Евросредствата за джендър-политики да отидат за отбрана на НАТО - ето това е добро решение!

Нервността на Рюте доведе до неадекватната идея за орязване на социални разходи в полза на отбраната, не е ли това намеса във вътрешните дела на държавите

Ключови думи: александър урумов, нато, марк рюте, доналд тръмп, ангела меркел

Да бъдат орязани разходите за образование, социалните помощи и пенсиите, с цел увеличение на отбранителните разходи – това призова доскорошният нидерландски премиер и сегашен генсек на НАТО Марк Рюте.

Ето какво казва Рюте: „Убеден съм, че хората ще подкрепят този подход, за бъдеще за техните деца и внуците им. Бих искал да харчим повече не заради новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, а заради собствената си сигурност. Тръмп е прав да иска от нас повече и очаквам отново да настоява за това".

Да, само като погледнем, че за 2024 година всичките европейски членки на НАТО плюс Канада /заедно с новите Финландия и Швеция/ осигуряват 506,692 милиона долара от военните разходи на Алианса, докато само САЩ внасят 967,707 милиона долара, тоест почти двойно! – и става безпощадно ясно, че президентът Тръмп има всички основания да настоява за по-голямо участие на всички останали. И едва ли някой се съмнява, че ще го направи. Логиката на Тръмп и „America first” е много ясна – откъде-накъде Америка ще се грижи за сигурността на Европа, след като самите европейски страни очевидно не желаят да плащат за собствената си сигурност?

И защо Германия например да може да пести от разходи за колективна отбрана, а Щатите да покриват нейната сигурност? Впрочем, Тръмп публично задаваше такива въпроси по време на своя първи мандат, включително по време на свои посещения в Германия в присъствието на тогавашния канцлер Меркел.

Няма никакво съмнение, че американският президент ще задава същите въпроси и по време на своя втори мандат. И не само ще ги задава, но и ще изисква повишаване на приноса на всяка страна-членка. В предишния си престой в Белия дом Тръмп настояваше да се заложи изискване разходите за отбрана да са не по-малко от 2% от брутния вътрешен продукт в националните бюджети. 

Всичко това обяснява нервността на Рюте, довела до изключително неадекватната идея за орязване на социални разходи в полза на отбраната.

Първо, защото генералният секретар на НАТО няма никаква реална тежест спрямо отделните страни-членки – истинският играч на терена е САЩ и съответно – президентът на САЩ. Така че Рюте може да си говори, каквото му мине през ум – какъвто очевидно е случаят – и с това ще си остане.

Второ, повече от ясно е, че глупавите брътвежи на безразличния към нежния пол нидерландец са нищо повече от опит за тичане пред вятъра – целта е да изпревари неизбежните изявления на американския президент в тази посока.

Трето, да си генерален секретар на НАТО и да настояваш за повишаване на отбранителните разходи – това е съвсем логично и даже задължително за този пост. Но да посочваш откъде да дойдат средствата – социални разходи, пенсии и образование – това си е вече намеса във вътрешните дела на националните държави. Което е естествено поведение за един джендър-глобалист, но е напълно неприемливо за всяка суверенна страна. И като казвам джендър-глобалист, имам предвид не само многобройни изявления на Рюте, но най-вече провежданата от него политика като министър- председател на Нидерландия и влиянието му в европейската политика.

Четвърто, доста иронично е обстоятелството – на фона на тези изявления – че преди двайсетина години Рюте започва своята политическа кариера като заместник-министър на труда и социалната политика, след което става министър на образованието. Колко безсърдечен трябва да бъдеш, за да поискаш орязване на разходи именно в сектори, в които ти си работил и би трябвало да си го правил не само с експертно-политическа, но и с емоционална ангажираност. Джендър-глобалист, както отбелязах, там емоцииите са насочени в неестествени посоки.

И като говорим за джендъри, тук е мястото да припомня една идея, която в качеството ми на говорител на Министерството на отбраната писмено адресирах до тогавашния министър Каракачанов – всичките европейски средства за джендър-политики да бъдат прехвърлени към средствата за отбрана на НАТО. Ето това е добро решение, особено като се имат предвид щедрите европейски джендър-фондове, включително прикритите уж като защита на жените от насилие активности по Истанбулската конвенция.

Сега е добро време тази идея да се лансира отново.