Коледа - обичаите, традициите и ритуалите, които носи празничният ден

Ключови думи: коледа, обичаи на коледа, празнична трапеза

"Ой, Коледо, мой Коледо, роди ми се Боже чедо..."

В сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест - на Земята се е родил Божият син - ден, който трябва да бъде отпразнуван със специално внимание и редица обреди. Това е Голяма Коледа, Божич или Божик, но и денят, в който коледният пост свършва.

В сутринта на 25 декември се ходи на църква, задължително в празнично и официално облекло.

Денят започва с празнична Рождественска литургия, в която се молим за здраве и благополучие. Разбира се, в храма всеки се моли и за себе си - за здраве в семейството, мир, разбирателство, просперитет и по-светли дни за всички. Тържествена литургия се отслужва и от папата, който поздравява римокатолическия свят с Рождество.

В миналото в България обаче преди посещението в църквата е било обичайно домът да бъде посетен от коледари. Те обикалят от полунощ на Бъдни вечер до изгрев слънце, но не и по-късно, защото се приема, че силата им се губи на светло. Коледуването е ритуал с езически корени, който се е изпълнявал с удоволствие от младите мъже и в по-ново време.

Основната задача на коледарите е да разпъждат злите духове, които се смята, че витаят на 25 декември и 12 дена след това. Затова и коледарите пеят с цяло гърло, потропват с гегите си и с цървулите си - за да разгонят нечистите сили. Коледуването се извършва само от мъже и момци, които предварително избират своя водач, наричан още цар или станеник.

Полага се той да е най-мъдрия, обикновено е женен и по-възрастен от останалите коледари, само че понякога водачът е най-артистичният или най-веселият и духовит мъж. При обикалянето домакините даряват коледарите с гевреци, но не е изключено да дадат и месо, сланина, боб, ядки, хляб.

Като стане въпрос за храна - Коледа е сред най-изобилните и богати в това отношение празници.

Краят на постите се отбелязва подобаващо с изобилие на трапезата. Сигурно се чудите защо пристъпваме директно към ястията, а не споменаваме нищо за подаръците. Да, малки и големи с трепет очакват да разопаковат красивите пакети под елхата, но това е сравнително нова за България традиция и може да се проследи от началото на XX век.

Раздаването на подаръци на Коледа е дълбоко залегнало в християнските традиции, защото още трите влъхви носят ценни дарове на Младенеца - злато, тамян и смирна. Оттам тръгва и обичаят в църквите да се оставя храна, която на 26 декември се раздава на бедните, за да почетат и те празника.

Въпреки това в нашата страна коледните обичаи винаги са се люшкали между християнството и езичеството, а в по-бедните години, особено преди индустриализацията, семействата не са имали и възможност за такова разточителство.

В някои случаи децата получавали символично плод или ядки, както и ръчно изработени неща като чорапи, ръкавици, шапки, везани ризи. В много случаи обаче не е имало и такива подаръци и никой не го е намирал за особено странно.

Средства и усилия обаче не са се пестели и в момента не се пестят от коледната трапеза и ястията за нея.

За да се ознаменува краят на постите, се прави богата коледна погача, в която вече е разрешено да има и яйца, мляко, мая, масло или мас.

Обредният хляб следва да бъде кръгъл като слънцето, украсен с кръстове и със символи, които да подсказват четирите посоки на света.

Най-добре било погачата да се пече на тих огън цялата нощ на 24 срещу 25 декември, за да поеме от светлината и топлината на Бъдника.

На масата на Коледа също така присъстват блажни сарми, кисело зеле с кайма, в Югозападна България - Капама, в Северозападна - вълчи сарми. В някои краища се приготвя тиква, пълнена с месо, или друг вид кебапи, които съчетават месо и зеленчуци.

Едно от най-значимите събития в коледния ден е клането на специално угоеното за празничния ден прасе. Ритуалът има символичното значение на жертвоприношение към Бог, какъвто е и случаят с агнето на Гергьовден. Езическите вярвания повеляват, че пролятата животинска кръв омилостивява боговете и злите сили, а същото поверие се пренася и след покръстването.

Коленето на прасе е и повод да се събере цялото семейство, като всеки е длъжен да помогне с нещо в нелеката задача. Нека не забравяме, че в миналото голяма част от прасето всъщност се е запазвала, за да има месо, мас и сланина до пролетта. Именно така се появяват способите за съхраняване на месо в качета, осоляване на месо и сланина и други.

В наши дни и в градски условия обикновено се задоволяваме с месо от месарниците, но едно е ясно - празникът не минава без пържоли, кебапи, месни сарми и други месни мезета.

Понякога обаче пълнената коледна пуйка измества свинското месо. В България пуйката пристига още към края на Турското робство и особено в Централна и Южна България тя измества свинското по европейски тертип. И до ден-днешен именно пълнената пуйка е звездата на коледната трапеза в немалко български семейства.

Извън погачата и месото всяко семейство само е преценявало какво да поднесе на Коледа в зависимост от възможностите. Най-честите гости на коледната маса са били киселото зеле, тиквата, житото, бобът, туршиите и сушените зеленчуци. В по-нови времена се появяват и картофите и карфиола.

За Коледа и до днес приготвяме и някаква вариация на сладка баница - с ябълки, с тиква, със стафиди или само с масло и захар между корите. Десерти като меденки, сладкиши с много и скъпи съставки и разточителни сладки с шоколад и сметана преди не са се консумирали или са били смятани за рядък лукс.

За разлика от Бъдни вечер Коледа рядко продължава до след полунощ.

Обикновено децата са изморени от цялото вълнение покрай празника, а домакините нямат търпение за почивка след суетенето около трапезата и ястията.

Поверието повелява вечерта всеки да си легне с намислено някое много ценно желание, защото през нощта Господ ще го чуе и ще му го сбъдне.