Кралят на ужаса стана на 77 години

Ключови думи: Стивън Кинг, новини, Флагман, Краля на ужаса

Стивън Кинг става на 77 години. Той е роден на 21 септември, 1947. Той е американски писател от шотландски произход, известен най-вече със своите романи на ужасите, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век. Историите на Стивън Кинг обикновено разказват за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра. Продажбите на книгите на Кинг са около 300 – 350 милиона копия. Малките момчета искат да приличат на татковците си. Не и Стивън Кинг. Той е твърде малък, когато потенциалният му идол напуска дома и семейството си.

Доналд е капитан в търговския флот. Излиза уж да си купи цигари и повече не се връща. Това съответно превръща автоматично майката на Стивън – Рут, в глава на семейството. Тя е принудена да работи на различни места, за да осигурява прехраната на Стивън и по-големия му брат Дейвид. Местят се от град в град, мизерстват. Накрая Рут се предава и се прибира в Дърам, Мейн, при родителите си.

Стивън Кинг (на 21 септември ще направи 77) започва да пише истории на седемгодишна възраст. Заедно с брат му издават самодеен вестник, който раздават на съученици, роднини и съседи срещу жълти стотинки. По същото време започва да пише първите си разкази. През 1963 г. те са включени в сборника „Хора, места и същества – том I“, който Стивън раздава на приятели и познати.

След като завършва училище, младежът се колебае дали да отиде доброволец във Виетнам, или да продължи обучението си в университета. Майката на Стивън настоява той да получи образование и Кинг посещава университета в Мейн.

В университета води активен обществен живот – пише статии в седмичен вестник и е член на Студентския съвет. Тук възгледите му се променят драматично. Той започва да подкрепя антивоенното движение и става отявлен противник на войната във Виетнам.

Въпреки че първият роман на Кинг, The Long Walk, е отхвърлен от издателите, той продължава да пише. Стивън чете творбите си на поетични семинари, където се събират амбициозни писатели. На един от тях Кинг среща сладко момиче, Табита Спрус (понастоящем на 75), която го удивява с поезията си. Двамата излизат известно време и се женят през 1971 г.

Лишения
Първите години от семейния живот са много трудни. Семейство Кинг живеят в каравана, принудени са да правят лишения, едвам връзват двата края с работата на половин ден на Стивън в индустриална пералня и студентски заем на Табита. Бъдещият Крал на ужаса често търси утеха в чашката и години наред след това ще се бори с този порок. Раждат се Джоузеф Хилсторм и Наоми Рейчъл, а по-късно и Оуен Филип.

Повратна точка в живота на Кинг настъпва, когато жена му намира три смачкани страници от нов роман сред боклука. Тя е силно впечатлена и настоява Стивън да завърши историята на момичето с паранормални способности. През 1973 г. изпраща „Кери“ на издателство, където работи негов приятел. Предлагат му 2500 долара. След години правата на романа ще бъдат откупени срещу 400 000 долара, но към онзи момент писателят купува на съпругата си сешоар, за да я зарадва. „Кери“ преобръща живота им завинаги. Вторият роман стартира като „Второто пришествие“, преминава през етап като „Джеруселъмс лот“ и финишира през 1975 г. като „Сейлъмс лот“. Година по-рано от рак на матката си отива майката на Стивън Кинг.

Идеята за „Сияние“ хрумва на Стивън по време на един уикенд, в който с жена му са отседнали в мрачен хотел. Този роман се оказва пророчески. Подобно на своя литературен герой Стивън започва да пие и скоро се пристрастява към наркотиците. Кинг говори за своя десетгодишен период на тежко пиене в автобиографичната си книга „Как да пишем книги“. В него писателят откровено признава, че не помни как е създаден „Куджо“ (1981) и че романите от епопеята „Тъмната кула“ са писани под влиянието на различни наркотици. По това време Стивън пие няколко литра бира на ден и не може да спи, ако в хладилника няма поне едно кенче. В този период от 1974 до 1987 г. са създадени най-добрите творби на Краля на ужаса - „Подпалвачката/Живата факла“, „Кристин“, „То“ и др. Краят на страстта му към алкохола и наркотиците е сложен едва през 1987 г. с усилията на Табита. Преодолял зависимостта си към алкохола, Стивън се зарича никога повече да не близне концентрат и се пристрастява към... пепсито.

През 80-те и 90-те години Стивън Кинг продължава да публикува, включително под псевдонима Ричард Бакман - „Гняв“, „Дългата разходка“, „Бягащият човек“ (филмиран с Арнолд Шварценегер в главната роля), „Пътна мрежа“, „Проклятието“ (също филмиран), „Отмъстителите“. Дълго време истинската самоличност на Бакман е внимателно скрита. Изненадващо е, че тайната е разкрита от обикновен продавач в книжарница. Стив Браун провежда собствено разследване и стига до извода, че Стивън Кинг и Ричард Бакман са едно и също лице. На писателя му е смешно, че тайната е разкрита не от журналисти на New York Times, а от обикновен човечец от Вашингтон. Това творческо раздвояване става основа на романа „Тъмната половина“.

През 1999 г. Стивън Кинг научава, че е станал дядо, а само няколко месеца по-късно претърпява автомобилна катастрофа. По време на ежедневната си разходка, която писателят толкова обича, той е блъснат от кола. За щастие Кинг оцелява, но има четири счупени ребра, счупен крак на девет места, увреден бял дроб и пукнат гръбнак. Той прекарва около месец в болницата, но последствията от този инцидент се отразяват на здравето му и до днес.

Наследството на Кинг включва няколко сборника с разкази и около четиридесет романа, които са продадени в милиони копия. Все по-трудно възникват нови идеи и писателят обяви, че ще напусне литературното поприще веднага щом приключи работата по епоса „Тъмната кула“. Той обаче не удържа на думата си. И много добре!

През юни 2019 г. Кинг заедно с Робърт де Ниро, Лорънс Фишбърн и други знаменитости се снима за портала NowThis News във видео, обвиняващо руските власти в атака срещу американската демокрация и Доналд Тръмп в тайно споразумение с Русия.

Произведенията на Кинг са филмирани няколко пъти. Така филмите „Мъртвата зона“, „Кери“, „Сияние“, „Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк“ придобиха невероятна популярност и станаха култови. Визиите на режисьорите обаче невинаги съвпадат с визията на Кинг. Например той беше много недоволен от интерпретацията на Стенли Кубрик от неговия роман „Сияние“.

Стивън Кинг е не просто популярен писател, а един от най-големите автори в жанра научна фантастика и хорър. През 2003 г. той получава медала за изключителен принос към американската литература, който преди това е бил присъждан на такива литературни майстори като Артър Милър и Джон Ъпдайк. Така Стивън Кинг е класиран сред класиците на съвременната литература.