Политолози: Преговорите за правителство не са прекратени, тишината е оглушителна

Няма нито политическа, нито икономическа рационалност в поведението на политиците, каза политологът Страхил Делейски. Вероятно тогава всичко е на лична основа, добави той

Ключови думи: Страхил Делейски, преговори за правителство, Борислав Сарафов, Росен Стоянов, Любомир Стефанов, Димитър Ганев

Преговорите за сформиране на правителство между ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, БСП – Обединена левица и ИТН не са прекратени. Това изтъкнаха в предаването "Референдум" по БНТ политологът Димитър Ганев и политическият анализатор Веселин Стойнев.

Единодушното решение на правната комисия, която подкрепя промени, можещи да спрат избора на единствения кандидат за главен прокурор Борислав Сарафов на 16 януари, говори, че все пак има мнозинство в парламента за реформи в прокуратурата и есрещу т.нар модел Пеевски, както и за това, че преговорите не са прекратени безвъзвратно, заяви Стойнев. 

„Какво точно ще се приеме за една седмица, за да бъде осуетен избора на Сарафов, ще видим. Това е като писта, която върви паралелно с преговорите за разпределение на властта“, добави той.

„Онова съобщение за прекратяване на преговорите беше един етап от тях. Най-силният сигнал, че нищо не е загубено все още и че има някакви преговори, е тишината. Тя е оглушителна, защото изведнъж излиза съобщението за прекратяването на разговорите, но два дни след това нито един от политическите лидери не излиза с брифинг, на който да хвърли всички земни грехове върху своя опонент“, каза пък Ганев. 

„Представете си какво щеше да се случи, ако наистина преговорите бяха ефективно прекратени! Това означава изборна кампания веднага, защото ако се провали първия мандат, шансовете за останалите са много малки. След като си в кампания, първата ти работата е да набираш политически точки. Нищо подобно не видяхме“, обясни той.

„Не съм убеден, че целта на участниците в политическия процес е да произведат смислен резултат. Няма рационалност в поведението им. Най-забележителното е, че няма и икономическа рационалност“, заяви политологът  Страхил Делейски, който е преподавател в СУ.

„Едно участие във властта може да не бъде мислено от гледна точка на някаква политическа полза, а на икономическа. Това го знаем всички. Двата типа рационалности, които засягат обществения живот, липсват. Следователно има друга, но сигурно е някаква лична... Не искам да кажа нещо по-грубо, свързано с характерологични проблеми, но след като не става въпрос нито за политика, нито за бизнес, трябва да го коментират други специалисти“, добави той.

„Мога да кажа какво се е случило, но защо ми убягва. Хората, които участват в тези процеси, трябва да ги напълнят със съдържание. Политическото явно им е трудно. Не се чувстват комфортно в среда, която сами са създали“, заяви политологът Любомир Стефанов, който е и преподавател в НБУ.

„Не са знаели какво чудовище ги чака зад ъгъла. Инстинктите им са доста затъпени, тъй като три години подред наливаха керосин в предизборната кампания и се опитваха да изгорят земята, на която ходят опонентите им. Сега трябва да разминират бойното поле, да се направи пътека, по която да се мине и да се случи диалога. Всичко е на лична основа“, добави той.

„В политиката е обратно положението, тъй като се прави за общности, за граждани, а не от един човек за друг. Когато извадиш себе си от фокуса, за някои се отразява доста драматично“, изтъкна Стефанов. 

Колегата му проф. Росен Стоянов пък каза, че единственият шанс за някакво съглашателство или коалиция е залагането на малки, конкретни стъпки. „Това виждаме, че работи. Тези действия може да бъдат възприети като някакъв символичен опит да се оправдае компромиса без една директна намеса в независимостта на една от властите, а именно съдебната“, коментира той.

„Личността на главният прокурор не е с ореол на богопамазан. Много хора нарекоха Мария Габриел смела жена. Тя посочи Гешев и малко по-късно предишният главният прокурор бе свален, т.е. не е невъзможно това да се случи на един следващ етап“, каза още професорът. 

„Демокрацията българите я разбират като нов тип вождизъм. След 10 ноември 1989 г. имаме премиерска република. Човекът, който е начало на партията, спечелила изборите, прави държавата по свой образ и подобие. Няма ги различните нива на контрол – хоризонтални и вертикални. Липсва в самата партия механизъм за смяната на този човек, за да остане тя на власт и да възпроизвежда интересите, които е защитила по време на предизборната кампания и е получила доверие. Всичко това, като го комбинирате с отслабен парламент, изтърбушени институции, където са сложени послушни хора или лесно контролируеми, които изпадат в зависимости и чакат някой да каже“, коментира Любомир Стефанов. 

Гражданите са абсолютно прави в рефлекса си, че има нещо сбъркано, добави той.