България преди 100 години - тогава или сега сме по-добре?

Машината на времето ще ни отведе в периода на късния Вазов, наричан "пиянството на един народ", а то няма нищо общо с алкохола

Ключови думи: българия, преди 100 години, сравнение, машина на времето, икономика, заплати, ретро

Едно столетие – това е добра стъпка във времето, за да се прецени откъде идва нашата държава и накъде отива. Затова нека се върнем с машината на времето в 1924 година и да надникнем в живота и джоба на българина тогава. Така ще можем да направим сравнение между тогава и сега, за да преценим развиваме ли се или тъпчем на едно място.

През 1924 година България все още се възстановява след Първата световна война. Информацията за населението, урбанизацията, заплатите и цените в този период е по-трудна за откриване, но все пак има известни оценки, исторически сведения и усреднени данни. Може да бъде описана следната картина на миналото:

1. Население на България през 1924 г.

През 1924 г. населението на България е около 5.5 милиона души. Официалните данни от преброяванията в този период показват, че през 1920 г. то е било 5.5 милиона, а до 1934 г. е нараснало до 6.08 милиона.

2. Урбанизация

Урбанизацията в България през 1924 г. е сравнително ниска. По онова време тя е предимно селскостопанска страна. През 20-те години на миналия век се смята, че около 20-25 % от населението живее в градовете, а останалата част в селските райони. През 1924 г. населението на Бургас, например, е било само 21 000-22 000 души.

3. Средна месечна заплата през 1924 г.

Данните за заплащането през 1924 г. не са лесно достъпни, но според исторически източници средният доход на един работник е около 2000-3000 лева месечно. Признавам, че тук подхождам донякъде спекулативно, тъй като огромното мнозинство българи тогава изобщо не получават заплата. Както споменахме, те живеят на село и сами произвеждат почти всичко, от което имат нужда, включително храната, дрехите, сапуна… Излишната продукция продават и със спечеленото купуват онова, което им липсва. Най-голямата ценност за тях е имотът, земята. Не държат пари в банка, нямат у дома течаща вода, ползват обществени бани, ежедневието им е организирано около грижата за домашните животни и собствените насаждения.

Тези 2000 – 3000 лева месечно са заплатите основно на градското население, фабричните работници и държавните служители. Ако ви се струват много, имайте предвид, че през 1924 г. българският лев е значително обезценен. Да вземем за пример стойността му спрямо щатския долар. Преди 100 години курсът варира около 135-160 лева за 1 долар. Това е резултат от следвоенната икономическа криза и инфлацията в България. Само няколко години по-късно ще се сгромоляса и самият долар, заедно с куп други валути. От 1929 г. до края на 30-те години в света властва „Голямата депресия“, най-грандиозното разорение на ХХ век.

4. Цена на хляба и покупателна способност

През 1924 г. цената на един килограм хляб у нас е била около 6-8 лева. Това означава, че със средната заплата от около 2500 лева е можело да се купят приблизително 312-416 килограма хляб. Отново уточнявам, че това важи основно за градските жители. Българските селяни са си произвеждали хляба сами.

За сравнение, през 2024 г. средната месечна заплата в България е около 2 000 лева. Цената на хляба в днешно време е около 2 лева за килограм, което означава, че със съвременната заплата може да се закупят около 1000 килограма хляб.

5. Цени на вино, ракия и бира през 1924 г.

Те са трудни за точна оценка, тъй като специфични данни не са толкова широко документирани. Все пак, на база на исторически източници и икономическата ситуация в страната по това време, може да бъдат направени следните приблизителни оценки:

* Цена на литър вино през 1924 г.

В България виното е традиционен продукт, произвеждан в много региони. През 1924 г. цената на литър вино е била приблизително 6-8 лева, в зависимост от качеството и региона на производство.

* Цена на литър ракия през 1924 г.

Ракията е също много популярна напитка в България, често приготвяна и в домашни условия. През този период цената на литър ракия е била около 25-30 лева, което я прави по-скъпа от виното, поради по-сложния процес на дестилация и по-високия алкохолен градус.

* Цена на литър бира през 1924 г.

Бирата все още не е толкова популярна, колкото ракията и виното, но производството й започва да се развива. Цената на литър бира е била приблизително 5-7 лева.

6. Политическо управление

През 1924 г. в България управлява Демократическият сговор, оглавен от Александър Цанков, който е министър-председател от 1923 до 1926 г. Той идва на власт след Деветоюнския преврат през 1923 г., при който правителството на Александър Стамболийски (БЗНС) е свалено. Цанковото правителство е смятано за дясно ориентирано и силно авторитарно. Подкрепено е от Военния съюз, който играе значителна роля в политическия живот у нас между двете световни войни. Демократическият сговор е коалиция от различни десни и центристки партии, които подкрепят правителството на Цанков. Те печелят мнозинство в Народното събрание след изборите през 1923 г. с над 200 депутати.

През този период страната преживява значителни вътрешни сътресения, включително политически репресии и насилие срещу опозицията. На това опозицията, в лицето на комунистическата партия, ще отговори само година по-късно с най-кървавия атентат в българската история – този в църквата „Света Неделя“.

По това време цар Борис е млад и не толкова влиятелен, както в късните години на своето управление. Имиджът на монархията е разклатен, след като баща му Фердинанд е нарочен за единствен виновник за двете национални катастрофи в периода 1912 – 1918 г.

7. Университети и училища

* Университети в България през 1924 г. и днес

През 1924 г. в България е съществувал само един университет – Софийският университет "Св. Климент Охридски", основан през 1888 г. Той е бил първият и единствен висш образователен институт в страната по това време. През този период Софийският университет предлага ограничен брой специалности, предимно в хуманитарните и естествените науки.

Днес броят на университетите в България значително се е увеличил. Към 2024 г. в страната има над 50 висши учебни заведения, включително държавни и частни университети, колежи и академии.

* Училища в България през 1924 г. и днес

През 1920-те години в страната има около 4000 училища, като повечето от тях са основни и начални, намиращи се предимно в селските райони. В по-големите градове има и гимназии и средни училища. Образованието е задължително до четвърти клас по това време.

Към 2024 г. броят на училищата в България е значително намалял поради демографските промени. Въпреки това образователната инфраструктура е силно развита, а броят на училищата е приблизително 2300 (включително основни, средни, професионални училища и гимназии). Системата обхваща основно образование (1–7 клас), средно образование (8–12 клас) и професионално образование.

Общият брой на училищата днес е по-нисък, отколкото преди 100 години, заради консолидацията на образователната система и закриването на повечето селски училища.

8. Знакови световни събития през 1924 година, за да усетим цялостния дух на епохата

1924 година е важен исторически момент, изпълнен със знакови събития по целия свят. Период на политически промени, културни нововъведения и икономическо възстановяване след Първата световна война. Ето някои от най-важните събития през 1924 г.:

* Смъртта на Владимир Ленин и началото на борбата за власт в СССР

На 21 януари 1924 г. умира Владимир Ленин, лидер на Болшевишката революция и основател на Съветския съюз. След смъртта му започва интензивна борба за власт между неговите съратници, най-вече между Йосиф Сталин и Лев Троцки. В крайна сметка Сталин постепенно утвърждава своята власт, което ще доведе до оформянето на авторитарния режим в СССР.

Смъртта на Ленин и последвалата битка за наследство символизират политическата нестабилност и трансформация на Русия в този период.

* Олимпийски игри в Париж

Летните Олимпийски игри през 1924 г. се провеждат в Париж от 4 май до 27 юли. Това е първата Олимпиада, която приема по-широк международен облик, и първата, която включва модерни медийни технологии за отразяване.

* Планът Дауес за репарациите на Германия

След Първата световна война Германия е подложена на тежки икономически санкции и репарации по силата на Версайския договор. През 1924 г. се създава Планът Дауес, предложен от американския финансист Чарлз Дауес. Той предлага реструктуриране на репарационните плащания и икономическа помощ за стабилизиране на германската икономика.

Планът Дауес е важен знак за началото на международно сътрудничество за икономическо възстановяване и стабилизация след войната.

* Фашисткият режим на Мусолини в Италия

През 1924 г. властта на Бенито Мусолини в Италия се консолидира. След като е на власт от 1922 г., Мусолини продължава да укрепва своята диктатура, като потиска опозицията и контролира медиите.

На изборите през април 1924 г. Националният фашистки блок печели голямо мнозинство чрез насилие, сплашване и манипулации. Убийството на опозиционния лидер Джакомо Матеоти през юни 1924 г. предизвиква политическа криза, но Мусолини остава на власт и затвърждава фашисткия режим. Това събитие отразява разрастващата се вълна на авторитаризъм и крайно националистически движения в Европа.

* САЩ: Администрацията на Калвин Кулидж

През 1924 г. президентът на САЩ Калвин Кулидж печели президентските избори. Той символизира ерата на икономически просперитет и социален консерватизъм, известна като “Ревящите двадесет години” (Roaring Twenties). Под управлението на Кулидж американската икономика преживява значителен растеж и индустриализация. В същото време 20-те години са период на социални и културни трансформации, като джазът става популярен, а модернизмът в изкуствата процъфтява.

* Франция и Белгия се изтеглят от Рур

През 1923 г. Франция и Белгия окупират Рурската област в Германия, за да наложат плащането на репарации. През 1924 г., с прилагането на Плана Дауес, окупацията постепенно е прекратена.

Изтеглянето от Рур и намаляването на напрежението между Франция и Германия символизират първите стъпки към стабилизиране на международните отношения след войната.

* Основане на Турската република

През 1923 г. Мустафа Кемал Ататюрк основава Турската република, но през 1924 г. новата турска държава окончателно премахва султаната и въвежда светска конституция.

Това събитие бележи трансформацията на Османската империя в модерна национална държава и е показателно за глобалните процеси на деколонизация и национална еманципация.

* Великобритания: Първото правителство на Лейбъристката партия

През януари 1924 г. Рамзи Макдоналд става първият министър-председател от Лейбъристката партия във Великобритания. Макдоналд води лейбъристите към управление в коалиция с Либералната партия, което е важна стъпка за социалдемокрацията в страната.

Въпреки че управлението му е краткотрайно (до ноември 1924 г.), това събитие показва нарастващото влияние на работническите движения и социалистическите идеи в Европа.

* Създаване на метрополис Ню Йорк

През 1924 г. Ню Йорк продължава своя бърз растеж и развитие като един от най-важните световни мегаполиси. Строежът на високи сгради като Крайслер Билдинг и други небостъргачи по-късно през десетилетието ще утвърдят града като символ на индустриалния прогрес и урбанизацията на 20-ти век.

***

1924 година е част от междинен период след Първата световна война, когато светът опитва да се стабилизира политически и икономически. Това е време на социални трансформации, нарастващ национализъм и авторитаризъм в Европа, както и на динамични културни и икономически промени. България не остава незасегната от тези процеси. Но народът й се справя добре, въпреки трудностите. Семействата са щастливи, че са заедно. Умората от участието в Балканските и Първата световна война отшумява. Българите стискат зъби и се трудят неуморно, за да възстановят и въздигнат своята държава.

Паралелите между България отпреди 100 години и днес?

И през двата периода имаме сложна геополитическа обстановка и много висока инфлация. Управлението през 1924 г. е стабилно и упражнявано от могъща коалиция, разчитаща на повече от 200 депутати в Народното събрание. Но пък е авторитарно и предприема крайни мерки срещу опозицията, които водят до зловещ ответен удар. Царят е слаб и изчаква по-подходящ момент да заяви и реализира своите амбиции. Днес имаме паритет и практическа невъзможност за съставяне на правителство. А президентът Радев, подобно на цар Борис, стои отстрани и може би също чака своето време за по-решителни стъпки към реалната изпълнителна власт.

Съвсем сигурно е, че българите днес са много по-богати. И много по-разглезени. Въпреки проблемите, нашите предци отпреди 100 години са мрънкали по-малко и искрено са се радвали на мира, защото спомените от двете национални катастрофи са били още пресни.

Оказва се, че ракията и виното и тогава, и днес са по джоба на всеки. В трудните моменти българинът е свикнал да си сипва една чашка, да вдига наздравица и да се усмихва (дори и през сълзи). Това му е помагало да търпи несгодите. Помага и днес. Но също така е исторически доказано, че търпението на българина не е безкрайно. И понякога късно, но в крайна сметка винаги се проявява онова, което Вазов сполучливо нарича „пиянството на един народ“. А то няма нищо общо с алкохола.