Да гласуваш или не – това е въпросът

Но има една причина да гласуваш - колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-малък е манипулираният вот

Ключови думи: избори, гласуване, история, урна, парламент, флагман, манипулиран вот, политици

Изглежда заради наближаващите и аз вече не знам кои по ред извънредни избори, хората все по-често се връщат на един от първите демократични въпроси – да гласувам ли, длъжен ли съм, редно ли е и има ли смисъл. Преди няколко дни се оказах замесен в една твърде показателна дискусия, която накратко протече при следната аргументация:

– Като представител на най-многобройната партия – тази на негласуващите, към която само след седмица ще бъдат отправени обичайните нападки, че те са виновни за всичко, тъй като отказват да гласуват, само искам да кажа следното: негласуващите отказват да гласуват, не защото ги мързи да идат до урните, а защото няма за кого да гласуват и защото отказват да участват в тази порочна система. Имаме 30-годишен опит като гласоподаватели и нито един повод за оптимизъм. Съществува легенда, че има честни, смели, доблестни политици, ама никой от нас нито ги е виждал, нито ги е чувал. Не е възможно да има такива политици, защото такава е човешката природа – порочна. Както казва д-р Николай Михайлов, за болшинството от българите политиците ни са нещо непоправимо, което бива търпяно по неизбежност.

– Мотивът на много негласуващи е отказът да изберат злото, защото това, което се предлага, не е избор между добро и зло, а избор между две или повече от многото лица на злото. От една определена висота на погледа разликата между тоталитаризма и либералната демокрация е само в нюансите. А същественото е общо и то е едно – дръзновението на човека единствено със своите „неограничени“ интелектуални сили да построи рая тук, на земята. Пък как ще го нарече – Вавилонска кула, комунизъм или глобален либерализъм (при чието постигане историята щяла да свърши), трансхуманизъм, ерата на Водолея или извънземните – това са детайли.

– Да, съгласна съм, че няма политическа партия, която да поражда оптимизъм. Но нека си представим за момент, че всички решат да не гласуват като вас. Какво следва? Или анархия, или диктатура. По-вероятно второто. Ако всички чакаме достойни и качествени политици, за да гласуваме, никога няма да гласуваме. Трябва да избираме от това, с което разполагаме. Според мен, тази, както казвате, най-многобройна партия на негласуващите, като че ли се гордее с неутралитета си и си позволява лукса да не изневерява на принципите си, защото егоистично разчита на останалите да свършат неприятната работа. Все едно да гласуваш „въздържал се“ – най-безсмислената опция при взимане на решения, която според мен трябва да отпадне. Не го приемайте лично. Говоря по принцип.

– Не от желание за спор, а от чисто човешка любознателност ми се прииска да ви попитам: Какво се промени за Вас към по-добро, пряко свързано с това, че гласувате? Аз също години наред гласувах, а след като престанах, нищо не се променило.

– За Вас нищо не се е променило, защото все още такива като мен гласуват. А тези като мен го правят, защото какъвто и да е ред, е по-добър от безредието. И не е речено, че всяка промяна трябва да е към по-добро. Минаването през изпитания също е част от пътя.

– Ако знаете от кога си мечтая никой да не отиде да гласува да водим какво ще стане – само това не сме пробвали! С гласуване пробвахме – не става.

– Ама моля ви се! Само в Северна Корея никой не гласува!

– Напротив, в Северна Корея всички гласуват. Под строй.

– Спомних си, че Хитлер е дошъл на власт с избори, а законно избрани правителства в Гърция, Турция, Чили и Южна Корея са свалени чрез преврат и взех решението си. Приятни почивни дни!

– Специално в Чили няма от какво да се оплакват!

– Тихо! Сега говорим за друго.

– Разбира се, че като не гласуваме, промяната ще се случи от само себе си – внезапно и без никой да е очаквал, една сутрин ще се събудим и всичко ще е цветя и рози. Ха-ха!

– Ама сега, като ви кажа, че ако гласувах, щях да гласувам за някои като „Величие“ и „Възраждане“, май ще ви се стори, че е по-добре да не гласувам, а?

– Като ви слушам, все повече се убеждавам, че май е по-добре да не гласувате!

– Няма! Обещавам!

– Простете че се намесвам, но вашата логика е такава: понеже няма за кого да гласуваме, оставяме идиотите да избират идиоти. Ерго, негласуващите са още по-големи идиоти.

– Тоест искате да кажете, че има и неидиоти, които всички ги знаем кои са, но негласуващите от гол инат отказват да идат и да ги изберат? Радвам се на оптимизма ви, но моят за съжаление много отдавна умря…

Ето така в общи линии протече спорът. Аз не се обадих, но през цялото време си мислех, че има една причина над всички останали. А тя е над всички останали, защото е валидна за всеки – за привърженика на всякаква партия – и лява, и дясна, и либерална, и консервативна, и глобалистка, и националистическа. Тази причина е, че колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-малък е процентният дял на манипулирания вот (купен, насилствен, фалшифициран и т.н.), откъдето по-неусетно е и влиянието му върху крайния изборен резултат. Освен това през цялото време си мислех, че Картаген трябва да бъде разрушен.

В текста са използвани цитати от социалните мрежи.