Западът трябва да погледне отвъд Ердоган в отношенията с Турция

Ключови думи: турция, запад, отношения, икономика, ердоган

За все още предимно либералния Запад Турция се е превърнала в дразнещия братовчед с шапка на Доналд Тръмп, който виждате само веднъж в годината по празниците, защото винаги натрапва пренебрежителното си мнение за жените, прогресивните политики и ваксините. Но след като цялото семейство му е обърнало гръб, няма кой да чуе опитите му за ново сближаване.

И какъвто е случаят с много роднини, обречени да бъдат част от живота си едни на други, и това е грешка, пише в материал колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън.

Президентът Реджеп Ердоган и неговото правителство постепенно се опитват да намалят напрежението със САЩ и Европа в някои области, въпреки че го разпалват в други, вече около две години. По-рано тази седмица непотвърдени съобщения в турските медии информираха за възможна нова маслинова клонка: предложение за уреждане на дългогодишния спор на Анкара с Вашингтон за системите С-400, купени от Русия, предава investor.bg.

Покупките бяха голям удар – демонстративен среден пръст на Ердоган към САЩ малко след като оцеля при опит за преврат, за който той обвиняваше именно американците. Това бе и форма на защита в момент, когато турският лидер се чувстваше откъснат от предполагаемите си съюзници и по тази причина уязвим.

И така, за да се предпази от възможни неприятности с Москва – исторически противник за регионално влияние, Ердоган се съгласи да купи отбранителната система и подписа някои енергийни сделки с Русия. И ако това в същото време разстрои и някои членове на НАТО-вското семейство (както и президентът Владимир Путин знаеше, че ще стане), толкова по-добре.

Независимостта от Запада също така означава и край на зависимостта от доминирания от САЩ международен финансов пазар, описван от Ердоган като „лобито на лихвените проценти“. Той обвиняваше съзаклятието на международните финансисти в опити да наложи високи лихвени проценти в Турция, докато самият той вярваше – в един краен случаи на идеологическа убеденост, пренебрегваща емпиричните доказателства – че по-високите ставки всъщност предизвикват инфлацията.

Тази негова политика приключи предвидимо зле, тласкайки инфлацията в страната до над 70%. Така че след като си осигури преизбиране за четвърти петгодишен мандат миналия май, Ердоган се завърна към традиционната финансова догма. И макар първоначално да помагаше на Путин да заобикаля американските и европейски санкции заради Украйна, Турция започна да ги спазва (насърчавана от заплахата от санкции за собствените си банки).

По-рано тази година турската компания Baykar Technologies започна строежа на завод за съвместно производство на дронове в Украйна. През юни пък, за разлика от Бразилия, Индия и някои други регионални сили, опитващи се да се дистанцират от Вашингтон, Анкара подписа съвместното комюнике на Женевската мирна конференция, която Украйна организира в подкрепа на плана си от 10 точки за край на войната с Русия. А в четвъртък турският външен министър присъства на неофициална среща на колегите си от Европейския съюз за първи път от пет години.

Путин не е доволен от всичко това. Той даде да се разбере, като повторно отложи готвено посещение в Турция и накара турски журналисти да предадат на Ердоган, че украинците използват неговите дронове за нападение срещу руско-турския газопровод.

Но също както бясната инфлация принуди Ердоган да се върне към международните финансови пазари, така и войната в Украйна послужи като напомняне, че Турция няма друга надеждна алтернатива в сферата на сигурността от НАТО – не Русия или Китай.

Нито пък ще може да си осигури топ изтребители скоро, ако не е съвместният проект за F-35, от който Анкара беше изритана заради покупките на С-400. Решението на Гърция от юли да купи 20 такива самолета направи намирането на решение на казуса много по-наложително.

А най-лошото е, казва Хюсеин Багчъ, специалист по Русия и основател на Ankara Global Advisory Group, не е, че системите С-400 така и не бяха вкарани в употреба, а че Турция не получи технологичния трансфер, заради който отказа да купи еквивалента на НАТО. Сделката е загуба за Анкара, а за Москва е „сладолед за 2,5 млрд. долара, който си ближат на Червения площад“.

Не е ясно какъв все още е интересът на САЩ към турските системи С-400, след като през февруари бе договорена сделка за 23 млрд. долара за продажбата на нови самолети F-16 в замяна на турското съгласие за приемането на Швеция в НАТО. В същото време макар Германия по-рано тази година да вдигна ветото си на продажбата на изтребители Eurofighter Typhoon на Саудитска Арабия, не се знае дали ще направи същото и за Турция.

Но все пак отношенията на Анкара със Запада се промениха за добро. Да, не може вече да има претенции за споделени ценности, тъй като Ердоган продължава да арестува журналисти и да оказва влияние на обикновено независими институции. В известен смисъл той беше „Да направим Америка велика отново“ още преди такова нещо като „Да направим Америка велика отново“ да съществува.

Но една взаимоизгодна връзка все пак се нуждае от някаква изгода. Европа също трябва да преглътне жилото на вербалните бомби, които Ердоган изпращаше срещу нея, защото Западът се нуждае от Анкара поне толкова, колкото Турция се нуждае от европейските пазари и чадъра на НАТО. Турция не само че контролира достъпа до Черно море и има потенциала да създаде или предотврати бъдещи европейски миграционни кризи, но също така има и капацитета да произвежда артилерийски снаряди, дронове и други оръжия в мащаб, от който Европа се нуждае след обръщането на „дивидента на мира“ (икономическата полза за дадена държава от период на мир след конфликт, бел. ред.).

„Навлизаме в нова ера“, както каза ветеранът анализатор на турската външна политика Соли Йозел. „САЩ, независимо кой дойде на власт след ноември, ще са по-малко ангажирани с Европа, така че ЕС и Турция ще трябва да работят заедно по-усилено“ по въпросите на сигурността, посочва той.

Има неща, които всички страни могат да направят, за да подобрят тези отношения. В случая на Европа това може да е облекчаване на затегнатия визов режим, който прави по-трудно пътуването дори и за посещения по работа. Също така може да се насърчат трансферите на оръжия като продажбата на изтребителите Eurofighter, които предполагат дългосрочен ангажимент, помагайки за по-тясното обвързване на турските интереси в сигурността с тези на ЕС. САЩ, в същото време, биха могли да направят нова крачка за разрешаването на спора около системите С-400.

Ердоган на свой ред пък трябва да ограничи антизападната си реторика, включително тирадите срещу Израел. Но дори и да не го направи, Турция ще остане дълго след като него вече го няма, завършва Марк Чемпиън.