1938 г.

Европейските и американските лидери бяха потопени в куп други глобални и вътрешни проблеми, оставяйки тази агресия извън полезрението си, надявайки се, че това ще бъде краят ѝ. И това, разбира се, стана стимул за по-нататъшни анексии от страна на „събирача на руски земи“ и „реставратора на СССР“ Путин.

През февруари 2010 г. беше провъзгласена нова руска военна доктрина, а през февруари 2013 г. нова външнополитическа концепция. Там ясно се казва, че Русия има правото да защитава руското население извън нейната територия.

Напълно зависими от собствените си психични разстройства, диктаторите имаха спешна нужда да създадат система от зависими и лоялни хора. По този начин, според същата Хана Аренд, лоялността към лидера се превръща в основен критерий за издигане [в йерархията]. Амбициозните членове на партията се състезават помежду си да изразят своята лоялност, а около лидера се създава култ към личността.

Не виждаме ли именно същото в днешна Русия? Дори и да не е особено компетентен и членовете на неговия вътрешен кръг да са наясно с недостатъците му, те остават лоялни към лидера от страх, че без него цялата структура на властта ще рухне.

След идването си на власт тоталитарните движения са изправени пред сериозна дилема да изпълнят своите обещания. Те решават този проблем, като се впускат в постоянна борба с външни и вътрешни врагове, реални или въображаеми. Тоест тоталитарните правителства трябва постоянно да се борят с врагове, за да оцелеят. И Хитлер, и Путин използваха създаването на образа на външна и вътрешна заплаха за вътрешна употреба и за поддържане на собствената си неограничена власт.

Путин, подобно на Хитлер, прекара дълго време в подготовката на страната за война, премахвайки малкото опоненти и създавайки мощна пропагандна машина. Именно пропагандата е основната им опора и оправдание за постоянните войни. През 1938 г. Германия превзема Австрия, наричайки това „обединение“. Русия прави същото в Крим, провеждайки псевдореферендум за легитимиране на аншлуса.

След това Хитлер анексира Судетска област, обяснявайки това със защитата на правата на германците, живеещи в региона. Ситуацията не прилича ли на началото на войната в Донбас през 2014 г.? През 1939 г. Германия нахлува в Полша, а през февруари 2022 г. Русия започна пълномащабна война в Украйна. И двамата диктатори се опитаха да представят агресията си като защита срещу нападение.

Към януари 2025 г. войната в Украйна продължава почти 11 години. В същото време фазата на пълномащабна агресия почти достигна 3 години. По отношение на мащаба на загубите, ангажираните ресурси и продължителността, войната в Украйна не е най-смъртоносната от всички войни, познати на човечеството. Но е най-бруталният акт на насилие на 21 век.

Дали съм бил прав като казах, че Третата световна война е започнала? Това ще кажат нашите потомци след сто години. Но днес е очевидно, че войната, започната от параноичен, психично болен фюрер, има всички шансове да заеме своето място на пиедестала на най-ужасните събития в човешката история. Дали това ще се случи - зависи от пътя, избран от Украйна и цялото цивилизовано общество.

... войната продължава. Няма да изчезне или да се разсее от само себе си. И както във всяка война, можете да спечелите или да загубите. Трябва да сме заедно в тази битка срещу един канибалски диктатор. Това е силен враг, за борба с който Украйна и целият демократичен свят трябва да обединят всичките си сили.

Докато Западът се страхуваше от „червените линии“ на Путин, Русия получи подкрепа от Китай, Северна Корея и Иран

Докато Западът продължаваше да се страхува от „червените линии“ на Путин и се молеше за необходимостта от избягване на ескалация, Китай, Северна Корея и Иран вече се бяха обединили около Русия. Забавянето на демократичните страни да предоставят на Украйна необходимото количество оръжие доведе до промяна в ситуацията на бойното поле. Украинците днес се борят с тиранията, но дали тази война ще се ограничи до Украйна е нещо, което трябва да тревожи целия демократичен свят. И действайте!

Разбира се, диктаторският режим е по-пригоден за война. Такъв режим може бързо да изпрати милиони хора да копаят окопи, да произвеждат снаряди и дронове. Диктаторските режими знаят как да мобилизират всички ресурси за водене на война.

Но едно нещо (и историята потвърждава това), което диктаторските режими не могат да направят, е да избегнат фаталните грешки. Там, където един човек решава всичко, няма място за други мнения. За Хитлер решението да нападне СССР по-късно ще стане фатално. Решението на Путин да атакува Украйна през 2022 г. също ще бъде фатално благодарение на нашите невероятни усилия.

Във войната с този диктатор ние трябва не просто да оцелеем, но и да реализираме нова стратегия, чиято цел е не само да контролираме ситуацията на бойното поле, но и да формираме система за устойчивост на страната и преход към нови технологични решения. Тази война е различна. Затова не просто издръжливостта, а решителният и навременен отговор на новите предизвикателства ще бъде ключът към украинската победа. Слава на Украйна!