Как еволюира Дядо Коледа през годините

Мнозина смятат, че този образ на Санта Клаус е въведен от рекламите на Кока-кола, но не е съвсем така

Ключови думи: дядо коледа, през годините, еволюция, образ

Червен кадифен костюм, бяла кожена обшивка, високи черни ботуши, удобна шапка с помпон. Униформата на Дядо Коледа може да има някои леки вариации - от облеклото, използвано извън работното време от Тим Алън в „The Santa Clause“, докато той бавно се трансформира в легендарния разносвач на подаръци, до версията на "Пластичните", а именно рокля с презрамки, във филма  „Mean Girls“. Но характерният му външен вид е вкоренен в поп културата, предава dnes.bg.

Правилата за облекло осигуряват еднаквост в моловете в САЩ, където Дядо Коледа радва децата, докато родителите им пазаруват. То се подчинява на аспекти, които изглеждат неподлежащи на обсъждане, въпреки факта, че той... не е истински. Един Дядо Коледа, облечен в тъмнозелен костюм в Bloomingdale's за партньорство с филма „Wicked“, влезе в заглавията на таблоидите като последен опит да предизвика празнично възмущение. Една майка каза пред New York Post: „Не всичко трябва да бъде променено или предизвикано… Зеленият Дядо Коледа е нещо глупаво.”

Но Дядо Коледа невинаги е носил червено

Всъщност на неговите тоалети, външен вид и височина им отне почти век, за да го превърнат в емблематичния герой, който разпознаваме днес. Неговите предшественици включват раннохристиянския епископ Свети Никола и неговия холандски еквивалент Синтерклаас, френският патриарх с качулка Père Noël и немското подарено бебе Исус - Christkindl, наред с много други. Но американизираният Дядо Коледа започва да се оформя за първи път през 1820-те години и продължава да се развива чрез поезия, редакционни илюстрации и реклами.

Ключовите черти на Дядо Коледа – брадат мъж с бяла кожа, возещ се на шейна, теглена от елени, станаха канон благодарение на стихотворението на Клемент Кларк Мур „Посещение от Свети Никола“ (известно още като „Това беше нощта преди Коледа“) през 1823 г. , както и по-малко кредитирана анонимна поема, която го предшества през 1821 г., която дава името на стареца - „Дядо Коледа“. Но всичко останало, което носеше, подлежеше на тълкуване.

„19-ти век беше времето, в което споровете за това как изглежда Дядо Коледа и какво облича бяха доста важни“, казва историкът Гери Боулър, автор на „Дядо Коледа: Биография“, пред CNN. „Отне около 80 години на американските художници, за да се установят с облеклото на Дядо Коледа. Дотогава можеше да ги поставиш във всякакъв цвят, във всякакви роби и вариации.“

Различните изгледи на Дядо Коледа

Някои ранни интерпретации на визията на Мур показват веселия празничен натрапник като малък и хитър елфичен търговец на стоки, който би могъл по-правдоподобно да се побере в комина: Илюстрирана версия от 1864 г. на поемата облича Свети Никола, който традиционно носи епископски дрехи, в жълт костюм и кожена шапка, а маслена картина през 1837 г. го показва в червена пелерина, подплатена с кожа. Но други са по-отпуснати с външния му вид - реклама на Barnum от 1850 г., популяризираща певицата Джени Линд, показва Дядо Коледа като голобрада фигура от епохата на Войната за независимост, докато корица от 1902 г. за „Животът и приключенията на Дядо Коледа“ на Л. Франк Баум го поставя в тъмна перелина с козина с животински мотиви и ярки червени ботуши.

Томас Наст, карикатуристът на Harper’s Weekly, изиграва важна роля в представянето на Дядо Коледа. Той го рисува за първи път през 1863 г., по време на Гражданската война, със звезди и райета, докато раздава подаръци на войници от армията на Съюза. Но най-трайният образ на художника от 1881 г. е негова версия в червен костюм с катарами, почти неразличим от днешния - въпреки че политическите послания за подкрепа на военните заплати са били изгубени с времето, според Smithsonian. Той беше последван от художниците Норман Рокуел и Джей Си Лайендекер, които редовно рисуваха красив Дядо Коледа в неговия вече емблематичен костюм за The Saturday Evening Post в началото на 20 век.

„Когато имаш Дядо Коледа в червена и бяла кожа на корицата на списанията за масовия пазар, това почти заковава образа му“, каза Боулър.
Празничните реклами на Coca-Cola се превърнаха в синоним на времето на Дядо Коледа

Формиращите рисунки на тези художници често са засенчени от дългогодишните празнични кампании на Coca-Cola, илюстрирани от Хадън Сундблом, които започнаха през 1931 г. и станаха синоним на облика на Дядо Коледа. Red-cheeked and Rubenesque, версията на Сундблом на Дядо Коледа, първоначално базирана на пенсиониран продавач, който случайно е бил приятел на илюстратора, става изключително популярна и продължава да съществува днес.

„Мисля, че повечето хора вярват, че кока-колата има нещо общо със създаването на червено-белия костюм на Дядо Коледа… със сигурност го виждате из целия интернет“, обяснява Боулър. „Но не е вярно. Емблематичният костюм на Дядо Коледа е бил (определен) преди десетилетия.“

Coca-Cola дори не беше първата безалкохолна напитка, която рекламира Дядо Коледа в неговия костюм, добавя той. White Rock Beverages прави това по време на Първата световна война, няколко години преди първата поява на Белобрадия старец за Coca-Cola.

„Разбира се, рекламите (на Coca-Cola) бяха повсеместни – те бяха огромни в продължение на години, така че всяка вариация в това много разстройва хората“, добавя Боулър.
Трик, предизвикващ носталгия

Най-ранните визионери на Дядо Коледа може и да не са избрали червения му костюм, но са възнамерявали той да бъде създание, носещо носталгия, според историка и писател Стивън Нисенбаум. В своята основополагаща книга от 1988 г. „Битката за Коледа“ Нисенбаум очертава историята на своя герой и оспорва често повтаряния му произход като естествен внос на холандския Свети Никола, Синтерклаас.

Вместо това Нисенбаум посочва група от „антикварно ориентирани нюйоркски джентълмени“ – към която принадлежаха Мур, основателят на Нюйоркското историческо общество Джон Пинтард и писателят Уошингтън Ървинг – които умишлено префасонираха холандската фигура през 1820-те като символ на по-подходяща за семейства почивка на фона на нарастващата бедност и престъпност.

Всъщност, според Нисенбаум, традиционният предшественик на Коледа в Нова Англия е бил пиянски, буен и похотлив едномесечен празник през 17-ти и началото на 18-ти век, като „предпазен клапан“ за бедните да „изпуснат парата“ по по-контролиран начин от социалните вълнения. Един популярен обичай позволявал на хората да влизат в домовете на богатите с очакването, че ще им бъде дадена най-добрата храна и напитки като жест на добра воля.

По времето на Мур, обяснява той, Коледа не се е празнувала по единен и семеен начин. Пуританите се бяха опитали да го потушат, докато евангелистите работеха, за да го превърнат в чисто благочестив повод за празник 25 декември. Други все още се наслаждаваха на дългата традиция на пакости, водещи до шумни, скитащи празнични улични банди.

„Нито един от тези начини за празнуване на Коледа не прилича много на празника, който повечето от нас познават днес… В нито един от тях не бихме намерили познатото интимно събиране на семейството или даването на коледни подаръци на децата. Никъде нямаше коледни елхи, нито северни елени, нито Дядо Коледа“, пише Нисенбаум.

В тази нова версия на Коледа децата – които до този момент бяха третирани по-скоро като нуждаещи се малки възрастни – станаха обект на щедрост, освобождавайки заможните от очакванията да служат на бедните. А визията на Мур за Свети Николай, за когото Нисенбаум твърди, че е получил светско преобразяване от работническата класа, неутрализира домашния нашественик в посетител, който не отправя никакви изисквания, а вместо това предлага подаръци.

Докато дрехите му се развиваха, елфическата природа на Дядо Коледа също избледня и се превърна в много по-висок, весел и чисто добронамерен гост.

„Това е много незаплашителен външен вид, но е извънземен“, отбелязва Боулър за облеклото му. „Той е създание на фантазията, на въображението и носи това, което никой друг не носи.“

Боулър вярва, че много от функциите, които спечелиха популярното въображение беше практичният избор: след като се реши, че Дядо Коледа е от Арктика, последва козината, а след това червеният цвят, който е ярък и контрастира както на бялата му брада, така и на белия сняг.

Но проследяването на точните стилови влияния на Дядо Коледа може да стане доста мъгливо, тъй като има толкова много аналози в различни части на света, някои от които просто са се комбинирали в този уникален западен образ. Само неговата шапка е приписвана на древната фригийска шапка, филцов пилеус и папска кожа камауро, наред с много други, но сега е незаменима част от неговата идентичност.

С такава разнообразна модна история гардеробът на Дядо Коледа се оказва много по-голям, отколкото сме си го представяли. Може би в бъдеще има място да го разширим отново - без коледните традиционалисти да се стопят.