"Бяла лястовица" на КОЦ-Бургас вдъхва кураж на онкоболните да не се страхуват, а да се изправят срещу рака
Не губете вяра, не бягайте от болестта, а поговорете с нея, попитайте я защо е дошла
Радослав Гизгинджиев е един от най-провокативните и четени съвременни български писатели. "Камъкът, който преобръща кантара" или "Бандитът на българската литература" - автор, който не остави нито един безразличен читател. Автор е на 14 книги. Психолог, EMDR терапевт /под супервизия/, специализира като фасилитатор към метода Системни фамилни констелации. Тази година Гизгинджиев е лицето на най-значимите кампании, които се провеждат в Бургас, а и в България – „Бяла лястовица“ на Комплексния онкологичен център. Инициативата, превърнала се в символ на надеждата, ще се проведе на 22 октомври от 18:30 ч. в Созопол. Какви са тазгодишните цели на „Бяла лястовица“ – отговаря Гизгинджиев:
- Г-н Гизгинджиев, за първи път вие ще сте лицето на една от най-позитивните и значими кампании в Бургаска област – „Бяла лястовица“, организирана от КОЦ-Бургас. Какви ще са акцентите и целите на кампанията тази година?
- Основната цел на инициативата е да повиши вниманието на жените към проблема с рака на гърдата, в резултат на което да се постигнат ранно диагностициране и лечение на болестта. Смятам, че е от голямо значение популярните хора в България да подкрепят инициативи, които повишават качеството ни на живот.
Инициативата "Бяла лястовица" събира светила в онкологията от КОЦ-Бургас в Созопол
- Как дойде идеята вие да сте посланик на тази кампания, превърнала се в мисия за екипа на КОЦ-Бургас?
- За мен е чест да бъда посланик на подобна кампания. Екипът, който стои зад нея, ме покани. Радвам се, че тази година са избрали писател и психолог и това съм аз. Винаги съм заставал зад инициативи и кампании, които работят за хората и тяхното физическо и ментално здраве.
- Тази година инициативата ще се проведе в Созопол. Защо е избран морският град и как ще протече събитието?
- Събитието "Бяла лястовица" ще се проведе на 22.10.2024 г. в 18:30 часа, в Созопол във видео клуба на НЧ „Отец Паисий“. Тази локация е определена от организаторите. Освен представянето на лекцията, управителят на„ Комплексен онкологичен Център-Бургас проф. д-р Бозов, д-р Биволарски, д-р Кенолов и д-р Антонов, ще участват в дискусия за важни теми и наболели проблеми на пациентите с онкологични болести.
- Вие сте писател и психолог. Вероятно през години сте имали и имате клиенти с онкологични заболявания. Впечатленията ми са, че самата диагноза плаши, стресира и травмира хората. Как може най-лесно и безболезнено пациент да премине през този труден и дълъг път на лечение? Какви са вашите съвети към тях?
- Всяка животозастрашаваща диагноза травмира не само пациента, но и всички хора, които го обичат и се чувстват свързани с него. Този път почти никога не е лесен и безболезнен, защото е трансформиращ. Защото се изправяме пред много важни екзистенциални въпроси. Никога не се колебайте да потърсите специалист, който да ви помогне да извървите пътя на лечението. Близките на диагностицирания пациент също преминават през криза и много рядко имат ресурса да бъдат подкрепящи по правилния начин. Симптомите и болестите не идват при нас случайно – те идват, за да ни кажат нещо. Много е важно да се премине внимателно през процеса на приемане – да видим в очите това, пред което сме изправени и да го попитаме: Защо дойде при мен и какво искаш да ми кажеш? С болестта не се воюва, не се бяга от нея – тя подсказва, че нещо трябва да променим в себе си или около себе си. Психотерапевтичните методи заедно с напредналата медицина могат да направят чудеса. Никога не губете вярата си и любовта към живота – те са най-ценният ресурс, който трябва да бъде отключен, за да оздравеем.
- За съжаление българите масово не си правим профилактични прегледи, а може би това е най-важната стъпка за ранното диагностициране и съответно шансовете за лечение са много по-големи. Какво е нужно според вас да се направи, за да може хората да се изследват профилактично?
- Забелязвам все повече, че ние не обичаме телата си, не се грижим за тях, игнорираме техните послания. Храним се бързо, живеем бързо, искаме да отслабваме бързо. Твърдим, че нямаме време да отидем на психолог или лекар – а истината е, че просто не искаме. Страх ни е, от това че сме тленни и крехки. Имаме нужда да се валидизираме в образите от скъпите телевизионни реклами, които ни казват, с какво да се тъпчем. Желанието ни да изкарваме пари и да консумираме света е по-голямо от вниманието ни към самите себе си. Замислете се за последиците от симптомите, които игнорираме. А ако после е прекалено късно? Какво ще стане с децата ни, със сестрите и братята ни, с родителите ни? Може да бъде самоубийствено, когато игнорираме сигналите на тялото – всички ние заслужаваме да живеем, щом сме тук.
- Какво е вашето послание към пациентите с онкологични заболявания, близките им и към хората като цяло?
- Не се страхувайте и не губете вяра. Не бягайте от болестта, а поговорете с нея, попитайте я защо е дошла. Какво иска от вас и кое иска да промените? Опитайте се да си спомните кога точно забравихте себе си, задайте си въпроса – не носите ли чужд товар, от който е време да се освободите? Науката отдавна доказа пряката връзка между душевното състояние и болестта като цяло. Болестта често е само резултат от непроявени чувства или дълъг ериод на дистрес. Погрижете се за себе си, потърсете помощта на специалистите, които са посветили целия си живот, за да помагат на другите. Не се чувствайте сами – защото не сте.
