Доходите ни приближават тези в еврозоната, но бавно

Ключови думи: доходи, ес, българия

Според Националния статистически институт през второто тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт по текущи цени възлиза на почти 47,7 млрд. лв. и нараства с 11,1% на годишна база. Реалният растеж (промяната в количеството стоки и услуги за крайно потребление) спрямо аналогичния период на предходната година е 2,3% и по този начин се ускорява за трето поредно тримесечие.

Дефлаторът на БВП, който измерва промяната в равнището на цените, е 8,6% и се ускорява за второ поредно тримесечие. Същевременно това не съответства на понижаващия се темп на инфлация според индекса на потребителските цени. То би могло да се тълкува и като признак, че този показател вероятно е бил подценен, особено през втората половина на 2023 г., което би означавало, че реалният растеж на БВП е завишен както през този период, така и за годината като цяло.

Според данните на Евростат реалният растеж на БВП е по-висок в 7 икономики от Европейския съюз. Средно в ЕС този показател е 1%, а в еврозоната е 0.8%. Това означава, че към второто тримесечие тези две икономически зони са ускорили темповете си на растеж и към момента са се отдалечили от възможността за регистриране на рецесия.

Германия след 4 последователни тримесечия на спад на реалния БВП най-после излиза на положителна територия и това е въздействало позитивно върху останалите икономики от ЕС. Все пак спадът продължава в Естония (девето поредно тримесечие), шест тримесечия в Ирландия, пет тримесечия във Финландия и Австрия, която е най-важна за българската икономика от изброените от гледна точка на външната търговия и инвестициите.

Реализираните темпове на растеж показват, че средните доходи в България се приближават до тези в ЕЗ, но относително бавно. По този начин те все още са най-ниските в ЕС и съответно биха били най-ниските в ЕЗ при евентуално присъединяване - признак за все още недостатъчната готовност според показателите за реална конвергенция.

Производството е най-добрият измерител на силата на една икономика - колкото по-голямо количество стоки и услуги се създават и реализират на пазара, толкова по-високи са доходите и благосъстоянието на населението. Създадената през второто тримесечие брутна добавена стойност по текущи цени е 41,4 млрд. лв. и се повишава с 9,3% на годишна база. БДС се формира от изплатените заплати, осигурителни вноски, данъци, печалби и др. В реално изражение тя нараства с 1,9% на годишна база.

Растежът на добавената стойност в промишлеността е 0,9% в реално изражение през второто тримесечие. Това се случва въпреки реализирания спад на промишленото производството с 3%. Същевременно заетостта в тези дейности спада на годишна база за пето поредно тримесечие, което се дължи най-вече на добивната промишленост и въглищата (тази ситуация се променя през третото тримесечие заради по-високите цени на електроенергията и износа към Украйна). Всъщност, с изключение на април през последните 18 месеца промишленото производство неизменно се понижава на годишна база.

Двуцифрени спадове се регистрират при производството на кожени изделия, облекло и текстил, електрически съоръжения, компютърна и комуникационна техника, превозни средства, без автомобили и др. Същевременно висок растеж се наблюдава при производството на химически продукти, на основни метали и на лекарствени средства.

При отраслите най-висок е растежът на добавената стойност в строителството (3.8%) и това кореспондира с динамиката на индекса на строителната продукция, който нараства с 4,9% на годишна база през същия период. За това допринасят както високото търсене на недвижими имоти и продължаващият растеж на цените им, така и нарасналата на годишна база официална заетост (също с най-висок темп - 6,4%) както и повишението на заплатите и печалбите в тази икономическа дейност. От друга страна показателят добавена стойност по постоянни цени на 1 заето лице (приближение за производителността на труда) се влошава с 2,5%, което вероятно се дължи на наемането на по-слабо квалифицирани работници и на по-неблагоприятното време през април и май.

Съвкупността от дейности, която се нарежда на второ място според растежа на добавената стойност (3,7% на годишна база), е съставена от търговия, транспорт, складиране, хотелиерство и ресторантьорство. Доставките на транспортни, складови и пощенски услуги нарастват със 7,4% на годишна база през второто тримесечие на годината. Освен това се увеличават заплатите на работещите в тези дейности, а растежът е подпомогнат от понижените цени на горивата спрямо миналата година. Услугите в хотелиерството се увеличават с 22,4%, докато при ресторантьорството растежът на произведените услуги е едва 0,4%.

Най-значимата от посочените услуги е търговията. Оборотът в търговията по постоянни цени нараства с 3,3% на годишна база, което се дължи на търговията на дребно, където растежът на оборота е с 5,2%. Водещи според темпа на растеж са облекло, обувки и кожени изделия (15,1%), хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (темп от 10,1%), и фармацевтични, медицински стоки и козметика (8,2%). Търговията с автомобили спада с 11,8% след няколко последователни тримесечия с двуцифрени растежи. Оборотът в търговията на едро спада с 5,4% в реално изражение.

Растежът на добавената стойност при недвижимите имоти е умерен, но тази дейност привлича сериозно внимание заради повишаващите се цени. Във връзка с това Българската народна банка обяви нови мерки за ограничаване на жилищното кредитиране. Този път те са насочени пряко към бъдещите (не се прилага за настоящите) кредитополучатели. Те ще трябва да имат минимално самоучастие от 15% от стойността на имота, вноската за обслужване на кредита трябва да бъде не повече от половината от месечния им доход, докато максималният срок за погасяване на кредита е 30 години. Целта е да бъдат ограничени най-високорисковите експозиции и освен това кредитът да бъде напълно обезпечен дори цената на недвижимия имот да се понижи с 15%. Разбира се, подобни ограничения вероятно ще бъдат заобикаляни, но все пак те показват решимостта на централната банка да не допуска прекомерно натрупване на рискове в банковата система.

Значителен дял от покупките на недвижими имоти се изплащат в налични пари (около половината). Един от основните фактори за засиленото търсене на недвижими имоти е очакването на скорошно присъединяване към еврозоната. Подобна промяна се свързва с повишение както на потребителските цени, така и тези на недвижимите имоти. Освен това част от посочените спестявания са от недекларирани пред данъчната администрация доходи и по този начин собствениците им ще обменят по-малки суми от левове в евро и така няма да привлекат внимание към себе си. Притежанието на няколко недвижими имота обаче трудно би могло да се скрие, така че подобни действия не биха били ефективни поне спрямо тази цел.

Съвкупно търсене

Основният компонент на търсенето е потреблението, което е подхранвано от фискалната експанзия през последните няколко години. Основният източник на растеж на разходите в консолидирания държавен бюджет са пенсиите, но също така важен принос имат заплатите в обществения сектор - във все повече професии те са обвързани със средната заплата за страната и се получава омагьосан кръг на нарастване, което упражнява натиск и върху частния сектор поради ниската безработица и недостига на работна сила.

Крайното потребление нараства с 3% на годишна база, докато това на домакинствата - с 3,4%. Факторите за това са по-високите доходи от заплати и пенсии, забавянето на темпа на инфлация, относително ниските лихви по кредитите и депозитите, които не повишават склонността към спестяване.

И тук правят впечатление някои факти, които не изглеждат логични. Дефлаторът на крайното потребление се повишава през първата половина на 2024 г. спрямо втората на 2023 г., но същевременно дефлаторът на потреблението на домакинствата (почти 3/4 от крайното) е отрицателен, а същевременно дефлаторите на индивидуалното потребление на правителството и на колективното потребление през второто тримесечие на годината надвишават 30% на годишна база!

Брутообразуването на основен капитал (инвестиции) се повишава с 2,1% в реално изражение - това се дължи отчасти на базов ефект (няколко последователни години на спад на годишна база именно през второто тримесечие. Инвестиционната активност остава слаба, принос за което има и фискалната политика, тъй като голяма част от планираната капиталова програма не се реализира, за да се ограничи постоянно бюджетният дефицит. От друга страна инвестициите в образование, които за съжаление се изразяват предимно в повишаване на заплатите на учителите, не дават видим резултат - дори напротив, което означава, че потенциалът за икономически растеж остава нисък.

Положителните стойности на инвестициите в запаси са израз за по-голямо производство от реализираното през съответния период, което може да се дължи или на недостатъчно текущо търсене, или на очаквания за нарастващо търсене през следващи периоди. Напоследък обаче те представляват по-скоро показател, използван за изравняване на измерения БВП според различните подходи.

Износът на стоки и услуги се понижава леко в реално изражение (0,4%), което се дължи на пониженото количество изнесени стоки, докато услугите се повишават. Това развитие е резултат най-вече от слабо външно търсене, което се отразява негативно върху промишленото производство в страната.

От своя страна износът нараства в реално изражение с 4,9% на годишна база за пръв път след няколко поредни тримесечия на спад. Това е добра новина за българската икономика, тъй като кризисните периоди като цяло се характеризират със спад на вноса поради слабото търсене. Приносът на вноса към БВП обаче е отрицателен.

Като цяло през второто тримесечие на 2024 г. българската икономика се представя относително добре. Намаляващото население, недостатъчните инвестиции във физически и човешки капитал, зеленият преход и слабостта на основните международни партньори обаче не дават основание за оптимизъм относно потенциала за растеж.

Източник: Труд, автор Димитър Чобанов, финансист