Споровете около „Оръжията и човекът“ - национални комплекси или браним националното достойнство

Разбира се, нека видим прочита на Малкович на родна сцена. Може пък да ни изненада приятно, без да се опитва да провокира антибългарски настроения

Ключови думи: джон малкович, джордж бърнард шоу, пиеса, народен театър

Тема в развитие

Иван Тренев: Войната срещу България се води без куршуми Протестиращите да изгледат постановката преди да негодуват, посъветва Джон Малкович Нападателят на Владо Пенев пред Народния е студент в Медицински университет-София

Протест и контрапротест пред Народния театър тази вечер Проф. Иван Гаврилов каза защо пиесата „Оръжията и човекът“ е гавра с паметта на историята Евгени Минчев за "Оръжията и човекът": Такава пиеса няма място в Народния театър Няма да обсъждам репертоара на театъра с безпросветното леке, нападнало Владо Пенев, обяви Захари Бахаров "Предложи" да я набият довечера Вчерашната постановка показа безпомощна актьорска игра и абсолютно неадекватна режисура Ето цитатите от „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу, които обиждат българите Моята единствена България си вкара автогол Тия с Левски и Ботев по краката не са патриоти Вижте как протестиращите пред Народния театър бяха готови да линчуват големия актьор Владо Пенев До напрежение пред театъра се стигна заради неуместната постъпка на директора, твърди вътрешният министър Гаври ли се Бърнард Шоу с България? Защо в Израел не поставят „Моята борба“ на Адолф Хитлер? Изгледах "Оръжията и човекът" онлайн - за това ли читалищно ниво се вдигна целият този шум Аниматорът Теодор Ушев пребит от маскирани протестиращи, иска оставката на министър Джон Малкович в шок след щурма на Народния театър Тълпа неонацисти ни гонеше, удряха ни кой с каквото може, твърди режисьорът Тео Ушев Ще линчуват ли директора на Народния театър Васил Василев заради срамната пиеса "Оръжията и човекът"(ВИДЕО)) Споровете около „Оръжията и човекът“ - национални комплекси или браним националното достойнство В Народния театър репетират пиеса, представяща българите като некъпани варвари Кой позволи на Джон Малкович да се гаври с българите в Народен театър „Иван Вазов“ Устата срещу Джон Малкович: Подиграва се с българите!

виж още

скрий

„Оръжията и човекът“ е пиеса в три действия от световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу, поставена за първи път през 1894 г. в театър „Авеню“ в Лондон. Това е една от най-често поставяните комедии на Нобеловия лауреат, като първоначално персонажите и местата са условни, но в желанието си да звучи по-реалистично Шоу решава да я постави в контекста на наскоро приключилата на Балканите Сръбско-българска война, като в място на действието се превръща домът на офицер Петков в малко градче край Драгоман в България след края на битката при Сливница през 1885 г.

Истината е, че Шоу обаче никога не е идвал в България, макар сам да се е хвалил с автентичността на творбата си: „Създава впечатление, че действително съм бил в България.” Защо точно тази война решава да бъде в полезрението му, а не някои от многото, които например води Обединеното кралство по онова време, е вероятно въпрос, чийто отговор няма никога да разберем. Или пък защо не осмива сърбите – нали те също са балканци. Може да е, защото през 1894 г. е нямало как да си позволи да се подиграва с британските порочни навици, защото ако говорим за пияници, самият Шоу е признавал, че за повечето хора ирландците са или пияници, или клоуни. (особено пък англичаните – допълваме ние). А може и да е, защото традиционно Англия винаги е била срещу нашите интереси, както често е била в съюзни – под една или друга форма - отношения със Сърбия.

Със сигурност влияние оказва и Сидни Уеб, социалист и бивш министър, от когото Шоу иска съвет за пиесата. Именно той го насочва към Сръбско-българската война.

Сюжетът на пиесата

се върти около манталитета – на преследваният капитан Блънчли, швейцарски наемник в разгромената от българите сръбска армия, на Райна - сгодена за героя от битката при Сливница капитан Саранов, на бащата на Райна - най-високопоставения в българската армия офицер майор Петков, на съпругата му Катерина. Нищо нетипично, но показателно е, че за Шоу – както тогава за редица европейци, така и сега – акцентът е върху дивите и простовати хора, по-близко до Ориента, в сравнение с цивилизованите и културни хора от Западна Европа.

И тук идва това, което пряко ни засяга – в пиесата индиректно се осмива подвигът на българите при Сливница, войниците ни са изкарани пияници, а всички българи – неграмотни, прости и нечистоплътни, като още с поставянето си е предизвикала сериозни критики, а Шоу е обвиняван в тенденциозно отношение към България и българите.

Ето само няколко цитата от пиесата, от които става ясно какво е отношението на автора към нас:

„Райна: Знаете ли какво е библиотека?

Мъжът: Библиотека? Стая, пълна с книги.

Райна: Да, ние имаме такава, единствената в България.”

Шоу описва библиотеката:

„…съоръжението се състои от една полица, на която са наредени разръфани книги, облечени в стара хартия с петна от кафе.”

Петков: Как си, скъпа?

Катерина /жена му/: Ох, обичайните възпаления на гърлото, нищо друго.

Петков /убедено/: Защото си миеш врата всеки ден, колко пъти да ти казвам.

Не са на добро тези нови обичаи. Всичкото това миене не е добро за здравето, не е природно. Имаше един англичанин във Филипополис, който се миеше със студена вода всяка сутрин, като станеше. Отвратително! Всичко това идва от англичаните: климатът им ги мърси толкова много, че постоянно се мият. Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 – най-здравият човек в България. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е направо смешно.

Не трудно дори само от тези два цитата да се досетим за какви ни е мислил явно Шоу – неграмотни, мръсни, простовати хора, чиито библиотеки са някакви си два рафта, с „разръфани книги“. И е важно да подчертаем, че тази пиеса не е превеждана на български език близо 130 години, забранявана е и в световен мащаб, което ясно говори, че не само ние сме видели проблем в твърденията, които опитва да наложи спрямо цяла нация.

В хода на разговорите пък Блънтчли се изказва и снизходително за българската армия: „Каква армия! Правят оръдия от черешови дървета, а офицерите изпращат жените си да всяват дисциплина!“.

Още по-сериозният проблем, по-обидното е, че тук говорим за осмиване на български герои, защитаващи родината си при едно от най-епичните сражения в историята на българската армия, а именно

Битката при Сливница през 1885 г.

която е наричана и българското военно чудо, защото в началото ние сме едва с 12 000  войници, три дни по-късно на бойното поле са 32 000, срещу първоначално 25 000 сръбски войници, а в последния ден край Сливница вече се сражават 40 000 сърби.  Жертвите са хиляди, но дори и на този числово неравностоен фон, България губи около 1 800 свои войници, а Сърбия над 2 100.  

Битката при Сливница е определяна и като бойното кръщение на младата Българска армия, като с победата си в нея защитаваме Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Героичните прояви на безстрашния български войник провокират и големия поет Иван Вазов да създаде великата си творба „Новото гробище над Сливница”  - апотеоз на храбростта на българските воини.

...Българийо, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

                умираха без страх...

Но защо Шоу, макар въпросът да е реторичен, насочвайки се към тази битка, не обръща внимание на нещо много по-ценно, по-заслужаващо внимание, по-велико – освен че една свободна едва от седем години държава, успява да защити Съединението си и да докаже на целия свят, че дори без генерали, младата българска армия се бие за честта си, за обединението си, а смелостта и честта взимат превес над всичко останало. Тази победа е и една от най-важните в нашата военна история, а и въобще в историята ни.

Джон Малкович

За да се върнем към наши дни, когато  световноизвестният американски актьор, режисьор и продуцент Джон Малкович ще постави пиесата – не къде да е, а именно в Народния театър, носещ името на Вазов, увековечил и преклонил се пред героизма на българския войник, осмян от Шоу. Това, ако не е парадокс, здраве му кажи.

70-годишният Малкович има дългогодишна и успешна актьорска кариера, включително номинации за „Оскар“, БАФТА и „Златен глобус“, носител е на „Еми“ и на другия отличия от големите филмови фестивали по света. Няма да излъжем, ако кажем, че самото му присъствие у нас, както и това, че ще постави пиеса, режисирана от него, само по себе си е чест за българското изкуство, за българския театър, както и за страната ни.

Обаче няма да излъжем, ако кажем и че конкретно тази пиеса е гавра с националните ни герои, с България, с онези славни и велики дни от миналото ни. Пиеса, в която много от героите са българи и имат комични образи, представящи не само тях, а въобще българите в лоша светлина. Макар основната цел на Шоу е да осмее обществените настроения, възхваляващи войната (не конкретно тази, а въобще), той все пак базира цялото си произведение върху една от най-славните битки в българската история. А самият автор е бил критичен към националния героизъм като цяло, като една от критиките му към родната Ирландия е била именно това – прекалено много се цени националното, героичното, победите в битки. Това му мнение – в частност – не би породила никакви противоречия, ако за да докаже вижданията си, той не използва и не осмива подвизи на друга страна, чиято история въобще не познава – както сам е казвал.

Разбира се, Малкович защити постановката „Оръжията и човекът“, чиято премиера е в Народния театър на 7, 8 и 9 ноември, като каза, че не можел да направи нищо друго, освен да се забавлява от твърдението, че е дошъл тук да постави пиеса, с която да се присмива на България. Заяви и: „Харесвам тази пиеса, защото е сатира на идеализираната любов. И още повече, че показва безсмислицата на войната“. Това му твърдение поставя на преден план следващ проблем – войната не е нещо, което трябва да поощряваме, да сме войнолюбци не е повод за хвалба, но не ние, а сърбите ни обявяват война, защото в техните шовинистични намерения и сметки за пълна хегемония на Балканите, категорично не влиза Съединението на България. Поради което пиеса, която осмива хора, принудени да защитават страната си, надали е най-подходяща за поставяне именно в тази страна. Обидно е...

И е обидно, не защото сме някакви крайни националисти, не защото, видите ли, нямаме чувството за хумор, не защото искаме да цензурираме Шоу или Малкович, или най-малко изкуството, а защото Сръбско-българската война и битките в нея, са едни от най-героичните и достойни моменти от военната ни история, с които без никакво съмнение можем да се гордеем, трябва да се гордеем. Защото няма как да осмиваме предците си, дали живота си за да защитят Съединението. Обратното ще говори много лошо за нас.

И не по-малък проблем, макар и възникнал впоследствие - не пряко свързан с пиесата е, че отново беше вкарана политика и в този спор, благодарение и на немалка част от приветстващите постановката у нас, според които всички, изказали доводи срещу поставянето тук на „Оръжията и човекът“, са пишман патриоти, войнолюбци, нелепи, жалки, неблагодарни за честта, която ни оказва Малкович, непризнаващи големия гений на Шоу и прочее.

След като Съюзът на писателите у нас разкритикуваха поставянето и на родна сцена, Малкович репликира: „Нямам представа какво е това Съюзът на българските писатели. Нали това е съюзът, който е изключил Георги Марков навремето?“ Надали някой е толкова наивен да вярва, че Малкович някога е чувал за СБП, да не говорим за Марков. И както стана ясно, това е реплика, подсказана му от родната актриса Искра Ангелова, известна с политическите си предпочитания, често включващи охулване и осмиване на всичко родно. Разбира се, актьорът и режисьор идея си няма за това, той – видимо поради непознаването както на историята, така и конкретно на събитията, довели до въпросната война, се опитва да защити постановката си

Разбира се, нека видим прочита на Малкович на родна сцена. Може пък да ни изненада приятно, без да се опитва да провокира антибългарски настроения, осмиващи цялата ни страна, българите и славната ни в онези години армия.